Решение № 265428 от 13.08.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 16157/2018
- Вид
- Решение № 265428
- Подписан
- 13.08.2021
- В сила
- 05.12.2023
- Състав
- ЛЮБКА ЕМИЛОВА ГОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- §22 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е
№ …. гр.София, 13.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на тридесети септември две хиляди деветнадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16 157 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
§22 от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищецът – Р.З.М. твърди, че на 10.12.2013 г. И.М., е пътувал на задната седалка на автомобил, марка „БМВ", с рег. № ******, по посока от гр. Смолян към гр.
Пловдив. В района на 33- ти км. плюс 500 м., в участъка с. Бачково, гр.
Асеновград водачът С.Г.е загубил контрол върху управлението на автомобила, вследствие на което същият е напуснал очертанията на пътя и е паднал по таван в коритото на река Чая. Вследствие на описаното ПТП е починал И.З.М. – брат на ищеца. Посочва, че е образувано ДП № 1417/2013 г., като същото е прекратено поради смъртта на виновния за ПТП водач - С.В.Г.. Твърди, че към датата на ПТП – 10.12.2013г. лек автомобил „БМВ“ има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищецът поддържа, че двамата братя са живели в силна привързаност и взаимопомощ. Освен родствени, между тях са съществували и близки приятелски отношения, разчитали са силно един на друг и са споделяли както проблемите си, така и мечтите, и надеждите си за бъдещето.
И до днес ищецът продължава да преживява загубата и осезаемо усеща невъзможността да запълни липсата му в живота си. След събитието за ищеца са настъпили трайни негативни последици в ежедневието, изпитал е и продължава да изпитва продължително страдание, болка, дискомфорт и подтиснатост. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:
- 230 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 10.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки по делото.
Ответникът – З. „Л.и.” АД в депозирания от него писмен отговор не оспорва следните факти:
- наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лек автомобил марка „БМВ, с рег. № ******и
- настъпилото на 10.12.2013г.
ПТП. Оспорва твърденият факт за съществуване на родствена връзка между ищеца и посоченото лице. Поддържа, че ищецът не е сред лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди относно процесното ПТП, тъй като не се твърди да не съществуват най – близки родственици на починалото лице или същите да са били в обтегнати отношения с последното, както и не се твърди съществуване на особена близост между ищеца и починалото лице, различна от нормално присъщите за родствена връзка и характерните за съдържанието й отношения между братя. Посочва, че от други съдебни производства е известно, че починалото лице е единствено дете на своите майка и баща, които са неговите наследници по закон и им е присъдено обезщетение относно процесното ПТП. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането. Оспорва механизма на ПТП, като се посочва, че водача на лекия автомобил няма вина за настъпване на ПТП. Навежда възражение за прекомерност на заявената искова претенция. Оспорва иска и за акцесорното вземане, позовавайки се на изтекла погасителна давност. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск като му се присъдят направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 169/.
Третото лице помагач на страната на ответника - Агенция „Пътна Инфраструктура“ в депозираното становище посочва, че водачът на лекия автомобил не е спазил правилата за движение по пътя и е превишил максимално допустимата скорост. На следващо място оспорва факта на съществуване на родствена връзка между починалото лице и ищеца, съответно за съществуване на особени житейски обстоятелства, които да обосновават тази претенция. Посочва, че процесният участък от пътя към обсъжданата дата е бил в ремонт и с оглед на това са били въведени ограничени правила и временна организация на движението до края на 2014г. Относно датата 10.12.2013г. поддържа, че на този ден пътния участък е бил надлежно обработен и опесъчен, тоест липсва ли са каквито и да е обективни предпоставки за настъпване на процесното ПТП. В процесния участък от пътя е имало съществуваща еластична предпазна ограда, като пътното платно е било без повреди. Моли да се постанови съдебно решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и - настъпване на процесното ПТП.
От представените документи на лист 77 -
82 /удостоверение за наследници на починалото лице и удостоверения за съпруг и родствени връзки на двамата му родители/ се установява, че ищецът и пострадалото лице – И.З.М. са братя от едни и същи баща и майка.
По делото е изискано в оригинал досъдебно производство – дознание №1417/2013г. по описа на РУП – Асеновград, като съдържащите се в него документи са приети като доказателства по делото.
По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно авто-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира, като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е описан механизма на настъпване на процесното ПТП: на 10.12.2013 г. по второкласен път II-86, в ляв завой на км. 33+500 в посока от гр. Смолян към гр. Пловдив, в участъка между с.
Бачково и гр. Асеновград, при км. 33+500, се е движил л. а. „БМВ” с per. номер ******, управляван от С.В.Г. със скорост около 75 км/ч. Платното за движение е с асфалтова мокра настилка, при която критичната скорост за преминаване през левия завой е 72 км/ч. Малко след средата на завоя автомобилът е започнал да се отклоняла надясно и на 30 метра преди ориентира е започнал да навлиза с десните се колела в десния банкет, който е бил с тънък слой сняг. Посочва, че след този момент нататък, водачът не е имал възможност да се върне в платното за движение. Автомобилът е продължил да се движи по дъга цялостно извън платното за движение в дясно от платното, като се е отдалечавал все повече от пътя.
Преминал е зад къса мантинела, намираща се преди черноземния път, където се протрива покрай храсти- малки дръвчета, след тава през черноземния път и е продължил между две групи храсти и дръвчета, където също се протрива и троши клони, докато на около 9 метра след ориентира е достигнал каменната висока около 5 метра подпорна стена. След това е излетял от тази каменна стена и се е наклонил надясно като пада на покрива си в дълбоката част на коритото на река „Чая“. Дълбочината на водата е била 1,0 ...1,20 м и цялото купе на автомобила се е оказало под водата, като само част от колелата и предната част е била частично над водата. Вещото лице сочи, че основната причина за излизане от платното за движение е в субективните действия на водача на л.а. БМВ, който е управлявал автомобила си неадекватно съобразно мократа пътна настилка и радиуса на левия завой. Тъй като л.а. БМВ е напуснал платното към външния край на завоя, най- вероятната причина е висока скорост на движение. Скоростта на автомобила е била малко по-голяма от критичната, най-вероятно около 75 км/ч.
Втора причина за напускане на пътя може да бъдат неправилни действия на водача на л.а. БМВ с органите за управление на автомобила, по-рязко завъртане на волана предизвикало странично занасяне на колела на автомобила или задействане на спирачките на автомобила, смяна на предавка, подаване на газ и др. действия.
Експертът сочи, че ако е имало предпазна мантинела в дясно от платното за движение по цялата дължина на левия завой л.а. БМВ би се ударил в нея, но тя щеше да го задържи и върне на платното за движение. Еластична предпазна ограда - мантинелата би препятствала излизането на лекия автомобил извън платното за движение. В проведеното на 30.09.2020г. открито съдебно заседание, вещото лице заявява, че мястото, от където е напуснал платното за движение автомобила, е нямало поставена пътна мантинела.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Е.П.М. – леля на ищеца. Свидетелят посочва, че двамата братя са живели в едно домакинство, докато ищецът не станал студент, после и брат му. Единия учел в гр. Пловдив, а другият в гр.София. Свидетелят посочва, че братята били безкрайно близки, обичали се, уважавали се, били и приятели. Не са се карали, поддържали фантастични взаимоотношения. Половин година след смъртта на брат си, ищецът създал свое семейство. Свидетелят посочва, че през 2013 г. двамата братя не били в един домакинство, защото учели на различни места, но двамата били винаги заедно. Малкият идвал често при брат си в София - почти всяка събота и неделя.
Пред настоящия съдебен състав по искане на ищеца е разпитан и свидетелят Л.Л.Ц..
Свидетелят посочва, че познава ищеца чрез брат му И.. Излизали в една компания, в която редовно присъствал и ищеца. Описва, че по-малкия брат се възхищавал на по-големия /ищеца/, имитирал го в поведение, начин на обличане и държане, чували се всеки ден, виждали се при всяка възможност, говорел за него /ищеца/ с възхищение, давал го за пример и го следвал като пример. Живели заедно с родителите си, докато ищецът не станал студент. Братята живели с родителите си. Не са пътували в чужбина и не са ги оставяли само двамата. След катастрофата всеки път, когато се видят с ищеца, говорят за починалия му брат и се натъжават и двамата. Посочва, че не е бил свидетел братята да се карат помежду си.
По искане на ищеца е изслушан и свидетелят Д.В.Ж.. Свидетелят посочва, че с ищеца били съученици, колеги, и съквартиранти в Студентски град. Живели заедно 5 години, а с брат му били добри приятели. Братята били много близки, излизали заедно.
Искали да развиват общ бизнес. Чували се всеки ден. Брат му идвал често в гр.София.
По-малкия брат имал респект към по-големия /ищеца/. Когато говорел за брат му виждал радост, любов, обич в очите. Р. му е помагал винаги, с каквото може.
При така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Относно предявения иск
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи настъпването на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между описаното ПТП и смъртта на брата на ищеца – И.М.;
4. съществуване на родствена връзка между него и починалото лице,
5. какви са били отношенията между ищеца и починалото лице,
6. настъпване на факти, с които е спряна или прекъсната давността по отношение на главното и акцесорното вземане.
От събраните и описани по-горе доказателства заключението на авто – техническата експертиза се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че същото е причинено единствено по вина на водача на лекия автомобил.
Разпечатката съдържа 53 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6affff97-5211-429f-9e16-e122c180aa15