Решение № 17374 от 28.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17374 гр. София, 28.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело № 20231110167964 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 18.01.2024 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Т. М. И. и Т. Т. П., с която са предявени осъдителни искове по чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответниците, при условията на разделност, да заплатят на ищеца следните суми:

1/. Т. М. И.: сумата 1200,32 лева, представляваща част от цената на доставената в периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. в топлоснабден имот с адрес: гр. .........., с абонатен № ............, и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска (12.12.2023 г.) до окончателното й изплащане; сумата 235,49 лева – обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница за периода 15.09.2021 г. - 22.11.2023 г.; сумата 11,61 лева – част от цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата 2,46 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г.- 22.11.2023 г.;

2/. Т. Т. П.: сумата 1200,31 лева, представляваща част от цената на доставената в периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. в топлоснабден имот с адрес: гр. .........., с абонатен № ............, и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска (12.12.2023 г.) до окончателното й изплащане; сумата 235,49 лева – обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница за периода 15.09.2021 г. - 22.11.2023 г.; сумата 11,61 лева – част от цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната 1 лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата 2,46 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г.- 22.11.2023 г.

Ищецът твърди, че ответниците са наследници, при равни дялове (по ½ за всеки), на починалата М. И. П., която била наемател на общински топлоснабден имот с адрес: гр. ............., и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Твърди, че съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД, чийто клаузи обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. В изпълнение на договорните си задължения, в периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. ищецът доставил в топлоснабдения имот топлинна енергия на обща стойност от 2400,63 лева, която не била заплатена от наследодателката. Сочи, че потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, съгласно чл. 33 ОУ, поради което ответниците са изпаднали в забава за плащане на потребената топлинна енергия и дължат обезщетение за забавено плащане на посочената главница в общ в размер на 470,98 лева, за периода 15.09.2021 г. 22.11.2023 г. Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В тази връзка сочи, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.

2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендира цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., в общ размер на 23,22 лева, както и обезщетение за забавеното й плащане в размер 4,92 лева за периода 15.09.2021 г. - 22.11.2023 г. Иска се осъждане на всеки от ответниците да заплати припадащата му се част от общо дължимите суми.

С подадения от ответника Т. М. И., чрез адв. Г., отговор на исковата молба се оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди се, че същият се отказал от наследството на М. И. П., поради което оспорва процесуалната си легитимация по предявените искове. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, както и основанията за ангажиране на отговорността му за плащане на процесните задължения. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни.

2

Претендира разноски.

С подадения от ответницата Т. Т. П., чрез назначения й особен представител – адв. П., отговор на исковата молба се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Оспорва се наличието на основания за ангажиране на отговорността й за плащане на процесните задължения.

Иска се съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД като третото лице помагач на страната на ищеца.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

Предявените искове са допустими. Неоснователно е оплакването на ответника Т. М. И. за недопустимост на предявените срещу него искове тъй като не е процесуално легитимиран. Процесуалната легитимация е обусловена от правното твърдение на ищеца, заявено с исковата молба. В случая с исковата молба се твърди, че „Топлофикация София“ ЕАД е носител на правото на вземане към ответника Т. М.

И. за процесните суми, поради което искът се явява предявен срещу надлежна страна и е допустим. Дали ищецът е материалноправно легитимиран е въпрос, който касае основателността на иска и който ще бъде обсъден по-долу в настоящото решение.

По основателността на исковете:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата 3 на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните не спорят а и от договор за наем на общински жилищен имот от 05.07.2005 г., от заповед за настаняване № ЖН-04-14-016/18.10.2002 г., от писмо от Столична община изх. № РЛН23-ТД26-2007-1/25.10.2023 г. се установява, че М. И. П. в процесния период 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. е била наемател на общински имот – процесния апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок № 535, вх.

„Б“, ет. 1.

Видно от молба-декларация от 28.10.2002 г., подадена лично от М. И. П. и от споразумение от 10.10.2019 г., сключено между нея и ищцовото дружество, между М.

И. П. и „Топлофикация София“ ЕАД е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за горепосоченото жилище.

От горното следва, че в процесния период и за процесния имот междуМ. И. П. и ищцовото дружество е имало действително облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Не е спорно, а и от изготвената по делото справка в НБД „Население“ е видно, че М. И. П. е починала на 27.10.2022 г. и е оставила за свои наследници ответниците Т.

М. И. (син) и Т. Т. П. (дъщеря). Т. М. И., като наследник на М. П., е направил отказ от наследството на майка си, който отказ е вписан в особената книга на СРС с № 1047/13.05.2024 г., видно от представеното с отговора на исковата молба съдебно удостоверение. Поради това и на основание чл. 53 ЗН, с неговата ½ част от наследството се е уголемила частта на наследството на сестра му Т. Т. П.. Тоест ответницата Т. Т. П. е придобила цялото наследство от починалата М. И. П.. От горното следва, че само ответницата отговаря за поетите от наследодателката й облигационни задължения, включително за тези към ищцовото дружество, в пълен размер.

С оглед изложеното в случая не би могло да се ангажира отговорността на ответника Т. М. И. за плащане на претендираните суми и предявените срещу него искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По отношение н предявените срещу Т. Т. П. осъдителни искове съдът намира следното:

1. По отношение на иска за осъждане на Т. Т. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 1200,31 лв. – част 4 от общата цена на доставена в периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. топлинна енергия:

Както бе посочено по-горе, между ищцовото дружество и наследодателката на ответницата в процесния период и за процесния имот е имало действително облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Налице е изправност на ищеца, тъй като същият е изпълнил задълженията си за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период имотът е бил топлоснабден. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.

Дружеството, извършващо услугата дялово разпределение е изготвило изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. При изчисляване на топлинната енергия е спазена Наредбата за топлоснабдяването (НТ), като е съобразен отопляемият обем на апартамента по проект (т. 6.1.3 от приложение към чл. 61, ал. 1 от НТ), количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата и изчисленията са направени съобразно формулата по т. 6.1.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от НТ. Касае се за сграда в режим на етажна собственост, с изградена сградна инсталация за топлоснабдяването й.