Определение № 4763 от 23.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4763 гр. София, 23.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002101773 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1486/15.01.2024г., подадена от ”ДЖИ ТИ БИЛД” ООД, [населено място], представлявано от управителя Г. Ж., чрез процесуалния представител адвокат А. Й., срещу решение № 1484/29.11.2023г. по в. гр. д. № 2644/2023г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 3247/12.07.2023г. по гр.д. № 7011/2022г. на Пловдивския районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ответната община не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор [№] по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-16-789/03.06.2009г., с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 185 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, стар идентификатор: [№] , номер по предходен план: [№] , парцел

ІV-10, съседни поземлени имоти: [№] , [№] , [№] и [№] и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за 1 допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Съставеният акт за частна общинска собственост с отразено в него правно основание § 42 ПЗРЗИД ЗОС, без посочване в акта на фактическите основания за придобиване на собствеността, достатъчен ли е за да се приеме, че собствеността върху имота е общинска.

При оспорване на представения по делото АОС следва ли ответната община да установява наличието на фактическите основания за съставяне на акта като докаже всички елементи от фактическия състав на §42 ПЗР ЗОС? По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на определение № 775/13.07.2011г. по гр.д. № 456/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 271/30.10.2012г. по гр. д. № 477/12г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 269/03.08.2010г. по гр.д. № 643/2011г. на ВКС, І г.о., решение № 87/01.08.2018г. по гр. д. № 2714/2017г. на ВКС, І г.о., решение № 60081/14.07.2021г. по гр. д. № 3370/2020г. по описа на ВКС, І г.о., решение № 50014/30.08.2023г. по гр. д. № 2282/2022г. по описа на ВКС, ІІ г.о.

2.По въпроса как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при предявен отрицателен установителев иск за собственост, в т.ч. при оспорен акт за общинска собственост, съставен на основание §42 ПЗРЗИД ЗОС - в тежест на ищеца ли е доказването на липсата на елементите от фактическия състав на нормата на § 42 ПЗРЗИД ЗОС или ответникът следва да докаже наличието на тези елементи от фактическия състав? По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС; решение № 271 от 30.10.2012г. по гр. д.

№ 477/2012г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 15 от 19.02.2016г. по гр.дело № 4705/2015г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 390/09.11.2015г. по гр.дело № 4705/2015г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 28/03.10.2022г. по гр.д. № 2357/2021г. на ВКС, ІІ г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба [община], чрез процесуалните си представители юрисконсулт И. А.-К. и юрисконсулт М. Т., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по изложените в отговора съображения, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Първоинстанционното производството е образувано по предявен от ”ДЖИ ТИ БИЛД” ООД, [населено място] срещу [община] отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място]. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че първата улична регулация за кв.17, кв.М. градини (II градска част), [населено място], в който попада 2 процесния имот, е утвърдена с Указ № 571 от 27.12.1929г., като съгласно дворищната регулация на същия квартал, одобрена със Заповед № 25 от 04.01.1930г. на МОСПС, процесният имот попада в имот 85, за който е отреден парцел VII, а част от него попада в съседни парцел VIII. В списъка на собствениците към този план няма данни за собственици.

Следващият кадастрално-регулационен план (КРП) на... [населено място] е одобрен със Заповед № 655/12.03.1964г. В разписния лист към този кадастрален план за имот пл. № 7 с площ от 240 кв.м. не е записан собственик, а като собственик на имот пл. № 8 е отразен П.

Д. К. с нот.акт № 79/1937г. за 1/2 ид.част с площ от 360 кв.м. По плановете, одобрени със Заповеди № 34/1967г. и № 416,417/15.10.1969г. на кв. ... [населено място], процесният имот попада в имот пл. № 10, който имот съответства на имоти № 7 и № 8 по предходния план от 1964г. Имот с пл. № 10 е с площ от 545 кв.м. и в разписната книга към този план като собственици на имота, със съответно отбелязани нотариални актове за собственост и протокол за съдебна делба са записани П. Д. К., П. П. Ч. (впоследствие задраскана и на нейно място записана М. П. И.), В. Г. П., К. В. К., М. Х. М. и Д. Н. Т.. По КРП, одобрен със Заповед № 195/1985г. няма промяна в данните за имота спрямо предходния план, т.е. имот пл. № 10 по плана от 1985г. е отразен графически в същата конфигурация, площ и граници както е по предходния план от 1969г., както и записите в разписната книга по този план са същите като записите по предходния план. През 1993г. е извършено попълване на кадастралната основа, одобрено със Заповед № ОА-407/02.03.1993г., като от имот пл.№ 10, се отделя нов имот с пл. № 552. В разписния лист към тази заповед от 1993г. като собственици на имот пл. № 10, от кв.5 са записани: П. Дим.К., М. П. И., К. В. К., М. Х. М. и Д. Н..Т.. След това попълване процесният имот остава в кадастралния план като имот пл. № 10, но с редуцирана площ. Отново през 1993г. със Заповед № ОА-1382/16.07.1993г. е одобрен подробния устройствен план, като от имот пл. № 10 (в конфигурация отпреди попълването на кадастралната основа със заповедта от 02.03.1993г.) са образувани два парцела: ІV-10 и III-10. С последващо изменение на този план, одобрено със Заповед № ОА-1877/19.09.1994г., процесният имот запазва отреждането си ГУ-10, а останалите парцели в същия градоустройствен квартал се преномерират. През 2000г. се създава препис на разписната книга към кадастралния план от 1985г., в който препис като собственици на имот пл. № 10 са записани: К. В. К., М. Х. М., Д. Н..Т. и П. Дим.К. на основание н.а. № 9 и н.а. № 182 от 1985г. и протокол от 03.10.1985г. по гр.дело № 2459/1985г. В последствие тези имена са зачертани и е записано допълнително „общинско“ без да е отбелязано кое лице, на какво основание и на коя дата е извършило тази корекция. През 2003г. следва ново изменение на подробния устройствен план, одобрено със Заповед № ОА-541/09.04.2003г., като в регулационната част се променя регулационната линия между УПИ І-търговия и УПИ IV-10.

С последващо изменение на ПУП, одобрено със Заповед № ОА-2609/05.09.2008г. на [община], предназначението на процесния УПИ ІV-10 се променя и същото става: УПИ [№] - жилищно и обществено застрояване, като съответно се променя и застрояването и се одобрява РУП. В действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със Заповед РД 18-48/03.06.2009г. на 03.06.2009г., процесният имот е нанесен като ПИ с идентификатор № [№] с площ от 180 кв.м, а в кадастралния регистър към датата на одобряването на картата 3 е отразено, че липсват данни за собствеността. С изменение на кадастралната карта, одобрено със Заповед № КД-14-16-789/13.04.2010г., процесният имот е нанесен с нов идентификатор - ПИ [№] , с площ от 185 кв.м, като отново липсват данни за собственост.

През 2019г., без издаване на заповед за изменение на КК, е коригирана източната имотна граница на ПИ с идентификатор [№], съгласно регулационната линия по регулационния план и площта на поземления имот се редуцира на 175 кв.м. През 2020г. в кадастралния регистър е записана [община] като собственик на ПИ с идентификатор [№] въз основа на Акт за общинска собственост № 67, том 115, рег. № 39945 от 30.12.2019г. на СВ П.. [община] се позовава на придобивното основание чл. 2, ал. 1, т. 2 във връзка §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, записано в Акт за общинска собственост № 67, том 115, рег. № 39945 от 30.12.2019г. на СВ П..

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че според чл. 51, ал. 2 ЗОС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона като с него се констатира правото на общинска собственост.

Като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК, актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия.

Съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място от определено длъжностно лице, както и относно вида и състоянието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост. Актът, удостоверяващ правото на общинска собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има собствени противопоставими права и съответно правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че общината - титуляр на правото на собственост не е собственик. Посочено е, че преди предявяване на отрицателния установителен иск на 16.05.2022г., а именно на 18.12.2019г. е съставен акт за частна общинска собственост на процесния УПИ [№] , като се сочи правно основание чл. 2, ал. 1, т.

2 ЗОС, във вр. с § 42 ПЗР ЗИДЗОС. Прието е, че липсата на наличие на предпоставките на правното основание се доказва от ищеца. Въззивният съд е приел, че не е доказано по делото собственост на физически лица върху процесния имот в посочения период от време.

Изложени са мотиви, че съдебно техническите експертизи не могат да служат като доказателство пред съда дали един имот е собственост на определени лица или не. Въпросът за собствеността се решава от съда, а не от вещото лице - строителен инженер, доколкото по силата на чл. 195 ГПК експертизата се назначава за изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други такива, но не и по правни въпроси и особено по въпроса кой е собственик на процесния имот по висящ вещен иск по чл. 124 ГПК. Съобразено е, че задачата поставена на вещото лице е била да посочи какви са записванията в разписните книги към различните териториалноустройствени планове, като се посочи, кой е собственик и на какво основание. Прието е, че изводът на вещото лице, че в разписните списъци към следващите първия план последващи планове има отразени като собственици физически лица на база на цитирани нотариални 4 актове, не е доказателство за собственост на процесния имот на такива лица. Посочено е, че не се сочи точно на кои лица този имот е бил собствен или съсобствен и на база на какви правни основания тези лица са го придобили и в какви идеални части.