Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2458 от 03.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 925/2023
Вид
Определение № 2458
Подписан
03.10.2023
В сила
03.10.2023
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2458 гр. Бургас, 03.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500925 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод депозирана частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София против Разпореждане № 2763 от 05.05.2023г, постановено по частно гр. дело № 2532/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на дружеството - жалбоподател за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК против Х. Р. Р., ЕГН **********, за следните вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** от 11.10.2021г. - сума от 252, 97 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.02.2022г. до 07.03.2023г., сума от 246, 50 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга ,,Фаст“, сума от 500, 01 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси“, сума от 20 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сума от 243, 85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 16.12.2021г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 07.03.2023г. (датата на предсрочна изискуемост) и 30, 19 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 07.03.2023г. до 27.04.2023г.

Депозираната частна жалба е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК - разпореждането, което се обжалва е връчено на 10.05.2023г. чрез Система за сигурно електронно връчване, а жалбата е изпратена с куриер на 15.05.2023г., дължимата държавна такса е заплатена и процесуалния представител на дружеството – жалбоподател разполага с валидна представителна власт да атакува постановеното разпореждане, поради което и съдът намира жалбата за допустима.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на 1 атакуваното разпореждане, като се сочи, че първоинстанционният съд не разполага с правомощия на етапа на издаване на заповедта по чл. 410 ГПК да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права на основание нарушение на закона или противоречие с добрите нрави. Посочва се, че чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК дава правомощия на съда да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за това. Сочи се, че не са налице кумулативните предпоставки за наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а освен това заповедният съд не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза не включва определянето на основния му предмет, както и съответствие на цената или възнаграждението, от една страна и стоката и услугата, от друга страна, при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми. Твърди се, освен това, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. По-старата съдебна практика действително е приемала, че нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите за договорни лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва, тогава, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер, но тази практика е преосмислена с изменението на ЗПК, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на който е въведено ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. Уговореният в конкретния договор за потребителски кредит годишен процент на разходите и годишен лихвен процент е в законовите граници и няма как да се приеме,че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва е неравноправна клауза. Излага се становище, че кредиторът нямал задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Твърди се, че преди сключването на процесния договор, на кредитополучателя е бил предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация.

В жалбата се навеждат доводи във връзка с претендираното със заявлението възнаграждение по закупените допълнителни услуги ,,Фаст“ и ,,Флекси“. Посочва се, че същите се предоставяли по желание на клиента, като услугата ,,Фаст“ задължавала кредитора да разгледа приоритетно искането за потребителски кредит, преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга и в рамките на един час. Съгласно чл. 5.2 от договора, всеки клиент, пожелал да закупи допълнителна услуга ,,Флекси“ получавал право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания. Твърди се , че дължимата цена по закупените услуги била ясно и точно посочена в процесния договор за потребителски кредит.

Излага се становище във връзка с отхвърленото заявление за таксите по Тарифа извънсъдебно събиране на вземането. Твърди се, че 2 посочените такси се начисляват съобразно договореното между страните, в случай на неизпълнение от страна на длъжника, да се покрият разходите, които кредиторът е сторил поради негово недобросъвестното поведение.

Развиват се подробни съображения относно претендираното вземане за лихва за забава.

С частната жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде постановено ново, с което настоящата инстанция да постанови да се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно всички суми, по отношение на които е постановено атакуваното разпореждане.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на дружеството – заявител, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Безспорно е, че частно гр. дело № 2532/2023г. по описа на Районен съд - Бургас е образувано по повод депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с подател – „Профи кредит България” ЕООД против Х. Р. Р., ЕГН **********, за следните вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните на 11.10.2021г., за следните суми:

- сумата от 872, 37 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на настоящото заявление до окончателното плащане на сумата,

- сумата от 252, 97 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.02.2022г. до 07.03.2023г., - сумата от 246, 05 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга ,,Фаст“,

- сумата от 500, 01 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси“,

- сумата от 20 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 30.12.2021г., - сумата от 243, 85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.12.2021г. до 07.03.2023г., ведно със

- законна лихва в размер на 30.19 лева, дължима от 07.03.2023г. до 27.04.2023г.

След депозиране на заявлението, Районeн съд - Бургас е постановил Заповед № 1310 от 05.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните на 11.10.2021г. сумата от 872, 37 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.04.2023г. до окончателното плащане, както и 17, 45 3 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса съразмерно с уважената част от заявлението и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 2763/05.05.2023г., постановено по частно гр. дело № 2532/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: - сумата от 252, 97 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.02.2022г. до 07.03.2023г., сумата от 246, 50 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга ,,Фаст“, сумата от 500, 01 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси“, сумата от 20 лева, представляваща такси по Тарифа да извънсъдебно събиране на вземането, сума в размер на 243, 85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 16.12.2021г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 07.03.2023г.

(датата на предсрочна изискуемост) и сума в размер от 30, 19 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 07.03.2023г. до 27.04.2023г. В мотивите си заповедният съд е приел, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като не става ясно как е формиран ГПР. Съдът е приел, че договорните клаузи противоречат на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като в ГПР не били включени всички разходи възнагражденията за услуги ,,Фаст“ и ,,Флекси“. Съдът е посочил е, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави с мотив, че лихвения процент от 41% надвишава значително трикратния размер на законната лихва.

По повод депозираната частна жалба, Окръжен съд – Бургас намира следното:

Безспорно е, че заповедното производство по чл. 410 от ГПК предоставя на страните - кредитор и длъжник облекчен (като процедура и разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения помежду им. По тази причина производството е строго формално. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства.

Безспорно е и обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК се въвежда изискване когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се приложи договор, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването е въведено от законодателя единствено с оглед задължението на съда по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК служебно да извърши проверка за наличието на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител по смисъла на чл. 143 и следващите от Закона за 4 защита на потребителите.

Настоящата инстанция не споделя изводите за недействителност н а сключения между страните Договор за потребителски кредит от 11.10.2021г. на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10, ал. 1 ЗПК, като изложените за това доводи в жалбата са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато при сключването му са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК. В случая, представеният договор за кредит съдържа необходимата информация посочена в чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 ЗПК: посочена е отпуснатата сумата по кредита – 1 000 лева, посочен е и общия размер на кредита – 1 355, 33 лева, както и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 41 %, както и е посочен годишния процент на разходите по кредита – 48. 96 %, изчислен по определения в Приложение 1 към закона начин и с взети предвид на определените в закона допълнителни допускания, посочени в Общите условия, неразделна част от договора и подписани от длъжника. В договора се съдържа и информацията по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК относно условията за издължаване на кредита – посочен е размера, броя и падежа на вноските – 18 месечни вноски, всяка в размер от 75, 29 лева и с падеж на 15то число на месеца, като към договора е приложен и погасителен план, неразделна негова част, в който са описани периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в ОУ (т. 7. 3) е предвидено правото на длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Изпълнено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, като в т. 7.1 от ОУ към договора изрично е предвидено правото на потребителя да се откаже от договора. Предвид така установеното съдържание на договора за потребителски кредит, въззивният съд намира, че същият е сключен в съответствие с посочените в чл. 22 ЗПК изисквания и като такъв е действителен, което обуславя неприложимост на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, поради което изводите на районния съд за недействителност на договора за кредит са неправилни. За пълнота следва да се посочи, че в заповедното производство, съдът не би могъл да извършва преценка дали определени разходи са включен или не в ГПР и само на това основание да прави извод за недействителност на сключения Договор за потребителски кредит.