Определение № 29213 от 12.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29213 гр. София, 12.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20221110165511 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. О. М. срещу Н. С. Б., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за вземане за връщане на платена авансова вноска по развален договор за интериорно проектиране.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на спорните обстоятелства, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищцата за прилагане на ч. гр. д. № 33972/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 53-ти състав, е допустимо, относимо и необходимо за проверка на процесуалните предпоставки по чл. 422 ГПК и на идентичността между вземането, предмет на заповедното и на исковото производство, поради което следва да бъде уважено.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.01.2027 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцата, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 33972/2022 г. по описа на Софийския 1 районен съд, 53-ти състав.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК - обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата А. О. М. твърди, че на 26.06.2020 г. е сключила с ответницата Н. С. Б. договор за интериорно проектиране на еднофамилна жилищна сграда в гр. София, кв.

Драгалевци. Поддържа, че ответницата се е задължила да извърши проектни работи в шест етапа, сред които изготвяне на функционално разпределение, стилова и цветова концепция и фотореалистични триизмерни визуализации, срещу общо възнаграждение от 5140 лв. без ДДС. Сочи, че съгласно договора функционалното разпределение следвало да бъде изготвено в срок от 15 работни дни, а стиловата концепция, изборът на материали и визуализациите - в срок от 25 работни дни след приемане на функционалното разпределение. Твърди, че при сключването на договора е заплатила в брой сумата от 3100 лв., представляваща авансова вноска в размер на 60 % от възнаграждението. Ищцата излага, че на 25.07.2020 г. ответницата е предоставила функционално разпределение, след което по общо съгласие работата временно била преустановена до получаване на разрешение за строеж. Твърди, че през м. май 2021 г. уведомила ответницата, че работата може да бъде подновена, и й предоставила необходимите указания, примерни изображения и подробни бележки, но въпреки многократните подканяния ответницата не изпълнила възложената работа по следващия етап. Поддържа, че на среща от 31.03.2022 г. била представена единствено визуализация за кухня, която не съответствала на зададената концепция, а за останалите помещения не била извършена работа. Поради допуснатата продължителна забава и станалото безполезно изпълнение на същата дата ищцата заявила писмено разваляне на договора на основание чл. 19, ал. 2 от него и поканила ответницата в седемдневен срок да върне аванса от 3100 лв. Твърди, че уведомлението е получено на 31.03.2022 г., но сумата не е възстановена. Ищцата сочи, че по подадено заявление по чл.

410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 33972/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 53-ти състав, по което е издадена заповед за изпълнение за процесното вземане. Поради постъпило възражение срещу заповедта и дадени указания за предявяване на установителен иск поддържа, че за нея е възникнал правен интерес от настоящото производство.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че й дължи сумата от 3100 лв., представляваща авансова вноска по Договор за интериорно проектиране от 26.06.2020 г., развален на 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответницата Н. С. Б. оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен договор за интериорно проектиране и че е получила авансово сумата от 3100 лв., но поддържа, че представеният от ищцата екземпляр на договора се различава в отделни части от действително уговореното между страните, поради което 2 представя свой екземпляр. Твърди, че при сключването на договора страните са имали предвид работата да се извършва по предоставените от възложителя архитектурни планове, като последващите промени в архитектурния проект и забавянето при получаване на разрешение за строеж са наложили преработване на проектите и промяна на сроковете по независещи от нея причини. Ответницата поддържа, че е извършила и предала значителен обем работа - варианти за функционално разпределение, чертежи, разпъвки, стилови решения и визуализации, включително 28 чертежа и множество варианти за дизайна на помещенията. Твърди, че ищцата не е избрала окончателен вариант за функционално разпределение и не е дала ясни и непротиворечиви указания за стила, многократно е променяла заданието и е предоставила нов архитектурен план за част от сградата. Сочи, че поради спирането на работата за продължителен период продължаването й е изисквало съгласуване на нови срокове и евентуално цени. Твърди, че на срещата от 31.03.2022 г. е представила изработените проекти и визуализации, но ищцата ги е отхвърлила, заявила е, че ще продължи с друг архитект, и впоследствие е изпратила уведомлението за прекратяване.

Ответницата оспорва да е била в забава и счита, че неприключването на работата се дължи на поведението на ищцата. Поддържа, че е изпълнила поръчката в зависещия от нея обем и че извършената и предадена работа може да бъде използвана, поради което има право на възнаграждение най-малко до размера на получения аванс и не дължи връщането му. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК - правна квалификация на предявения иск:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 3100 лв., представляваща платена авансова вноска по Договор за интериорно проектиране от 26.06.2020 г., чието основание е отпаднало вследствие на развалянето на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 26.06.2020 г. те са сключили договор за интериорно проектиране и че на същата дата ищцата е заплатила на ответницата сумата от 3100 лв. като аванс по договора.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК - разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата не е изпълнила точно и в срок съществените си задължения по договора; че неизпълнението е по причина, за която ответницата отговаря; наличието на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора без предоставяне на допълнителен срок, включително че поради забавата изпълнението е станало безполезно; надлежното упражняване на правото на разваляне и достигането на изявлението до ответницата; размера на подлежащото на връщане вземане и началния момент, от който се претендира законна лихва.

В доказателствена тежест на ответницата е да докаже положителните факти, на които 3 основава възраженията си, включително точното и своевременно изпълнение и предаване на възложените проектни работи, приемането им от ищцата, твърдените изменения на заданието и поведението на ищцата, довели до спиране или удължаване на сроковете, както и наличието на основание да задържи получения аванс изцяло или отчасти. При доказване на предпоставките за връщане на сумата в тежест на ответницата е да установи нейното погА.ване чрез плащане или по друг предвиден в закона способ.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че могат да използват процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответницата оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взела становище по отговора на исковата молба и не е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие, ответницата може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата - и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4