Определение № 476 от 16.01.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476

Бургас, 16.01.2026 г.

Административният съд - Бургас - XXIV-ти състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

НЕЛИ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Нели Стоянова административно дело № 103/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, приложим на основание чл. 172, ал. 5 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДвП.

Образувано е по жалба на С. К. К., [ЕГН], с посочен съдебен адрес – [населено място], [улица], против Заповед № 25-3292-000299/23.12.2025 г. на Р. К. – полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ 04 Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата е оспорена законосъобразността на наложената ПАМ. Направено е и искане по чл. 166 АПК, за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Молителят сочи, че изпълнението на заповедта му причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като бил лишен от възможността да управлява автомобила си, който използвал ежедневно за работа. Съществувала и сериозна вероятност заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

По искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът взе предвид следното:

Искането за спиране, е допустимо, като подадено от активно легитимно лице, с правен интерес във висящ процес по оспорване на заповедта. Разгледано по същество, е неоснователно, по следните съображения:

С оспорената ЗППАМ временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, затова, че на 22.12.2025 г. около 21: 07 часа в община Бургас на път Общински № BGS1036 на организирано КПП „Дигата“ в посока [населено място] към [населено място], [жк] управлява собствения си лек автомобил МЕРЦЕДЕС Е 220 ЦДИ с рег. № [рег. номер], като при направена справка с ОДЧ МВР-Бургас е установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Според чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 – ако би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената разпоредба на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси.

В хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти.

В случая от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че от предварителното изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди. Мотивирайки особеното си искане, жалбоподателя е заявил, че с отнемането на СУМПС се отнема възможността му да упражнява търговската си дейност, от която се издържа той и семейството му. Посочва, че дейността на дружеството "Паписто" ООД, в което той и съпругата му са съдружници е свързана с производство на сладкарски изделия, като разноса им се осъществява единствено от жалбоподателя, тъй като нямат нает шофьор. Представя договор за наем от 27.02.2024 г. със страни: Б. Г. Н. – наемодател и „Паписто“ ООД – наемател и предмет наем на „помещение“ в [населено място], [жк], зона А, УПИ в кв. 8; Свидетелство за регистрация на товарен автомобил с рег.№ [рег. номер], собственост на „Паписто“ ООД и фактури за продажба на сладкарски изделия. Заявява, че при така посочените обстоятелства с отнемане на СУМПС за него ще настъпят значителни и трудно поправими вреди.

Принудителните административни мерки са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая – чл. 171, т. 1, б. "з", б.“гг“ ЗДвП. Принудителната административна мярка се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта жалбоподателят е лишен от правото да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност на адресата на акта да управлява превозно средство, всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Самият законодател е преценил, че конкретната ПАМ е съизмерима с високата обществена опасност на процесното административно нарушение.

Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди и то само от предварителното изпълнение на заповедта. Тежестта да докаже вероятното настъпването на неблагоприятните последици от предварителното изпълнение е за адресата на ПАМ. Значителни са вредите, които имат определено материално изражение, а като трудно поправимите са тези, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. За целите на чл. 166, ал. 2 от АПК е необходимо да се докаже и висока степен на вероятност за тяхното настъпване.

Заявените по делото обстоятелства, с които С. К. аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, не обуславят неговата основателност по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. От приложените към жалбата доказателства не се установява нито наличието на нови обстоятелства, които да не са били известни и да не са съобразени от страна на административния орган при издаването на заповедта, нито конкретни вреди по вид и размер за физическото лице, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на административния акт.

Действително на жалбоподателят ще бъдат причинени неудобства, но те не са непреодолими и не могат да бъдат противопоставени на обществения интерес. Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта поради причинените временни неудобства за водача на МПС.

Останалите съображения изложени в искането, също не са измежду критериите по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, тъй като касаят законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт и не следва да се разглеждат в това производство.

Предвид горното съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен Бургас, 24-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. К. К., [ЕГН] за спиране предварителното изпълнението на Заповед № 25-3292-000299/23.12.2025 г. на Р. К. – полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ 04 Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: