Решение № 1104 от 14.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Варна, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20213110201750 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на

Ц.А.А., депозирана в качеството му на представляващ и управляващ „ Стройпроект- Инвест” ЕООД-гр.Варна, депозирана чрез адв.С., против НП №03-012794/ 16.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ и чл.1 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лева.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че при издаването на НП и връчването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а самото НП е незаконосъобразно и необосновано.Визират се като нарушени нормите на чл.52 ал.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, твърди се, че със св.В. е имало устна уговорка за сключване на договор за извършване на 1

СМР с представляваното от него дружество и на процесната дата е бил на обекта единствено за оглед, а не за престиране на работна сила, като се изразява становище, че не е бил осъществен съставът на приетото за установено нарушение и се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се иска да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание с прилагане на нормата на чл.415 В от КТ.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призован, се представлява от управителят на дружеството и адв.С., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като приема, че не е доказано наличие на ТПО, а в условията на евентуалност моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание.

Въззиваемата страна се представлява в с.з. от ю.к Николов, който оспорва жалбата, но в последно с.з. при редовност на призоваването не се явява и не изразява становище в хода на делото по същество.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.04.2020г., служители на Д”ИТ”-Варна, сред които и св.М.- Ж., извършили проверка на строителен обект, находящ се в гр.Варна, на ул.”Рали Мавридов” №24, стопанисван от „Стройпроект- Инвест” ЕООД.При проверката било установено, че пред строителният обект е спрял камион със строителни материали, като четири лица разтоварвали тези материали и ги внасяли в строителния обект.Проверяващите се легитимирали и предоставили на лицата за попълване декларации, като такава била предоставена и на св.В., явяващ се едно от лицата, които разтоварвали строителните материали.В предоставената за попълване декларация св.В. отразил личните си данни, че работи за санкционираното дружество, от датата на проверката, като „общ работник”, с работно време от 08:00 ч. до 17,00ч., с месечно трудово възнаграждение 610лв., както и почивка от един час,, че няма сключен граждански и трудов договор, както и че в деня на проверката разтоварва материали.Установено било, че процесните четири лица не са сключили трудов договор със санкционираното дружество.

По време на проверката било обявено от проверяващите съществуване 2 на ТПО за лицата, установени да извършват горепосочените дейности, включително и за св.В..

Представляващият дружеството ,извършващо СМР се явил на место по време на проверката и не отрекъл, че лицата работят за дружеството, което представлява.

На место по време на проверката била оставена призовка за предоставяне на нужните за проверката документи в Д”ИТ”-Варна, включително и инструктажни книги.

По време на документалната проверка бил представен трудов договор, касаещ св.В., но сключен на 03.04.2020г., т.е. в деня след проверката.Представени били копие от уведомление за регистриран трудов договор, длъжностна характеристика, касаещи св.В. от дата 03.04.2020г. и други документи.

Предвид горното св.М.-Ж. приела, че санкционираното дружество, в качеството на работодател е допуснал до работа св.В. да изпълнява трудови функции като „общ работник“, без да е сключен писмен трудов договор между страните по ТПО и че нарушението е извършено на датата на проверката- 02.04.2020г., поради което на 30.04.2020г. съставила АУАН срещу „ Стройпроект-Инвест” ЕООД-Варна , в който описала приетото за установено нарушение, квалифицирано по чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ и чл.1 ал.2 от КТ. АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения.

В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което и въз основа на материалите по преписката на 16.06.2020г., Директорът на Д”ИТ” издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, в което възпроизвел констатациите на актосъставителя и правната квалификация на нарушението.

В с.з. от показанията на св.В. безспорно се установи, че същият е имал уговорка с представляващия дружеството да престира работна сила за санкционираното дружество при условията, декларирани от него при проверката, въпреки, че първоначално Ц.А. е искал доведените на обекта работници да бъдат назначени на работа за друго дружество, представлявано от св.В., но последният е отказал.

Съдът напълно кредитира показанията на св.М.-Ж., тъй като същите са 3 последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите писмени доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на св.В. единствено в частта, че след проверката не е подписвал трудов договор със санкционираното дружество, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателстватрудов договор, длъжностна характеристика и справка за приети уведомления.Съдът не кредитира показанията на свидетеля и в частта, в която сочи, че не той е посочил възнаграждението в попълнената лично от него декларация, тъй като видно от подписаният от него трудов договор именно такова е договореното възнаграждение и е нелогично всички данни да са попълнени от него и само възнаграждението, кореспондиращо с клаузите на подписаният в последствие трудов договор, да са попълнени от някой другнеясно кой.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.В., тъй като същите са искрени, последователни и непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали приобщени по делото доказателства.

Съдът кредитира писмените материали по делото – тези, съдържащи се в АНП и допълнително приобщените в с.з.- трудов договор, длъжностна характеристика, справка за регистрирани уведомления и др., тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – АУАН и протокол за проверка, НП, декларация, идентификационна карта, копие на трудов договор, длъжностна характеристика и др., както и от показанията на св.М.-Ж. и св.В. в кредитираните от съда части.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на 4 процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок, съдържат формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН.Обстоятелствената част на

НП отговаря на разпоредителната.Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелства, при които е извършено, доказателсктва, които го потвърждават и в този смисъл по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя и съдът не споделя възраженията в тази насока. Нарушението не е било оспорено в нито един момент, поради което очевидно нарушителят е бил наясно в какво е обвинен, което е видно и от адекватно организираната защита.

Срещу АУАН не са били депозирани възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи разследване, поради което съдът не констатира и нарушение на чл.52ал.4 от ЗАНН.

Обстоятелството, че е бил сключен трудов договор след проверката и преди съставянето на АУАН също не води до извод за неосъществен състав на административно нарушение и предвид разпоредбата на чл.415 В ал.2 от КТ дори не обуславя приложение на привилегирован състав, поради което съдът не споделя исканията в тази насока, а и дали и кога щеше да бъде сключен трудов договор ако проверката не бе извършена на 02.04.2020г. само може да се гадае.

АНО изрично е изложил мотиви защо счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, поради което съдът не констатира пропуск и в тази насока, още повече, че нарушението не се отличава със степен на обществена опасност различна от обичайната за съответния вид нарушение.

По приложението на материалния закон.

Предвид установената и описана по-горе фактическа обстановка съдът приема за установено, че на 02.04.2020г., св.В. е престирал работна сила в проверения обект като общ работник, при договорено работно мястопровереният строителен обект, договорено работно време- от 08.00ч. до 17.00ч., трудово възнаграждение-610лв., почивки- все елементи на ТПО, без между него и работодателят-„ Стройпроект-Инвест” ЕООД-Варна да е имало сключен трудов договор в писмена форма.

5

Предвид горното съдът намира, че правилно описаното от фактическа и правна страна нарушение е било квалифицирано по чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ и чл.1 ал.2 от КТ, съгласно които при престиране на работна сила, задължително преди допускане на работа следва да има сключен трудов договор в писмена форма между работника и работодателя.

Неоснователни са възраженията, че между представляващият санкционираното дружество и св.В. е имало уговорка последният да наеме работници за своя сметка и че на процесната дата единствено е бил извършван оглед на обекта, тъй като в тази им част възраженията коренно противоречат на показанията на св.В. и на св.М.-Ж., че св.В. и още три лица са разтоварвали строителни материали, не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, безспорно работодателят е получил лично постановлението за обявяване на ТПО, лично е получил и съставения АУАН, без да депозира каквито и да било възражения и още в деня след проверката е подписал трудов договор със св.В., който е бил регистриран в НАП.

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството –работодател -„ Стройпроект-Инвест” ЕООДВарна на основание чл.414 ал.3 от КТ, тъй като именно тази правна норма визира налагане на административно наказание на работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1,чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или ал.2 от КТ, като наложеното административно наказание е в рамките, предвидени от санкционната норма.

Въпреки горното съдът намира, че размерът на наложеното административно наказание е завишен.Макар съдът да счита, че нормите на чл.415 В от КТ и чл.28 от ЗАНН са неприложими в настоящия случай, следва да се отбележи, че в НП не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства и няма изрични мотиви по отношение размера на наложеното административно наказание, като предвид събраните по делото доказателства, съгласно които работникът е престирал работна сила за дружеството, без да е подписал трудов договор в писмена форма, само един ден- деня на проверката/ доказателства за по-продължително престиране на работна сила не са ангажирани/, не са ангажирани доказателства на дружеството да са налагани наказания с влязло в сила НП за идентични нарушения, липсват 6 доказателства да са настъпили каквито и да било вредни последици за работника, поради което съдът намира, че е неоправдано да се налага наказание в размер, по-висок от минимално предвиденото за съответното нарушение, като счита, че в конкретният случай, за конкретното нарушение наказание „Имуществена санкция „ в размер на 1500/ хиляда и петстотин/лв., който изобщо не е незначителен, би постигнало целите на чл.12 от ЗАНН и би имало нужното поправително ,възпитателно и възпиращо въздействие, като наказание в по-висок размер по-скоро би имало негативно въздействие спрямо работодателя, предвид икономическата обстановка в страната ни.