Решение № 317 от 28.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Емил Цв. Галипонов като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600368 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 21 от 17.12.2024 г. постановена по НОХД № 551/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, подсъдимият Б. Ю. К., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 02.07.2023 г., около 18:00 часа на път II - 62 км 55 + 700 м. с посока на движение гр. Ихтиман - гр. Дупница, в района на община Сапарева баня, при управление на МПС - лек автомобил с марка и модел “БМВ 530 Д” с peг. № *** - собственост на Ж. Р. Р. от гр.

Ихтиман, е нарушил правилата за движение, предвидени в чл.21, ал.1 от ЗДвП /движил се е със скорост 133 км/ч при забрА. за превишаване на скоростта от 90 км/час/ и по непредпазливост е причинил смъртта на Ж. В. А. от гр. Ихтиман, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК и на основание чл.36, чл.37 и чл.58а, ал.1 от НК и във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, му е наложено наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Б. К. е оправдан по повдигнатото му обвинение за допуснато 1 нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП.

На основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият Б. Ю. К. е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години.

В тежест на подсъдимия К. са възложени и сторените по делото разноски, възлизащи в размер на 2215.66 лева, които да заплати по сметката на ОД на МВР – Кюстендил, за изготвяне на съдебни експертизи.

ОС-Кюстендил е разпоредил вещественото доказателство - лек автомобил «БМВ 530 Д» с № на рама BANC71020B822384, тъмно син металик да се върне на собственика Ж.

Р. Р. от гр. Ихтиман след влизане в сила на присъдата, а веществените доказателства - бял хартиен плик, съдържащ обтривки от скоростен лост и от волан на л.а. „БМВ 53О Д“, както и бял хартиен плик, съдържащ проба от устна кухина за изготвяне на ДНК профил на лицето Б. Ю. К., да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

В законоустановения срок въззивни жалби срещу присъдата, в частта й относно наложеното на подсъдимия К. наказА.е, са депозирА. от поверениците на частните обвинители А. И. С., В. Ж. А., Ж. С. А. и А. В. А., представлявА. от своята майка и законен представител А. И. С. - адв.С. и адв. М., с доводи за нейната неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

В жалбата на адв.С. се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия К. наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, с оглед повдигнатото обвинение, характеризиращо се като особено тежък случай на умишлено поведение на подсъдимия при управлението на МПС. Повереникът акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият умишлено настоял и поел управлението на автомобила от собственика, който е бил също в автомобила. Умишлено увеличил скоростта на движение, многократно над допустимата за този участък на пътя. Независимо, че съзнавал неопитността си като млад водач, подсъдимият умишлено започнал да изпробва динамичните качества на автомобила с мощност 400 к.с., на който за първи път се бил качил да управлява. При множеството умишлени действия на подсъдимия, прокуратурата и съдът приели, че смъртта на В. А. била причинена по непредпазливост.

Според повереника, смъртта на Ж. В. А. е причинена при евентуален умисъл, защото настъпилото ПТП било на прав хоризонтален двулентов път, с асфалтово покритие, без неравности по него; при суха пътна настилка и при липса на други участници в движението преди и по време на катастрофата, които да са допринесли или попречили на водача при управление на автомобила. Тези обстоятелства, според повереника, са основанието наказА.ето да бъде в горните грА.ци на предвиденото в закона, а не както е определено от съда. Приложението на чл.66 от НК било недопустимо в този случай. Иска се изменение на обжалвА.та присъда в посока увеличение на наложеното на подсъдимия наказА.е „лишаване от свобода“ на десет години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Претендира се и увеличаване срока за лишаване от право да управлява МПС.

В жалбата на адв. М. се навеждат сходни доводи, а именно неправилно 2 приложение на материалния и процесуалния наказателен закон при постановяване на обжалвА.та присъда и при неотчитане на всички обстоятелства, имащи значение за правилната индивидуализация на наложените наказА.я на подсъдимия. Възразява се и срещу оправдаването на подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение за допуснатото от него нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което също било резултат от неправилното прилагане на материалния закон.

Наложените на подсъдимия наказА.я, адв.М. също намира за явно несправедливи, предвид тежкия съставомерен престъпен резултат и причинената смърт на млад човек /на 15 год./, множеството предходни нарушения, извършвА. от подсъдимия за незначителния му опит като водач, за които бил санкциониран с глоби и с отнемане на СУМПС за определен срок. Подсъдимият бил санкциониран по реда на ЗДвП през 2019 г., преди придобиването му на право да управлява МПС /на 19.06.2020 г./, като непълнолетен.

Наложените наказА.я не съответствали на високата обществена опасност на деянието и дееца; не били съобразени с остА.лите отегчаващи обстоятелства, поради което и не биха изпълнили и целите по чл.36 от НК. Претендира се изменение на първоинстанционната присъда и увеличение размера на наложеното на подсъдимия Б. К. наказА.е „лишаване от свобода“ към максимума, предвиден в НК, което да бъде изтърпяно ефективно. В условията на алтернативност, в случай, че не бъде увеличен размерът на наказА.ето „лишаване от свобода“, повереникът прави искане за отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК и постановяване ефективното изтърпяване на наказА.ето „лишаване от свобода“. Претендира се и увеличаване срока на лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС на основание чл.343г от НК, съобразно размера на наказА.ето „лишаване от свобода“.

В допълнението към въззивната жалба отново се възразява срещу оправдаването на подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДВП, защото довело до неправилно приложение на материалния закон. С признатите от подсъдимия К. факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, безспорно по делото било доказано, че подсъдимият управлявал автомобила с несъобразена скорост. Изготвената на досъдебното производство САТЕ, доказала, че скоростта на управлявА.я от К. л.а. „БМВ“ е била технически несъобразена. Според тази САТЕ, ако подсъдимият е бил управлявал лекият автомобил със скорост на движение до 115 км./ч., той е имал техническата възможност от момента в който е реагирал с аварийно спиране да предотврати настъпването на удара като спре преди да се удари в крайпътното дърво, т.е. би изпълнил задължението си по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и би спрял без да настъпи удар. Избирайки скорост на движение от 133 км./ч., подсъдимият сам се бил поставил в положение, при което не могъл безопасно да намали и спре при възникналата опасна ситуация.

Адв.М. твърди и неправилно приложение на материалния закон – чл.54 от НК при индивидуализацията на наказА.ята на подсъдимия, тъй като му били наложени, явно несправедливо зА.жени по размер, наказА.я, които не биха изпълнили целите по чл.36 от НК. Твърди, че съдът неправилно бил приел наличие на лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В действителност съдът бил подценил отегчаващите 3 отговорността обстоятелства.

Според адв.М., като отегчаващо вината на К. обстоятелство следвало да бъде отчетено допуснатото от него превишение на скоростта на движение с повече от 40 км./ч. над разрешената скорост от 90 км/ч за движение в инцидентния пътен участък. В тази връзка сочи съдебна практика /Р. № 724/24.03.2004 г. на ВКС по н.д. № 585/2003 г., I НО; Р. № 188/199Н. на ВС, I НО; Р № 189/1994г. на ВС, I НО/. Неправилен бил и извода на съда, че превишението на скоростта била в резултат на неопитността на подсъдимия като водач, като, според повереника, точно поради малкия опит като правоспособен водач К. е следвало да бъде особено предпазлив още повече, че в автомобила са се возили още 4 човека. Игнорирано било и обстоятелството, че с начина си на управление на л.а. „БМВ“ и с допуснатите от него нарушения по ЗДвП, подсъдимият поставил в пряка опасност живота и здравето на своите спътници - свидетелите М., С. и Р..

При положение, че младата възраст на подсъдимия била отчетена като смекчаващо вината му обстоятелство, то следвало като отегчаващо такова да се цени и младата възраст на жертвата – 15 години. В тази връзка цитира съдебна практика на ВКС /Р.

№ 356/1.10.2015 г. на ВКС по н.д. № 954/2015 г., I н.о., НК, д-к с. П. Панова, Р. № 443/25.02.2015 г. на ВКС по н.д. № 1337/2014 г., III н.о., НК, д-к с. Д. АтА.сова, Р. № 79/10.04.2017 г. на ВКС по н.д. № 110/2017 г., II н.о., НК, д-к с. П. Панова, Р. № 497/ 12.03.2015 г. на ВКС по н.д. № 1562/2014 г., II н.о., НК, д-к с. Г. Захарова/.

Съдът подценил и не А.лизирал информацията относно допускА.те от подсъдимия нарушения като водач на МПС, съдържаща се в приобщената като доказателство по делото Справка за нарушител/водач за Б. К., според която, К. бил правоспособен водач на МПС от месец юни 2020 година. Според тази справка, подсъдимият бил санкциониран на 07.08.2019 г. /преди да придобие свидетелство за управление на МПС/, като му са съставени АУАН, а след това и Наказателни постановления, които са подробно цитирА. в допълнението към въззивната жалба. Това обосновавало извод, че въпреки малкия си опит като правоспособен водач на МПС, подсъдимият допуснал множество на брой немалозначителни административни нарушения, за които му били наложени наказА.я и принудителни административни мерки, включително и лишаване от право да управлява МПС за определен срок, като в срока на това лишаване, К. продължавал да управлява МПС.

Подсъдимият бил недисциплиниран водач, със склонност да нарушава правилата за ЗДвП и то още през 2019 г., преди придобиването му на правоспособност като водач, за което бил санкциониран за нарушения на ЗДвП. Броят и видът на допускА.те от подсъдимия К. нарушения, като водач на МПС, били изцяло игнорирА. от съда, което повлияло на преценката му относно обществената опасност на дееца, както и относно размерите на наказА.ята на подсъдимия и постигането на целите на наказА.ето с прилагането на чл.66 от НК. Претендира се уважаване на въззивната жалба срещу постановената от Окръжен съд – Кюстендил присъда по НОХД № 551/2024 година.

В срока по чл.322 от НПК, писмени възражения от подсъдимия Б. Ю. К. не са депозирА..

В съдебното заседА.е пред настоящата въззивна инстанция представителят на Софийска апелативна прокуратура намира жалбите на частните обвинители за основателни в частта, в която се иска съдът да мотивира своето решение във връзка с приложението на 4 чл.66 от НК, в какъвто смисъл е и решението на ВКС, поради което пледира за уважаването им.

Поверениците на частните обвинители поддържат въззивните жалби.

Адвокат М. преповтаря изложените в жалбата си доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказА.я - зА.жени по размер, както и неправилното приложение на института на условното осъждане. Твърди и наличието на множество отегчаващи вината обстоятелства, които не били взети под внимА.е от ОС – Кюстендил.

Според повереника, с оглед личността на подсъдимия, извършеното от К. деяние, начинът на настъпването му и тежкият престъпен резултат - причинена смърт на дете в невръстна възраст, за поправянето на подсъдимия и неговото превъзпитаване и постигане на генералната превенция на закона, справедливо било налагане на наказА.е „лишаване от свобода“ в по-висок размер, което да бъде изтърпяно ефективно. Претендира и увеличаване на наказА.ето „лишаване от правоуправление“.