Решение № 157 от 24.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. П., 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500070 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № №1168/27.09.2024г., постановено по гр.д.№1755/2023г. по описа на РС- П. е отхвърлен иска на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК-131391369, със седалище и адрес на управление- гр.С., район В., бул.„Т.А.“ №28, ет.4, представлявано от управителя М.Р.К., с който се иска да се признае за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника Г.

Д. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.„Г.М.“ №5, ет.6, ап.18, обл.П., както и че същият дължи солидарно с „Орион Агроинвест” ЕАД, ЕИК:202960816, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”11-ти август” №2, ет.1, представлявано от Й.И.П., сумата в размер на 12499,87евро- част от вземане на ищеца по Запис на заповед от 07.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед №2067 от 13.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3887/2022г. по описа на РС- П. като е постановено незабавното й изпълнение и е издаден 1 изпълнителен лист, като неоснователен и недоказан.

Обезсилена е Заповед №2067/13.12.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издаденият въз основа на нея Изпълнителен лист №1825 от 13.12.2022г., издадени по ч.гр.д.

№3887/2022г. по описа на РС- П.

Осъден е ищецът „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК- 131391369, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., бул.„Т.А.“ №28, ет.4, представлявано от управителя М.Р.К., да заплати на ответника Г. Д. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.„Г.М.“ №5, ет.6, ап.18, обл.П., сумата от 2600лв., представляваща сторени от ответника разноски по гр.дело №1755/2023г. по описа на РС- П., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето- лице помагач на страната на ответника- „Орион Агроинвест” ЕАД, ЕИК:202960816, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”11-ти август” №2, ет.1, представлявано от Й.И.П..

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „ОТП Лизинг“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р.К., чрез мл.адв. В. В. Х. от САК, преупълномощена от Адвокатско дружество „В.И.Б.“, представлявано от управителя- адв.Д.В.Б..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и постановено при неточен анализ на приобщените по делото доказателства. В този аспект се визира, че крайния извод на първоинстанционния съд, е че процесният запис на заповед не е надлежно предявен на издателя „Орион Агроинвест“ ЕАД, поради което изискуемостта на вземането не е възникнала по отношение на авалиста Г. Б. /съответно неговата солидарна отговорност не може да бъде ангажирана/. В решението е прието, че нотариалната покана, с която записът на заповед е предявен на издателя е получена от лице, попадащо извън обхвата на посочените в чл.50, ал.3 от ГПК.

Счита се, че основният извод в обжалваното решение е неправилен и не съответства, нито на установената съдебна практика за връчване на книжа на юридически лица, нито на логическата свързаност на фактите по делото в тяхната целокупност.

Твърди се, че в действителност в разписката за получаване на нотариалната покана не е отразено, каква е длъжността на Ж.К. в „Орион 2

Агроинвест“ ЕАД, но това обстоятелство не е достатъчно основание да се приеме, че предявяването на записа на заповед не е достигнало до знанието на издателя.

Сочи се, че връчването на нотариалната покана е извършено на адрес: гр. П., п.к. 4400, ул.„11-ти август” №2, ет.1. Както е станало ясно от приобщената по делото справка от Търговския регистър, този адрес е единственото регистрирано седалище и адрес на управление на дружеството от учредяването му до настоящия момент.

Приема се, че от това обстоятелство, комбинирано с факта, че самоличността на получателя е удостоверена е достатъчно да се приеме, че поканата е връчена надлежно.

Твърди се, че в конкретния случай е установено, че офис съществува, но не се установява дали в него са присъствали други лица освен Ж.К..

Наличието на работници и служители, които биха могли да получат книжа от името на дружеството е останало недоказано от ответника- няма никаква информация в такава насока /като например, подробна справка- списък с лица на трудови и граждански договори, издадена от дружеството, от която би се изяснил този въпрос/. При тези обстоятелства, връчването на поканата не би било възможно да се извърши по друг начин освен както е сторено в настоящия случай. Визира се аналогична хипотези разглеждани в Определение №681 от 11.10.2010г. по ч.т.д. №583/2010г. на ВКС и Определение №498/23.09.2015г. по ч.т.д.№2027/2015г. на ВКС.

Твърди се, че настоящият случай се припокрива с горецитиранитеслужителят на нотариуса е посетил адреса на управление на „Орион Агроинвест“ ЕАД и е връчил поканата на лице, което се е намирало на място и е изразило съгласие да я приеме и предаде. Не съществува законова разпоредба, вменяваща право/задължение на призовкаря да събира допълнителни данни дали получателят е ангажиран на трудов или граждански договор при адресата, достатъчно е връчването да е извършено на седалището и адреса на управление на съответното дружество.

Сочи се, че приобщената по делото Справка за актуалното състояние на трудовите договори на Ж.К. не е достатъчно убедително доказателство, за да се приеме, че това лице няма нищо общо с „Орион Агроинвест“ ЕАД.

Справката съдържа информация само относно наличието на регистрирани 3 трудови договори, но не и граждански. Съвсем мислима хипотеза е, че Ж.К. е на граждански договор при „Орион Агроинвест“ ЕАД, като това твърдение би могло да се обори единствено, ако по делото бе приложена и справка от самото дружество относно всички негови работници и служители, включително тези, назначени на граждански договор. Това и допълнително би доказало, че на седалището и адреса на управление на дружеството е имало други работници или служители, които биха могли да получат книжа, адресирани до търговеца.

Сочи се, че в настоящия случай обаче подобна информация въобще не е налична по делото, т.е. не е доказано напълно, че Ж.К. не е служител в дружеството. Първоинстанционният съд е ценил доказателствената тежест на справката от НАП повърхностно, без да вникне в дълбочина относно съдържащите се в нея факти и стойността им във връзка с правилното разрешаване на спора.

Самата справка съдържа данни, че на името на Ж.К. са регистрирани два трудови договора. Първият е за периода 10.06.2008г.- 01.04.2017г. при ЕТ „Томи- Веселка Папазова“, а вторият- от 19.02.2024г. до настоящия момент при „Орион С.“ ЕООД.

Твърди се, че две обстоятелства правят впечатление, а именно, че между първия и втория регистриран договор е налице празнота от цели седем години, което поставя въпроса относно ангажираността на Ж.К. през този период.

Трудно мислимо е, че Ж.К. не е бил ангажиран на граждански договор за такъв голям диапазон време. Още повече, че именно през този период е извършено и спорното връчване на нотариалната покана. Съответно, настоящият работодател на Ж.К. е „Орион С.“ ЕООД- фирмата на това дружество е значително сходна с фирмата на издателя на процесния запис на заповед „Орион Агроинвест“ ЕАД, което е индикация, че същите найвероятно са от една и съща група. Нещо повече- двете дружества са свързани лица, доколкото З.И.П., с ЕГН ********** /лицето вписано в секция 23.

„Едноличен собственик на капитала“ по партидата на „Орион С.“ ЕООД, считано от датата на учредяване на дружеството /22.12.2014г./ до настоящия момент/ е същевременно и член на Съвета на директорите на „Орион Агроинвест“ ЕАД, считано от 14.10.2014г. до настоящия момент. Тези обстоятелства водят до извода, че в действителност връзка между двете 4 дружества е налице.

Приема се, че всичко гореизложено свидетелства за това, че е напълно възможно /и вероятно/ лице, работещо в едното дружество, да изпълнява функции в другото.

Визира се, че наред с горното, доказателствено искане за извършване на справката в НАП е било направено в открито съдебно заседание, състояло се на 14.06.2024г.- значително време след преклузивния срок за това по чл.131, ал.3 ГПК. Приема се, че уважаването на това искане, само по себе си е процесуално нарушение от съществено значение за правилния изход на делото.

Твърди се, че връзката между Ж.К. и „Орион Агроинвест“ ЕАД се доказва и от редица други обстоятелства. На първо място, при внимателен преглед на партидата на дружеството в Търговския регистър е видно, че Ж.К. е бил вписан в секции 23 „Едноличен собственик на капитала“ за продължителен период от време- от учредяването на дружеството до 23.07.2020г., като хипотезата все още да изпълнява функции в дружеството е съвсем реална. На второ място, обстоятелството, че Ж.К. е свързан с „Орион Агроинвест“ ЕАД се потвърждава и от други документи, приложени в кориците на делото. Така например, в приобщения Приемо- предавателен протокол към Договор за финансов лизинг №47172/07.05.2020г. от 04.07.2022г., с който лизингополучателят е предал доброволно владението върху лизинговия актив на лизингодателя, Ж.К. е посочен именно като представител на „Орион Агроинвест“ ЕАД. В тази връзка, оспорваното връчване на нотариална покана е извършено едва 4 месеца след подписване на приемо- предавателния протокол, а именно на 03.11.2022г.

Сочи се, че на Разписка от 24.11.2023г. към Съобщение №202352237147/23.11.2023г. по гр.д.№1755/2023г. на РС- П., Разписка от 11.03.2024г. към Призовка №202452209047/08.03.2024г. по същото дело, както и Разписка от 01.10.2024г. към Съобщение №202452233793/30.09.2024г. по същото дело, всички от които адресирани до „Орион Агроинвест“ ЕАД се е разписал именно Ж.К., като изрично е посочено, че същият е служител на дружеството.

Твърди се, че съвкупността от тези доказателства не може да бъде пренебрегната, както неправилно е направил първоинстанционният съд.

5

Очевидно е, че Ж.К. изпълнява функции в дружеството, независимо от посоченото в справката от НАП. В този ред на преценка на горепосочените факти се счита, че води единствено и само до извода, че връчването на нотариалната покана, с която е предявен процесният запис на заповед е редовно и пораждащо предвидените в закона последици.

Твърди се, че доколкото единственият мотив, поради който с първоинстанционното решение е бил отхвърлен предявения от „ОТП Лизинг“ ЕООД е именно неправилното заключение на съда, че процесният запис на заповед не е предявен надлежно за плащане на издателя „Орион Агроинвест“ ЕАД, в резултат на което вземането на ищеца не било станало изискуемо и подлежащо на изпълнение по отношение на авалиста и ответник в настоящото производство Г. Д. Б., то се счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Визира се, че от представените по делото писмени доказателства, както и от изслушана по делото съдебно- счетоводна експертиза е установено по безспорен начин, че записът на заповед е бил редовно предявен на издателя и на авалиста, като ищецът е установил изискуемостта и дължимостта на вземанията си и по каузалното правоотношение, обезпечавано от записа на заповед.

Искането е да се отмени изцяло обжалваното Решение

№1168/27.09.2024г. постановено по гр.д.№1755/2023г. по описа на РС- П. и да се постановите решение, с което се признае за установено по отношение на ответника Г. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„Г.М.“ №5, ет.6, ап.18, че същият дължи солидарно с „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК 202960816, на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, сумата в размер на 12499,87 евро- част от вземане по Запис на заповед от 07.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се осъди да заплати направените в заповедното и исковото производство разноски.