Решение № 261602 от 13.05.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15600/2020
- Вид
- Решение № 261602
- Подписан
- 13.05.2021
- В сила
- 03.06.2021
- Състав
- НАСУФ ИСМАЛ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..2021 г. гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15600 по описа за 2020 г. на РС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** и И.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действащи чрез адв. П.В., срещу К.А.Б., А.Г.Г. и Р.Г.Г.
***, ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
- негаторен иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците 1./ да премахнат шатра с размери 3 м. на 4 м. и височина около 2 м., която е незаконно изградена в незастроената част на поземлен имот с идентификатор № ***по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, п.к. 9000, р-н „***“, ул. „***“ № *, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, представляващ открит паркинг с четири места за паркиране на автомобили; 2./ да премахнат катинара на входната врата на автомобилния проход и 3./ да освободят прохода и местата за паркиране от две кучета и от автомобилите си;
- осъдителен иск с правна квалификация чл. 53 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на всеки един от ищците поотделно по 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последните болки и страдания, изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответниците към тях, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от неправомерните действия на ответниците, продължили всекидневно през изминалите повече от 5 г., а именно извършване на неразрешени от ищците действия в имота със запазено право на безсрочно и безвъзмездно ползване, обиди, заплахи, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.12.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията.
Твърди се в исковата молба, че ищците са придобили собствеността върху гореописания недвижим имот по наследство от баща им П.К., а последният е придобил собствеността въз основа на договор за покупко-продажба по реда на ЗСГ, обективиран в нотариален акт № *, том *, дело
№ * г. на нотариус при РС-Варна. Поддържа се, че с договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт № *, том *, рег. №
*, дело № * г. на
О. С., нотариус с район на действие РС-Варна, вписан в НК под рег. № *, ищците са продали на „***“ ООД общо 236 кв. м. ид. ч. или за всеки един от тях по 118 кв. м. ид. ч. Твърди се, че в резултат от разпоредителната сделка ищците са останали титуляри на по 38 кв. м. ид. ч. или са притежавали в съсобственост общо 76 кв. м. На същата дата /29.06.2011 г./ ищците са учредили в полза на купувача „***“ ООД право на строеж на обекти в сграда и са си запазили правото на строеж за част от обектите. Сочи се в исковата молба, че съобразно одобрения инвестиционен проект в незастроената част от процесния поземлен имот, източната и южната, се предвижда открит паркинг с четири места за паркиране на автомобили с площ от 52 кв. м. С договора за учредяване на право на строеж, съсобствениците на поземления имот се твърди да са разпределили и съучредили безсрочно вещно право на ползване на посочените паркови места, както следва: в полза на А.К. е било учредено безсрочно вещно право на ползване на парково място № * с площ от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници: офис *, северна регулационна линия, парково място № *, маневрена площ и парково място № * с площ от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници: парково място № *, източната регулационна линия, парково място № *, маневрена площ, а в полза на И.А. е било учредено ограничено вещно право на безсрочно ползване на парково място № 3 с площ от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници: парково място № *, източната регулационна линия, маневрена площ и парково място № * с площ от 13 кв. м. в прохода в южната част на поземления имот, при граници: ***, офис № *, южната регулационна линия, от двете страни маневрена площ.
Поддържа се, че до открития паркинг се достига през проход в южната незастроена част от имота, като на входа е монтирана желязна врата.
Твърди се, че през
2015 г. ответниците са премахнали катинара, с който се е заключвала входната врата и сложили свой катинар. Отделно са монтирали в зоната на паркови места № *, * и * шатра, която е била стабилно закрепена за бетона. Пуснали са и две големи кучета, като са поставили и кучешка колиба. По този начин преустановили достъпа на ищците до открития паркинг.
Навеждат се доводи и за това, че ответниците паркират автомобилите си на собствените на ищците паркови места.
Поддържа се, че въпреки многократните предупреждения ответниците не са освободили прохода и открития паркинг. При опит ищците да поставят нов катинар те са го разбивали и отново слагали свой. Сочи се, че към настоящия момент ответниците продължавали противоправно да възпрепятстват на ищците да упражнят своите вещни права в пълният им обем.
Излагат се доводи и за това, че ответниците многократно през годините са унижавали ищците, като дори на 10.02.2020 г. А.Г. е нанесъл и побой над А.К..
Твърди се, че с горепосочените действия, изразяващи се във всекидневното неправомерно недопускане на ищците до собствеността им през изминалите повече от 5 години, на последните са причинени неблагоприятни емоционални и психически преживявания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.
В хода на откритото съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез адв. П.В. поддържат предявените искове.
Ответниците, редовно призовани за същото съдебно заседание, не се явяват и не се представляват.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От представения нотариален акт за собствеността на гражданите № *, том *, нот. дело № * г. по описа на нотариус И. *** се констатира, че на * г. С. В. С.и З. В. С.са продали на П.А.К. дворно място, находящо се в гр. *, ул. „*“ с пространство 320 кв. м., съставляващо парцел *в кв. *по плана на *подрайон на града.
Видно от приобщения нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. по описа на О. С. – нотариус с район на действие РС-ВАрна, вписан в НК под рег. № *, на * г. И.П.А. и А.П.К. са продали на „***“ ООД 236 кв. м. идеални части – всеки по 118 кв. м. ид. ч. от процесния поземлен имот, а именно, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 16 с идентификатор *, целият с площ от 312 кв. м., трайно предназначение: урбанизиран, стар идентификатор: кя. *, парцел *, при съседи: ***, ***, ***, *, ***, ***.
От ангажирания нотариален акт за учредяване на право на строеж № *, то, *, рег. № *, дело № * г. по описа на О. С. – нотариус с район на действие РС-Варна, вписан в НК под рег. № *, се констатира, че на * г. ищците и „***“ ООД взаимно и безсрочно си учредили правото на строегж за построяването в процесния поземлен имот на новопроектирана жилищна шестетажна сграда, съгласно одобрени инвестиционни проекти. Констатира се още от цитирания нотариален акт, че съгласно одобрените инвестиционни проекти, в незастроената източна част на прохода – в южната част от поземления имот се обособява открит паркинг с паркоместа за четири автомобила с площ от 52 кв. м. Съсобствениците са разпределили помежду си и си учредили безсрочно вещно право на ползване върху паркоместата, както следва: в полза на А.К. е било учредено безсрочно вещно право на ползване на парково място № * с площ от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници: офис *, северна регулационна линия, парково място № *, маневрена площ и парково място № * с площ от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници: парково място № 1, източната регулационна линия, парково място № *, маневрена площ, а в полза на И.А. е било учредено ограничено вещно право на безсрочно ползване на парково място № * с площ от 13 кв. м. в източната част на поземления имот, при граници: парково място № *, източната регулационна линия, маневрена площ и парково място № * с площ от 13 кв. м. в прохода в южната част на поземления имот, при граници: ***, офис № *, южната регулационна линия, от двете страни маневрена площ.
Горепосочените документи за собственост са в унисон и с представената скица на поземлен имот с идентификатор ***/л. 12/.
По делото са ангажирани и други писмени книжа - тъжба от А.К. срещу А.Г., постановления за отказ от образуване на наказателно производство, от които се констатира, че отношенията между страните са конфликтни по повод ползването на процесните паркоместа.
От приобщеното експертно залкючение по назначената СТЕ се установява, че подходът към паркоместата е затворен с метална портална врата, заключена с катинар, за който ищецът К. е имал ключ.
Във вътрешния двор е разположена метална тента, трайно закрепена за бетоновата настилка чрез болтови връзки, една преместваема дървена кучешка колиба и градинско обзавеждане. Към момента на посещението на вещото лице кучетата са били прибрани в помещение на партерния етаж в жилищната кооперация. Общата стойност за премахване на процесната шатра, катинар на входната врата на автомобилния проход, на двете кучета от прохода и местата за паркиране и на автомобилите от прохода и местата за паркиране възлиза на 257.25 лева. Към заключението са изготвени схема и снимков материал, които кореспондират както с твърденията на страните, така и със заключението. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свид. Т. А. – съсед на ищците и свид. М. Л.– дъщеря на ищеца А.К. и племенница на И.А., се установява, че достъпът до процесните паркоместа се осъществява през желязна порта, която била постоянно заключена с катинар, като ищците нямали достъп до паркоместата. Във вътрешността на двора, където са ситуирани три от четирите паркоместа, е имало куче с колиба и голяма шатра с маси и столове, които се ползвали най-редовно от ответниицте, които имали достъп до паркоместата от врата, която излизала към двора от техния имот, която не е била проектирана. Установява се, че дворът с паркоместата се ползвал всеки ден от ответниците, като дори вечерите в петък и събота до по-късно. Констатира се, че по повод на ползването на паркоместата страните са били в постоянен конфликт. Шатрата е била здраво закрепена за земята, а кучето лаело веднага щом някой се появи на портата. Шатрата е била твърде голяма, за да може да се ползват паркоместата и да се паркират леки автомобили. Констатира се още, че проблемите с ползването на паркоместата датират от близо пет години – лятото на 2015 г. Установява се още, че от постоянното напрежение и стрес по повод възпрепятстването на ползването на паркоместата ищците са преживели негативни емоционални и психически преживявания. Установява се още, че ответниците се качвали и блъскали по вратата на ищците, мажели вратата с изпражнения, обиждали, нападали и заплашвали ищците, което е в унисон и с ангажираните частни тъжби и прокурорски постановления, както и медицинската документация. В момента колата на ищеца А.К. е била паркирана на платен паркинг, което е в унисон и с ангажираните преписи от фискални бонове, като често се налагало да ползва услугите на такси, за да закара съпругата си до болницата, доколкото същата е била 100% инвалид с ампутиран крак и болна от диабет.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: