Решение № 273 от 08.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пазарджик, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100612 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск от Т. – М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „И.“ № *, чрез адв. М. от АК – П., срещу „Кос хол-1“ ЕООД, ЕИК 202325247, със седалище и адрес на управление: гр. Костандово, община Ракитово, ул. „Индустриална зона“ № 1, за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград с площ от 1 416 кв. м., с трайно предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (10 м.), номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел *, при граници на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, ведно с построената в него ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 256 кв. м., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Претендират се разноски.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

По молба на взискателя „***“ АД било образувано изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ рег. № ** от КЧСИ, принудителното изпълнение по което било насочено срещу ипотекиран в полза на банката недвижим имот, собственост на ищцата Т. К., а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград с площ от 1 416 кв. м., с трайно предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (10 м.), номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел *, при граници на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, ведно с построената в него триетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ***, с площ от 256 кв. м. Сочи се, че по поредна публична продан, провела се в периода от 06.09.2020 г. до 06.10.2020 г., 1 ответникът бил обявен за купувач на имота срещу цена от 369 460 лева, която не била внесена в законоустановения срок. На 08.10.2020 г. било издадено Постановление за възлагане (ПВ) на имота в полза на ответното дружество, което след обжалване било потвърдено с решение на ОС – Пазарджик по гр. д.

№ 767/2020 г. Твърди се, че още преди подаване на жалбата срещу ПВ ищцата била подала молба за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 424 от ГПК срещу взискателя за установяване, че не дължи вземанията, по повод на които е образувано изпълнително дело № ** г. С определение № 260113/17.11.2020 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 593/2020 г. е допуснато обезпечение на бъдещия иск и производството по изпълнителното дело е спряно като обезпечителна мярка. С определение № 125/02.04.2021 г. по ч. гр. д. № 602/2021 г. ВКС е потвърдил допуснатото обезпечение. Поддържа се, че с невлязло в сила решение по гр. д. № 842/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик обезпеченият иск е уважен и е признато за установено, че ищцата не дължи сумите, за които взискателят „***“ АД е образувал изпълнителното дело.

Поддържа се, че въпреки невлязлото в сила ПВ, предвид спряното изпълнително производство, ответникът е вписал придобивния акт в Служба по вписванията – Велинград на 13.10.2022 г. и по този начин се твърди, че се легитимира като собственик на имота. Същевременно се излага, че с решение № 260035 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. № 132/2021 г. на ПАС е отменено разпределение на платената за имота сума от ответника именно поради обстоятелството, че изпълнителното производство е спряно. Към този момент изплатената продажна цена от ответника се пази по специалната сметка на ЧСИ. Обобщава се, че със спирането ПВ не може да влезе в сила – обстоятелство, констатирано от ПАС при произнасяне за допълване на определението за допускане на обезпечението по в. ч. гр. д. № 593/2020 г.

Навежда се довод, че доколкото цената за имота не е платена, не е налице възмездност и удовлетворяване на вземанията на взискателя, поради което ПВ не е произвело вещно-транслативен ефект. Моли се за уважаване на иска с присъждане на направените разноски.

В срок е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. К.

Г., в който излага доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост, поради това че между същите страни и при същите фактически твърдения вече е воден положителен установителен иск за собственост, производството по който е прекратено поради отказ от иска по чл. 233 от ГПК от страна на ищцата Т. К. с Определение № 4242 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 315/2023 г., I г. о. Излага аргументи. Счита, че ищцата не заявява самостоятелни права на собственост върху процесния имот, поради което е недопустимо да предяви отрицателен установителен иск за собственост. Отделно от това, ако съдът приеме, че искът е допустим, излага становище за неговата неоснователност. Твърди, че ответникът е платил цената за издаване на постановлението за възлагане, а дали същата е разпределена от ЧСИ е ирелевантно обстоятелство за настъпване на последиците от издаденото ПВ. Сочи, че с решение на ОС – Пазарджик по гр.

2 д. № 767/2020 г. ПВ е било потвърдено, следователно същото е влязло в сила.

Спирането на изпълнението по изп. дело № 638/2018 г. няма отношение към въззивното гражданско съдопроизводство, което разглежда жалбата против ПВ. На основание влязлото в сила ПВ ответникът е собственик на процесния имот. Моли се за прекратяване на делото, евентуално – за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

По допустимостта на производството:

С разпореждане № 11 от 06.01.2026 г. съдът е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да обоснове правния си интерес от водене на иска. С молба вх. № 1158/30.01.2026 г. ищцата К., чрез адв. М., излага, че правният й интерес от завеждането на отрицателния установителен иск е обстоятелството, че ответникът „Кос Хол-1“ ЕООД незаконосъобразно претендира да е собственик на процесния имот въз основа на невлязло в сила постановление за възлагане, като иска предаване на владението, което ще засегне правото на ищцата да придобие имота по оригинерен начин, както и че срещу ищцата, като продавач, е предявен иск от купувача за обявяване на сключен между тях предварителен договор за продажба на същия имот.

Производството по настоящото дело е било спряно с Определение № 138 от 18.02.2026 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото пред ВКС е бил висящ спор между същите страни относно допуснато в полза на ищцата обезпечение по настоящия отрицателен установителен иск (тогава бъдещ). С Определение № 970 от 26.02.2026 г. по ч. гр. д. № 3537/2025 г. на ВКС, І г. о., не е допуснато касационно обжалване на определението на ПАС по в. ч. гр. д. № 358/2025 г. , с което е допуснато обезпечение на настоящия отрицателен установителен иск на Т. К. срещу „Кос Хол - 1“ ЕООД за признаване за установено, че ответникът не е станал собственик на основание издадено по изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ, рег. № ** КЧСИ постановление за възлагане от 08.10.2020 г. Касационният състав изрично е приел, че съгласно практиката на ВКС, в производството по обезпечение съдът дължи да прецени дали искът, чието обезпечение се търси (както бъдещ, така и вече предявен) е процесуално допустим. Посочил е, че в случая въззивният съд е извършил така дължимата преценка, резултатът от която е в съответствие със закона, поради което по този въпрос обжалването не може да се допусне, поради липсата на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Прието е също така, че въззивното определение като резултат е в съответствие с т. 1 на ТР № 8/27.11.13 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Съставът е обобщил, че в конкретния случай, обезпеченият бъдещ отрицателен установителен иск разкрива правен интерес в изяснения смисъл, тъй като молителката е заявила, че владее процесния недвижим имот като 3 навежда твърдения, че с отрицателения установителен иск брани фактическо състояние, от което черпи права.

С оглед гореизложеното и въпреки твърденията на самия ищец за невлязло в сила постановление за възлагане, с оглед произнасянията на погорните съдебни инстанции (ПАС и ВКС), настоящият състав на съда следва да приеме, че отрицателният установителен иск е допустим, тъй като ищцата, защитавайки владението си като фактическо състояние, има правен интерес от предявяването му. Дали ищцата би могла да придобие собствеността върху имота на оригинерно основание по давност или друго, дали срокът на придобивната давност е изтекъл и т. н. не е предмет на отрицателния установителен иск и обстоятелство от значение за неговата допустимост.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 3 от ГПК.

От фактическа страна съдът приема следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ рег. № ** от КЧСИ принудителното изпълнение е било насочено срещу ипотекиран в полза на банката недвижим имот, собственост на ищцата К., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград с площ от 1 416 кв. м., с трайно предназначение:

Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (10 м.), номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел *, при граници на имота:

ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, ведно с построената в него

ТРИЕТАЖНА

ЖИЛИЩНА

ЕДНОФАМИЛНА

СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 256 кв. м.; че въз основа на публична продан от 06.09.2020 г. до 06.10.2020 г., ответникът бил обявен за купувач на имота срещу цена от 369 460 лева, която е платена от него по сметка на ЧСИ, но същата не е разпределена от него.

Страните по делото не спорят относно фактите, а относно правните последици от тях. За пълнота съдът излага следното:

Изпълнително дело № ** г. на ЧСИ Д. Д., рег. № ** от КЧСИ е образувано по молба на взискателя „***“ АД въз основа на изпълнителен лист от 22.08.2018 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1103/2018 г. на РС – Велинград, срещу солидарните длъжници „Булгарцвет - Велинград“ ЕООД, Т. К. и „Родопи-12“ ЕООД – в ликвидация за дължими суми по договор за банков кредит от 26.05.2008 г.

Постановлението за възлагане от 08.10.2020 г. по изп. дело № ** г., с което след проведена публична продан от 06.09.2020 г. до 06.10.2020 г. на купувача „Кос хол-1“ ЕООД е възложен процесният недвижим имот, срещу цена от 369 460 лева, е вписано в Служба по вписванията – Велинград под вх.

№ *** г., акт № **, том **, дв. вх. № ** г.

Срещу Постановлението за възлагане на основание чл. 435 и сл. от ГПК са били подадени две жалби, една от „Булгарцвет - Велинград“ ЕООД на 4

27.10.2020 г. и втора от Т. К. на 02.11.2020 г. Образувано било гр. д. № 767/2020 г. на ОС – Пазарджик. И двете жалби са приети за допустими, като подадени в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК – в частност датата на уведомяване на жалбоподателката К. за изготвеното постановление за възлагане е от 21.10.2020 г. (том ІІІ от изп. дело, л. 928).

С неподлежащо на обжалване Решение № 260121 от 10.12.2020 г. по в. гр. д. № 767/2020 г. на ОС – Пазарджик, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, и двете жалби са приети за неоснователни, респ. постановлението за възлагане потвърдено. Със същото решение е отхвърлено и искането на Т. К. за спиране на производството поради преюдициалност на производство по допускане на обезпечение по ч. гр. дело № 593/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив.

С Определение № 260113 от 17.11.2020 г. по в. ч. гр. дело № 593/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от ищцата Т. К. срещу „***“ АД с правно основание чл. 424 от ГПК за недължимост на изпълняемото вземане по изп. дело № ** г. на ЧСИ рег. № **, чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело на изпълняемото вземане за посочени конкретни суми. Обезпечителната заповед е издадена на 19.11.2020 г.