Решение № 651 от 04.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Благоевград, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500862 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. **, представлявано от И.В.Д. и Д.В. чрез юриск. Г.Г. против Решение № 419/17.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2908/2022 г. по описа на РСБлагоевград, с което са прогласени за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор № 1090845/25.11.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит и Анекс № 1/11.03.2022 г. към него, сключени между „Фератум България“ ЕООД от една страна като кредитодател и С. Е. В., като кредитополучател.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на районния съд. Съдът неправилно бил приел, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. За да бъде обявен договорът за потребителски кредит за недействителен чл. 22 ЗПК изисквал да не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, т.е. кумулативно всички изисквания на разпоредбата да са нарушени, а не само отделни нейни елементи. Оспорва се изводът на първостепенния съд за включване на такса гарант в годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Сочи се, че сключването на договор за гаранция с „Фератум банк“ ЕАД е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „Фератум България“ ЕООД и не подлежи на включване в ГПР по договора за кредит. Потребителят може да посочи свой поръчител и да не поема тези разходи.

Изтъква се, че договорът за гаранция е сключен между въззиваемия и „Фератум банк“ ЕАД, което дружество е самостоятелно юридическо лице- кредитна 1 институция. Дължимата по договора за гаранция такса е възнаграждение за поръчителя.

Прави се искане за отмяна на Решение № 419/17.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2908/2022 г. по описа на РС- Благоевград и отхвърляне на предявения иск.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, е депозирала отговор.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се аргументира.

Не са събрани нови доказателства във въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Окръжен съд- Благоевград след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството по гр.д. № 2908/2022 г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба, предявена от С. Е. В. за прогласяване на нищожността на Договор № 1090845/25.11.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит и Анекс към него, сключени между ищцата и „Фератум България“ ЕООД, в условията на евентуалност за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор № 1090845/25.11.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит и Анекс към него, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство.

В исковата молба се твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит от 25.11.2021 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК поради липса на задължителни реквизити от неговото съдържание. В договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР- кои компонентни точно са включени и как се формира същият. ГПР противоречал на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез договор за гаранция/поръчителство в размер на 4576,00 лв., не била включена в ГПР и ГЛП. В договора бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението по договора за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП, действителните такива биха били нараснали двойно. Ищцата счита за нищожна и неравноправна клаузата от договора, според която кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от избрано от кредитора лице - „Фератум банк“. За предоставеното поръчителство кредитополучателят дължал възнаграждение в размер на 100 % от отпусната сума.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД, в който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че по силата на сключения между страните договор за потребителски кредит, 2 дружеството е отпуснало на ищцата кредит в размер на 4400,00 лв., който следва да бъде върнат на 30 вноски. Кредитополучателят е поел задължение да заплати възнаградителна лихва в размер на 33,91 % при ГПР в размер на 49,66%, общата дължима по кредита била в размер на 5892,00 лв. По силата на чл. 5 от договора ищецът бил длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение, като същият избрал това да стане чрез поръчителство от „Фератум Банк“. Ответната страна настоява, че възнаграждението за предоставената от Фератум банк услуга за гаранция не следва да се включва в размера на ГПР, тъй като се касае за услуга, предоставена от трето лице, която услуга не е задължителна за сключване на договора.

В обжалваното решение първостепенният съд е приел, че страните по делото са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит на 25.11.2021 г., както и на 11.02.2022 г. анекс към договора, който договор попада в приложното поле на потребителската защита. Във връзка с доводите на ищцата за недействителност на договора, съдът е приел, че същият отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 т. 11 и т.12 ЗПК, както и че чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 9а и чл.

12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК са неприложими към процесния договор. Нарушена била нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, както и договорът не отговарял изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен % на ГПР, поради което и същият следвало да се счете за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.

Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е пълна и кореспондираща с доказателствата, поради което и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към нея.

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

Не е спорно по делото, че на 25.11.2021 г. между „Фератум България“ ЕООД, като кредитор и С. Е. В., като кредитополучател, е сключен Договор № 1090845 за предоставяне на потребителски кредит. Общият размер на отпуснатия кредит е в размер на 4400,00 лв., а общата сума, която следва да върне кредитополучателят, е в размер на 5891,00 лв., представляваща сбор от: сумата на отпуснатия кредит в размер на 4400,00 лв. и лихва в размер на 1492,00 лв., при лихвен процент от 33,91%. Плащанията по кредита се извършват на 30 вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, първа падежна дата – 25.12.2021 г. Съгласно чл. 4 от договора общият разход по кредита е 1492,00 лв. и включва лихва по кредита. Годишният процент на разходите по кредита е 0, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 5 е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. С одобряването на дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в 3 процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. По делото са представени Договор за гаранция (поръчителство), сключен между „Фератум Банк“, като гарант и С. Е. В., като клиент, съгласно който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договор № 1090845 за предоставяне на потребителски кредит.

Таксата за предоставяне на гаранцията (поръчителството) е в общ размер на 4268,00 лв., дължима на 30 вноски по погасителен план към договора за гаранция.

На 11.03.2022 г. между „Фератум България“ ЕООД и С. Е. В. е подписан Анекс към договор № 1090845, с който отпуснатият кредит се увеличава със сумата от 400,00 лв. На същата дата е подписан и Анекс № 1 към договор за гаранция (поръчителство), сключен между „Фератум Банк“ и С. Е. В..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.

По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението, окръжната инстанция намира следното:

Установява се от събраните доказателства по делото, че на 25.11.2021 г. въззиваемата С. В. е сключила с „Фератум България“ ЕООД Договор № 1090845 за предоставяне на потребителски кредит, като й е бил предоставен кредит в размер на 4400,00 лева, който е трябвало да върне на 30 вноски, ведно с лихва от 1492,00 лева (33,19%). Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения договор, въззиваемата е следвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответното дружество, като за това С. Е. В. следвало да заплати такса от 4268,00 лева. Не се спори между страните и относно това, че на 25.11.2021 г. въззиваемата С. В. е сключила с „Фератум Банк“ договор за гаранция (поръчителство), като гарантът се задължил да отговаря солидарно с нея пред кредитора за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит. Установява се, че към договора за предоставяне на потребителски кредит и сключен анекс № 1 от 11.03.2022 г., с който отпуснатият кредит е увеличен със сумата от 400,00 лв., както и към договора за поръчителство е сключен анекс № 1 от 11.03.2022 г. От страна на С. Е. В. не се оспорва обстоятелството, че е получила договорения заем в общ размер от 4800,00 лв.

Спорно по делото е нищожен ли е така сключеният между страните Договор № 1090845 за предоставяне на потребителски кредит от 25.11.2021 г. и Анекс № 1 от 11.03.2022 г. към Договор № 1090845 за предоставяне на потребителски кредит от 25.11.2021 г.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за 4 продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. „Фератум България“ ЕООД представлява финансова институцията по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, тъй като отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. С. Е. В. има качеството на потребител, съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата потребителска закрила.