Решение № 1047 от 16.08.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Пазарджик, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20265220100118 по описа за 2026 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. С. и С. В. С., двамата от с.

*, общ. Септември, за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот – нива в местността Кутело в землището на с. *, актувана като общински имот, на основание придобивна давност, изтекла през 2022 г. Допуснато е обезпечение на иска – спиране на изпълнението по изпълнително дело срещу Община Септември по отношение на действията върху този имот. Ищците твърдят, че са наследници – син и съпруга – на С С. С., починал на * г. Процесният имот преди образуването на ТКЗС бил собственост на бащата на С С. – С С.. През 1991 г., след влизането в сила на ЗСПЗЗ, наследниците на бащата на С. по общо съгласие определили на С този имот с площ 766 кв.м. Съседните ниви на това място били на други техни роднини и целият масив бил наричан „С.ото“. От 1991 г. до смъртта си С С., а след смъртта му – синът му и преживялата съпруга, обработвали този имот и правили това със съзнанието, че този имот им принадлежи. През 2019 г. наследниците отдали под наем имота за срок от 5 години, като в този период той бил използван за разсадник за плодни дръвчета. След прекратяване на договора за наем имотът не бил засяван, а само бил почистван от бурени. Наследниците на другия син на С С. също имали съзнание, че този имот принадлежи на ищците, и никога не били оспорвали собствеността им. През 2025 г., по повод намерение нивата да бъде продадена, ищците разбрали, че нивата е отразена в кадастралната карта като собственост на Община Септември, като земеделска земя, за която не е било подадено заявление за възстановяване на собственост. При проверка в общината ищците били уведомени устно, че наследниците на С С. не са подали заявление за възстановяване. Ищците твърдят, че те и техният наследодател владеят нивата от 1991 г.

1 лично и чрез наематели, и са придобили правото на собственост по давност още през 2022 г., предвид решението на КС по КД 16//2021 г.

Искът е с правно основание чл. 124 от ГПК.

Община Септември е представила отговор, с който заявява, че претенцията е недопустима, неоснователна и недоказана. Заявява, че не е представен документ и не е налице решение на поземлена комисия за възстановяване на собствеността на ищците (което те впрочем не отричат). Заявява, че не са представени документи, от които да е видно, че ищците са собственици на имота въз основа на давностно владение. Оспорва твърденията на ищците за владение, като сочи, че ако е имало такова, най-малкото ЧСИ, описал имота, е щял да констатира, че той е стопанисван, и да запише обитателите като пазачи. В имота, видно от КККР, няма постройки, което също не подкрепя твърдението за владение. Счита, че имотът винаги е бил общински и общината е упражнявала владение върху него.

Допуснато е обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, по което е описан и изнесен на публична продан имотът.

В първото открито заседание е поискал и е допуснат да встъпи като трето лице помагач на страната на ответника купувачът на имота от публична продан И. С. Г., с адрес в с. *.

В това открито заседание се явява лично и с пълномощник - адвокат третото лице помагач и изразява становище за неоснователност на иска. Ищците се представляват от адвокат и поддържат иска. Общината не изпраща представител, с писмена молба заявява, че поддържа изложеното в отговора.

В писмена защита пълномощникът на ищците излага доводи за доказаност на владението, за характера на владението и давността като институти на правото и за течението на давността срещу общините във връзка с неколкократно удължавания до 2022 г. мораториум върху нея.

Излага също така доводи, че всъщност правилата за спирането на придобивната давност срещу общината до 2022 г. изобщо не са приложими, тъй като няма никакви данни имотът да е бил частна общинска собственост. Сам по себе си актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, той единствено установява придобиване на собственост от общината чрез някой от способите по чл. 77 от ЗС, а фактическо или правно основание за придобиването не се сочи в акта.

Въз основа на писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели се установява следната фактическа обстановка:

Процесният имот със сегашен идентификатор *** представлява земеделска земя и се намира в землището на с. *, в местността Кутела, наричана в миналото Варниците – обстоятелството, че това е една и съща местност, се установява от показанията на свидетеля В С..

Към 1948 г., видно от представения протокол за спогодба за делба, в местността Варниците е имало имоти (ниви), собственост на лица от рода С.и - съделителите С и А С.и, както и собственикът на съседен имот А Кр. С..

2

Ищците са наследници – син и преживяла съпруга – на С С. С., а той – син и наследник на С Аов С..

По данни на свидетелите Й С. и Д. С. самият процесен имот някога е притежаван от наследодателите на ищците – С С., който е дядо на Д. С. и свекър на С С., а преди това на неговия баща А. Не е пряко изяснено дали това е споменатият в протокола за делба А Кр. С..

Не се спори по делото, че имотът, предмет на спора, както и всички съседни с него имоти, е бил включен в ТКЗС, и докато за част от имотите в местността Кутела е проведена процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на бившите собственици, включително на двамата свидетели, за процесния имот наследниците не са подавали заявление за възстановяване на собственост.

По думите на двамата свидетели, С С. не считал за необходимо да подава заявление за възстановяване на собственост, тъй като смятал, че няма кой да му го вземе – имотът си е негов. От показанията на свидетелите става ясно също, че макар да го е считал за несъмнено свой, С С. не е ползвал имота преди прекратяването на ТКЗС, а е започнал да го обработва след това – „след като ТКЗС ни даде имота, ние започнахме да си го работим и те започнаха да си го работят" и „тези имоти преди по времето на ТКЗС ги даваше на хора за ползване, но ние не сме ги ползвали“ (Й С.).

Възстановяването на собствеността върху съседните имоти на процесния с решения на поземлената комисия е станало през 1994 г., което предполага, че това е моментът, в който ТКЗС е „дало“ имотите и свидетелят, както и ищците, са започнали да ги ползват. В скиците към решенията за възстановяване на собствеността върху съседни имоти процесният имот е описан с „неустановен собственик“. Няма данни собственост върху този имот да е възстановявана с решение на поземлената комисия не само на ищците, но и на което и да било друго лице.

Показанията на тези двама свидетели съвпадат относно твърдението им, че С С. обработвал имота от средата на 90-те години заедно със своето семейство – съпругата и двамата си синове, които след неговата смърт през 2016 г. първоначално продължили да работят имота, а малко по-късно го предоставили на сестрата на С за ползване. Това станало, тъй като през 2018 г. починал единият от синовете на С – С, а преживялата съпруга и другият син не се справяли с обработването на имота. Това твърдение за несправяне с физическата работа съответства на данните, че С С. към този момент е била на възраст над 70 години, а по данни на свидетеля Е И живият и син Д. е твърде пълен и трудно подвижен. По-късно и сестрата В М се отказала да ползва имота и той бил даден под наем, по данни на Й С., на лице на име А В за разсадник за дървета, за което имотът бил ползван до около 2019-20202021 г. Свидетелят В С. също заявява, че на това място е имало разсадник за дървета, макар да не си спомня процесният имот да е бил отдаден под наем за разсадник, а твърди това само за собствения си имот в съседство. Този свидетел обаче твърди, че не е ходил на мястото от десет години, а освен това и от неговите показания се потвърждава, че поне докато е ходил в имота, мястото се е обработвало от ищците. Предвид възможната неточност на спомените на свидетелите относно подробностите за периода и дейността, 3 извършвана в имота, няма причина показанията им да не бъдат кредитирани относно основното обстоятелство, а именно – че приблизително до 2020 г. имотът е бил обработван и това е правено най-напред лично от членовете на семейството на ищците, а след това – с тяхно съгласие от други лица.

Не следва да се кредитират показанията на свидетеля Е И, които противоречат на показанията на другите двама свидетели относно периода, считано назад от настоящия момент, в който имотът е бил необработван и обрасъл с храсти. Според И това е така поне от 10-15 години, докато ако са точни показанията на другите двама, този период не е поголям от 6 години. Като се има предвид, че И няма пряко отношение към този имот, а само е преминавал на известно разстояние покрай него на път към стадиона в селото, макар и многократно - съдът счита, че по-скоро неговите спомени, отнасящи се до маловажно от негова гледна точка обстоятелство, са неточни относно периода.

За времето след 2020 г. няма данни имотът да е обработван, ограждан или да са извършвани други фактически действия с него от ищците или от което и да било трето лице.

Няма данни за претенции на трети лица за собственост, за снабдяване с документи, изявления относно собствеността и подобни до 23.10.2025 г., когато Община Септември издава за имота акт за частна общинска собственост. Като основание за издаването му в него е посочен чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост (влизане в сила на кадастрална карта), а за предходни издадени актове няма данни.

При тези данни следва да се приеме, че ищците и техния наследодател са владели имота от около 1994 г. и няма основание да се счита, че владението им е изоставено след 2020 г. с прекратяването на обработването на имота, доколкото няма данни да са престанали да го считат за свой или да се интересуват от него.

Въпреки това обаче съдът намира, че те не са станали собственици на имота по давност поради наличие на правна пречка, изразяваща се в забраната за придобиване по давност на имоти от общинския поземлен фонд, уредена в чл. 7, ал. 1 от ЗОС.

Под общински поземлен фонд се разбират всички земеделски земи, собственост на общината. Няма изрична легална дефиниция за общински поземлен фонд, а този извод се прави от съвкупността от норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и аналогично на държавния поземлен фонд, който съобразно чл. 47, ал. 1 от ППЗСПЗЗ „обхваща земеделските земи – държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради".

До извод, че спорният имот е собственост именно на общината, а не на друго лице, се стига въз основа на данните, че той е бил част от масива на ТКЗС и заявление за възстановяване на собствеността не е подадено от наследниците на бившия собственик; собственост върху този имот не е възстановявана на никого. Този извод се потвърждава от посоченото за „неустановен“ собственик в текста към скиците. Така на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници имотът е станал общинска собственост и тъй като 4 представлява земеделска земя, е станал и част от общинския поземлен фонд. В такъв смисъл е решение № 221 от 03.04.2026 г. по гр.д. № 4292/2024 г. на I ГО на ВКС, в което се разглежда както въпросът за принадлежността към общинския поземлен фонд на включен в ТКЗС и незаявен за възстановяване имот, така и това, че е без значение какво основание за придобиване е посочено в акта за общинска собственост. Всъщност дори да липсваше издаден акт за общинска собственост, това не би било пречка да се приеме, че общината е собственик на имота, щом основанията за възникване на собствеността са установени.

Без значение е също дали в процеса общината се позовава с възражение на това обстоятелство като пречка за придобиване по давност, след като съдът го констатира въз основа на събраните доказателства. В настоящия процес съдът е обвързан при произнасянето си единствено по отношение на посоченото от ищците фактическо основание за придобиване на тяхната собственост, а по отношение на фактите, които са пречка за възникване на това право, не е ограничен само до заявените от ответника възражения.