Решение № 208 от 22.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора и Борис В. Балев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601358 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. К. Ж. К. срещу присъда № 9/24.06.2025 година, постановена по НОХД № 187/2024 година, с която ОС Видин признал подс. К. за виновен в това, че на ******** година причинил по непредпазлИ.ст смъртта на Ж. Х. К., настъпила в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД - София, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна трамва - остър травматичен субдурален хематом вдясно челно слепоочно-теменно, субарахноидален кръвоизлив вдясно, мозъчни контузии вдясно, пневмоцефалия, мозъчен оток с вклиняване, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, причинена чрез нанА.не на множество удари с ръце и крака по главата, осъществени на 06.07.2021 година в с. ***, общ. Белоградчик, обл. Видин и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК му наложил наказание осем години лишаване от 1 свобода, които на основание чл. 57, ал. 3, вр. чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

От така определеното наказание на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднат периода от 31.08.2021 година до 09.05.2022 година и от 03.09.2024 година до настоящия момент, през който подс. К. е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Със същата присъда ОС Видин осъдил подс. К. да заплати обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди на гражданския ищец Н. А. Ц. в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, както и имуществени вреди в размер на 1070 (хиляда и седемдесет) лв., ведно със законната лихва, считано от ******** година за неимуществените вреди и от 10.08.2021 година за имуществените вреди до окончателното погА.ване на задължението.

С присъдата съдът възложил на подс. К. да заплати и държавни такси върху уважения размер на исковете за неимуществени и имуществени вреди в размер на 4050 лв., както и направените на досъдебното производство и пред първата инстанция разноски в размер на 1100 лв. в полза на ОДМВР Видин и 4 858,74 лв. в полза на ОС Видин, както и по 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителни листове.

Съдът се произнесъл с присъдата и по веществените доказателства.

Според защитника решаващият съд е допуснал нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с осъществения доказателствен анализ и явна несправедлИ.ст на наложеното наказание.

Твърди се, че съдът бил ограничил правото на защита на подс. К. К., тъй като отказал да назначи нова съдебно-медицинска експертиза, която да бъде съобразена с показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели.

Освен това подсъдимият не бил в състояние да разбере в какво точно е обвинен, тъй като в обвинителния акт тезата на обвинението била неясно формулирана и в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържали данни за времето, мястото и начина на извършване на деянието, тъй като не били посочени действията, извършени от обвиняемия. Присъдата почивала единствено на предположения. Не била доказана по безспорен начин причинно-следствената връзка между причинената тежка телесна повреда и смъртта на пострадалата Ж. К.. Отделно от това сам подсъдимият на 2 последните три заседания пред Окръжен съд Видин поради това, че страдал от „Параноидна шизофрения“ непрекъснато заспивал. Психическото му състояние не позволявало да разбира свойството и значението на случващото се в съдебната зала, както и действията на съда и всички други действия, в това число и разпита на свидетелите. Видинският окръжен съд игнорирал становището на експертите-психиатри, че при влошаване на здравословното състояние на подсъдимия К. съдебното производство трябвало да бъде спряно и подсъдимият да се лекува и отказал да назначи нова СМЕ по повод изявлението на експерта д-р Н., че подсъдимият е развил и заболяване от „Паркинсон“.

С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Иска се отмяна на атакуваната присъда и оправдаването на подс. К. по повдигнатото обвинение и отхвърляне на предявените граждански искове в размера, присъден от Видинския окръжен съд, а в условията на алтернативност - делото да бъде върнато на ОС Видин за ново разглеждане.

Извън срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу присъдата е постъпила и писмена въззивна жалба от подс. К., в която се излагат съображения затова, че е осъден при липса на доказателства да е извършил престъплението, за което е признат за виновен, че присъдата почива на предположения и се иска да бъде оправдан от апелативния съд, също така да бъде прекратено производството и да бъде отменена мярката му за неотклонение, тъй като страда от „Паркинсон“ и здравословното му състояние се е влошило. В краен случай се иска делото да бъде върнато за допълнително разследване на досъдебното производство.

САС счете, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага събирането на доказателства, но с оглед данните по делото, че подс. К. страда от шизофрения и има здравословни оплаквания, които според него се дължат на заболяването Паркинсон, назначи комплексна съдебнопсихиатрична, психологична и неврологична експертиза, чрез която да се изясни какво е актуалното здравословно и психично състояние на подсъдимия и може ли да участва адекватно в наказателния процес.

След изслушването на вещите лица прокурорът от САП дава становище, че жалбата на защитата на подсъдимия е неоснователна и моли да бъде 3 оставена без уважение, а първоинстанционната присъдата да бъде потвърдена в цялост като правилна и законосъобразна, постановена след анализ на всички събрани доказателства по делото. Сочи, че от заключението на приетата във въззивното производство комплексна съдебно-психиатрична, психологична и неврологична експертиза с категоричност се установява, че не са нарушени базисните психични годности на подсъдимия, както и възможността му да участва в наказателния процес, като той може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Намира наложеното от първостепенния съд наказание за справедлИ..

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н. Ц. също счита, че обвинението е доказано, установен е авторът на деянието, установено е самото деяние, установена е причинно-следствена връзка, която доказва, че вследствие на действията на подсъдимия К. е настъпила смъртта на жертвата. По отношение на гражданския иск моли той да бъде уважен в цялост така, както е предявен пред Видинският окръжен съд.

Според встъпилия във въззивното производство нов защитник на подс.

К. по делото е останало недоказано авторството на подсъдимия във вмененото му деяние и на кои конкретно негови действия се дължал настъпилият смъртен изход. Набляга се на показанията на двама свидетели-очевидци – П. П. и А. А., който не съобщават подс. К. да е нанесъл побой на пострадалата К., а сочат, че тя била паднала сама и си ударила главата на стълбите на къщата. Според защитника тези показания не били обсъдени от решаващия съд, били игнорирани от него и била дадена вяра на показанията на свидетелитенеочевидци Л., М., М. М., С. М., И. И., които били дадени през 2023 година две години след инцидента. Сочи, че непълнолетните свидетели не били разпитвани в съответствие с правилата, предвидени в процесуалния закон, тъй като обясненията им на досъдебното производство били записвани с един и същи почерк (на разпитващия полицай) и не било указано в протокола, че показанията се дават под диктовка и се записват вярно, каквато била традицията при съставянето на този тип документи. Не били разследвани нито в досъдебното производство, нито от първоинстанционния съд действията на свидетелите по отношение на К., които нахлули в къщата на подс. К., заплашили го със саморазправа, поради което той избягал, а след това изнесли пострадалата пред дома. Според защитника възможно било пострадалата К. да е била жива към този момент и е било необходимо да се проследи каква е 4 ролята на това преместване за настъпването на смъртния изход. Освен това наказателното производство до този момент протекло с множество съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничили процесуалните права на подс. К.. С оглед заключенията на назначените съдебно-психиатрични експертизи налице били основанията за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като след извършването на престъплението К. бил изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключвало вменяемостта. Сочи, че едва със заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, назначена от първостепенния съд през 2025 година и комплексната съдебно психиатрична, психологична и неврологична експертиза, назначена във въззивното производство, се установявало, че подсъдимият К. разбира свойството и значението на всички свои дейности и може да е наказателно отговорно лице и да участва в наказателния процес.

Експертите по назначената от първостепенния съд експертиза били нарушили императивна процесуална норма – чл. 152, ал. 3 НПК, тъй като в заключението си не споменали нищо за заболяването на подс. К. от болест на Паркинсон или от такъв синдром, възникнал поради продължителния прием на силни психотропни лекарства, при което се увреждали връзките между нервните окончания. Видинският окръжен съд незаконосъобразно бил назначил тройната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от 12.01.2025 година, тъй като не били налице предпоставките по чл. 153 от НПК експертното заключение да не е достатъчно пълно и ясно или да е не обосновано и да възниква съмнение за неговата правилност. Според защитника заключенията на експертизите от 2021 година, 2022 година и 2024 година били еднозначни, потвърждаващи, с идентични резултати, с единствената разлика в отчетеното във всяко следващо прогресиращо влошаване на подс. К.. В нито едно от тях не се споменавало за ремисия на психичното му заболяване.

На следващо място – необоснована и пораждаща съмнения в компетентността на вещото лице според защитника била и съдебномедицинската експертиза от 07.07.2021 година за оглед на труп. Тези свои изводи защитникът обосновава с твърдението, че при аутопсията не били описани увреждания, които присъствали в издадената от ИСУЛ епикриза на пострадалата К., включително оперативният белег от трахеотомията за 5 поставяне на канюла, както и двата белега с червеникав цвят и линейна форма в областта на главата - вдясно теменно и в тила, които съответствали на показанията на двамата свидетели от къщата срещу къщата на подсъдимия.

Тези находки не били анализирани по никакъв начин и не били обвързани с настъпилата смърт. В нарушение на чл. 146 НПК експертът бил извел правен извод за наличието на причинно-следствена връзка между травматичното увреждане на лицето и главата на К. и леталния изход. Вещото лице било приело, че след настъпилия летален изход състоянието на пострадалата е „неописано за жИ.та“ и това не била техническа грешка, тъй като било повторено двукратно. Освен това същият експерт в своята експертиза твърдял, че смъртният изход е настъпил поради две счупени ребра, но в обстоятелствената част на заключението описал само едно счупено ребро.

Сочи се и друго преценено като съществено процесуално нарушение – че заключението на съдебно-медицинската експертиза е изготвено на 07.07.2023 година – две години след назначаването й и след настъпването на леталния изход.

Според защитника нарушени са и процесуалните права на подс. К.. При ареста и задържането на обвиняемия на 06.07.2021 година не му била назначена адвокатска защита, а такава е получил едва на 06.10.2021 година.

Разпечатката съдържа 30 от 139 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b06e1ef-9f6c-44f8-a90a-2297879794ec