Определение № 8341 от 27.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8341 гр. С., 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110102448 по описа за 2026 година

Делото се разглежда по реда на глава XXV ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.

Производството е по реда на чл. 312 ГПК.

Ищецът А. Ж. А. е предявил срещу ответника С.Д.В.Р. - МВР, следните обективно кумулативно съединени искове:

1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, за което е издадена Заповед № 513з-15528 от 23.12.2025 г. от директора на СДВР на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ /с изтичане на уговорения срок при срочен трудов договор/ за незаконно и неговата отмяна;

2/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ на 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - осем часов работен ден.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № ЛС 331/11.04.2014 г. заемал длъжността „пазач“ при ответника. С допълнително споразумение № 513р - 25890 / 11.03.2024 г. към трудовия договор и допълнително споразумение от 15.06.2022 г. му било възложено да изпълнява длъжността „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ на 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, категория персонал - лице работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - 8 часов работен ден, считано от 11.03.2024 г. до 31.12.2024 г.

На 18.12.2024 г. едностранно от страна на работодателя бил уведомен, че трудовият договор отново ще бъде изменен, като с допълнително споразумение № 513р-130706 от 13.12.2024 г. към трудов договор № ЛС 331/11.04.2014 и допълнително споразумение №513р-54813 от 15.06.2022 г., му било възложено да изпълнява длъжността „пазач“ в група „Охрана и 1 пропускателен режим“ на 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, категория персонал - лице работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - 8 часов работен ден, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. На 05.01.2026 г. му било връчено копие от заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 513з-15528 от 23.12.2025 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ (с изтичане на уговорения срок при срочен трудов договор), трудовото правоотношение било прекратено едностранно от страна на работодателя.

Счита, че уволнението му е незаконно, тъй като съгласно нормата на чл. 67, ал.

3 КТ, трудовият договор за неопределено време не можел да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично, писмено изразено желание на работника и при наличие на законовите предпоставки за това. Излага, че никога не е изразявал инициатива и никога не е искал правоотношението му да бъде изменено от безсрочно в срочно. Излага, че е с 90% намалена работоспособност, установена с Експертно решение № 90459 от 20.11.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ - С. „Св. И. Р.“ ЕАД, което не било отчетено от работодателя. Твърди, че изменението на трудовото правоотношение е извършено единствено по инициатива и настояване на работодателя, като от негова страна никога не е имало желание за подобно изменение на правоотношението. Счита, че допълнителното споразумение, в частта, в която безсрочното трудово правоотношение е трансформирано в срочно със срок от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. е недействително и не е породило действие.

Поддържа, че трудовият договор е запазил характера си на безсрочен, поради което уволнението му е незаконосъобразно. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът С.Д.В.Р. - МВР е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Признава, че ищецът по силата на трудов договор № ЛС-331/11.04.2014 г., изменен с допълнително споразумение № 513p-54813/15.06.2022 г., допълнително споразумение № 513p-76046/12.08.2022 г., допълнително споразумение № 513p-25890/11.03.2024 г. и допълнително споразумение № 513p-130706/13.12.2024 г. е заемал длъжност „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ в 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при С.Д.В.Р.. Излага, че в т. 1 от допълнителното споразумение № 513p-130706/13.12.2024 г. е посочено, че работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява посочената длъжност, на пълно работно време, 8-часов работен ден, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. Поддържа, че съгласно чл. 119, ал. 1 КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Излага, че няма данни служителят да е отказал и съответно да не е разписал въпросния акт, напротив, същият изпълнявал служебни си задължения до 31.12.2025 г. Счита, че се касае за сключен договор с определен срок, като след неговото изтичане същият не бил подновен, а прекратяваното било по реда на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – с изтичане на уговорения срок, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Поддържа, че издадената писмена заповед за прекратяване на 2 трудовия договор на това основание има само декларативно значение.

Оспорва твърденията на ищеца, че никога не е искал правоотношението му да бъде изменено в безсрочно и че нямало отделен документ, който да съдържа изричното съгласие на работника трудовия му договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Твърди, че ищецът сам е заявил желанието си и именно от него дошла инициативата трудовият договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок, което било видно от подадено от ищеца заявление с рег. № 513p-126724/05.12.2024 г.

Заявлението било подписано от ищеца с положени от него имена, подпис и дата. Същото било представено на директора на СДВР, който се съгласил с отправеното предложение. Счита, че ищецът сам е заявил волята си за сключване на срочен трудов договор, като това негово желание се е повтаряло и преди това – със заявление с рег. № 513р-73535/05.08.2022 г. и заявление с рег. № 513p-25587/08.03.2024 г. Излага, че в заповедта е вписано конкретното правно основание за прекратяване на правоотношението, а именно чл. 325, ал.

1, т. 3 от КТ, като считано от 01.01.2026 г. било прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради изтичане на уговорения срок. Излага, че сключването на срочни трудови договори цели създаване на подходяща правна форма за наемане, респ. предоставяне на труд, в случаите когато за страните по индивидуалното трудово правоотношение е ясно, че съществуването му обективно се обуславя от обема на работата, за която страните се съгласяват да се извърши по договора. Счита, че от момента на постигане на съгласие за промяна, трудовото правоотношение продължава да съществува между същите страни, но с изменение на негови елементи според постигнатото между страните съгласие. Излага, че в случая и двете страни по него (работодател и служител) са били съгласни с промяната в трудовото правоотношение, изразено писмено с допълнително споразумение № 513р130706/13.12.2024 г. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

П о иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент – обстоятелства, които по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и с това ненуждаещи се от доказване.

В тежест на ответника е да установи, че са спазени изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, в това число: 1/ че страните по трудовия договор за били обвързани от валидна клауза за изменение на правоотношението от безсрочно в срочно; 2/ категорично писмено съгласие на работника; 3/ то да е отправено до насрещната страна по правоотношението; 4/ да предхожда по време сключването на допълнителното споразумение за изменението в срока на договора; 5/ да е отделно волеизявление от това по договора за изменение на съществуващото трудово правоотношение, изявлението да е доброволно и изменението да се желае 3 действително; 6/ да са налице условията по чл. 68, ал. 1, съответно на ал. 3 и 4 КТ; 7/ конкретните причини, попадащи в приложното поле на ал. 4 на чл. 68 КТ, да са изрично посочени в споразумението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време; 8/ срокът на действие на договора да е съобразен и съответен на причините за изменението по конкретното правоотношение, с оглед трудовите функции на работника.

П о иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ /обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението/ в тежест на ищеца е да докаже, че към датата на приключване на съдебното дирене би било налице валидно и непрекратено на друго правно основание трудово правоотношение, на което да бъде възстановен – обстоятелство, което в конкретната хипотеза, е обхванато от предмета на доказване по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

По доказателствените искания:

Страните са представили писмени документи към исковата молба респ. към отговора на исковата молба, които са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което събирането им като доказателства по делото следва да бъде допуснато.

На ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи кои конкретни документи, относими към настоящия спор, желае да бъдат изискани по реда на чл. 190 ГПК от ответника, доколкото не е налице необходимост от приобщаване по делото на цялото трудово досие на работника.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал.

1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат, а и в случая би затруднила разглеждането и решаването на делото в разумен срок.

С оглед на изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация, като съдът с настоящето определение докладва делото.

Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 01.04.2026 г. от 14.45 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да посочи кои конкретни документи – част от трудовото му досие, относими към настоящия спор, желае да бъдат изискани по реда на чл.

190 ГПК от ответника.

4

ДОПУСКА събирането на представени от страните документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 313 ГПК, в случай, че в указания едноседмичен срок не вземат становище по доклада по делото, не предприемат съответните процесуални действия и не изпълнят дадените им указания, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ПРЕДОСТАВЯ НА СТРАНИТЕ възможност да изразят желание за провеждане на информационна среща за медиация.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5