Определение № 12866 от 10.08.2020, Софийски градски съд

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 10.08.2020 г.

Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав, в закрито заседание на десети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ

МЪГЪРДИЧЯН

Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова ч.гр.д. № 7507 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. и чл. 577 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 74471 от

24.07.2020г. от „Р. (Б.)“ ЕАД с ЕИК *******, представлявана от юрисконсулт М.В.Т.срещу определение с рег. № 561 от 20.05.2020г. постановено от съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписването на искова молба по гр. д. № 61801/2019г. на СРС.

В частната жалба се поддържа, че постановеното определение било неправилно и незаконосъобразно, като било постановено в нарушение на закона. Посочва се, че съдията по вписванията е сезиран със заявление за извършване на действия по вписване на искова молба от банката. Към него са приложени и необходимите документи, удостоверяващи наличието на правен интерес и спазването на изискванията на закона, а именно: два брой препис от исковата молба, чието вписване се иска, съпроводително писма, скица на имота, издадена от СГКК гр. София, данъчна оценка на имота, пълномощно на заявителя и квитанция за пратена държавна такса. Счита, че мотивът на отказа на съдията по вписванията - липса на доказателство за платена държавна такса, защото е представено само копие на платежното нареждане, за неоснователен. Жалбоподателят твърди, че необходимата държавна такса в размер на 20.25лв., представляваща 0.1 % на сто от цената на иска е заплатена в определения срок. Заплащането е извършено чрез онлайн банкиране от сметка на пълномощника на ищеца на 19.05.2020г. с бордеро B200519100247310OPBISERA, с вписано в него основание „ вписване на искова молба по гр. д. № 61801/2019г. на СРС 151 състав Я.Ч.“, копие от което е приложено към настоящата жалба. При извършването на плащането се генерира уникален код на транзакцията, който се вижда от приложеното копие към преписката за вписване. Твърди, че в срок и добросъвестно е извършил заплащането на необходимата такса и е представил пред съдията по вписванията доказателства за това. Моли съда след като се запознае с данните по делото да отмени определението за отказ на съдията по вписванията като незаконосъобразен и да постанови вписване на исковата молба по гр. д. № 61801 от 2019г. на СРС 151 състав.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Пред Служба по вписванията гр. София е депозирана молба с вх. Рег.

№ 24586 от „Р.(Б.)“ ЕАД чрез пълномощника й юрисконсулт М.В.Т. с искане да бъде вписана искова молба по гр. д. № 61801/2019г. на СРС, 151 състав. Към заявлението са приложени два броя копия от исковата молба, пълномощно с рег. № 8508 от 15.11-2016г. за заверка на подпис и рег. № 8510, том 2, акт 126 от 15.11.2016г. за удостоверяване на съдържание по описа на Нотариус Л.Л.с рег. № 151 на НК с район на действие СРС за удостоверяване на представителната власт на пълномощника. Приложена е кадастрална схема № 15-1162820 от 20.12.2019г., издадена от СГКК гр. София за имота, предмет на вписването. Към молбата е приложено и удостоверение за данъчна оценка, издадено от Столична Община, Дирекция Общински приходи –Подуене. Заедно с тях е представено незаверено копие на платежно нареждане от 19.05.2020г. с вписано в него основание „ вписване на искова молба по гр. д. № 61801/2019г. на СРС 151 състав Я.Ч.“. Плащането е извършено в указания от съдията по вписванията срок.

С обжалваното определение с рег. № 561 от 20.05.2020г. , постановено от съдия по вписванията при СРС е отказано вписването на исковата молба по гр. дело гр. д. № 61801/2019г. на СРС, 151 състав, като е посочено, че представянето на копие от платежно бордеро не е надлежно доказателство за внесена държавна такса за вписване.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна.

Вписването по смисъла на чл. 1 от ПВ е юридически акт с гражданско-правно действие, представляващо даване гласност на акта, който следва да бъде вписан и целящо непротивопоставимост на последващи действия от трети лица. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от датата на вписване, като въведената необорима презумпция за знание се обосновава с публичността на имотния регистър. Чрез вписването се дава сигурност в гражданския оборот, като се обявява в правния мир промяната в собствеността и се установява статута на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.1 от Правилника за вписванията, за да се извърши вписването или отбелязването по чл.

11, представя се подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6.

ПВп.

Според т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04. 2013 г. по тълк. дело №7/2012 г., на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва по чл. 32 а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В мотивната част на т. 6 изрично е разяснено, че може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица - копие от кадастралната карта съгласно чл. 6 ал. 3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В конкретния случай молителят е представил всички необходими документи, за да бъде извършено вписването, но към тях е приложил незаверено копие от платежно нареждане за извършено плащане чрез онлайн банкиране на дължимата държавна такса. С това си действие е нарушил нормативното изискване, съдържащо се в чл. 7а. на Тарифата за таксите, събирани от Агенция по вписванията (Нов - ДВ, бр. 39 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.), когато държавната такса е заплатена по електронен път, в службата по вписванията се представя заверен препис от електронния документ, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страна по акта, от нотариус или от банката, получила или извършила плащането и в чл. 184, ал. 1 изр. 1 от ГПК , съответно приложим съгласно чл. 540 ГПК за всички охранителни производства.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че постановения отказ за вписване на съдия по вписванията при СРС се явява правилен и законосъобразен, а частната жалба като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Софийски градски съд

О

П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №74471 от 24.07.2020 г. от „Р. (Б.)“ ЕАД с ЕИК *******, представлявана от юрисконсулт М.В.Т.срещу определение с рег. № 561 от 20.05.2020г. постановено от съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписването на искова молба по гр. д. № 61801/2019г. на СРС, 151 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.