Решение № 592 от 28.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100511805 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Столична община срещу решение № 16058/23.08.2024 г. по гр. д. № 65872/2023 г. на Софийски районен съд, 47 състав, с което Столична община е осъдена на основание чл. 410, ал. 1, ал. 1, т. 2 КЗ да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 3084,06 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско“, полица № 0306Х0464230, за вреди, причинени на лек автомобил „Мерцедес GLE 350”, рег. № **** (с предходен рег. № ****), в резултат на ПТП, настъпило на 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 523,38 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени от ищеца разноски в хода на първоинстанционното производство.

Въззивникът-ответник поддържа доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на приложимите материалноправни норми, както и доводи за неправилност, произтичаща от неправилната преценка на събраните по делото доказателства. Възразява, че от доказателствения материал не се установява неговата материалноправна и съответно - процесуална легитимация да отговаря по предявения иск. Възразява, че процесната шахта, в която е попаднало МПС, е разположена в имот - частна собственост, а не общинска такава. Възразява, че по делото не е доказано водачът, управлявал МПС, да е бил надлежно упълномощен от собственика на 1 автомобила, поради което изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца е в нарушение на собствените му Общи условия, поради което и не разполага с регресно право. С изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „Армеец“ АД, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е заявено искане за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски.

Третото лице-помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

С обжалваното решение се приема за установено, че към датата на процесното ПТП л.а. „Mercedes GLE 350”, рег. № ****, рама № WDC2923241A068803 – собственост на „ПаркКафе 2014“ ЕООД, е бил застрахован при ЗАД „Армеец“ АД по застраховка „Каско“, клауза „П“ - пълно каско, покриваща и щети, причинени от авария, произлязла от препятствие по пътното платно и нарушена цялост на пътното покритие. От представения от ищеца протокол за ПТП № 1738622/05.11.2019 г., съставен от служител на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е установен следният механизъм на ПТП: при движение по ул. „Еловица“, кв. „Драгалевци“, гр. София, в посока от ул. „Кинчовец“ към ул. „Еловица“ и на около 100 м. преди адрес ул.

„Еловица“ № 8, извършвайки десен завой, процесният автомобил, с посочени в протокола рег. № **** и рама № WDC2923241A068803, попада в необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, от което настъпили щети по задна дясна гума и джанта. Същият механизъм се установява и от показанията на свидетеля В.Л. – водач на увредения автомобил, който заявява, че инцидентът бил причинен от шахта, а не от изронване на асфалта на пътното платно, като препятствието се намирало на пътното платно, а не в банкета.

Въз основа на доказателствата по делото е прието за установено, че при застрахователя е образувана преписка по щета, по която е извършен оглед и е съставен опис на причинените от процесното ПТП щети, които според заключението на САТЕ са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП, като стойността им според експерта, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 3339,00 лв. Установява се, че във връзка с отстраняването на щетите застрахователят е заплатил на 29.11.2019 г. сумата от 756,13 лв. на собственика на увредения автомобил, а на 19.06.2020 г. - сумата от 2317,93 лв. на извършилия ремонта на автомобила официален сервиз, тоест общо 3074,06 лв.

При тези данни районният съд приема, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за ангажиране отговорността на Столична община, доколкото по делото се установява наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения на автомобил към момента на произшествието, както и че е налице покрит риск, като въз основа на данните от протокола за ПТП съдът приема за безспорно установено, че водачът на автомобила е притежавал валидно свидетелство за управление към датата на настъпване на инцидента. Възприет е посоченият в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като е кредитирано заключението на САТЕ относно наличието на причинно-следствена 2 връзка между него и причинените вреди. За недоказано е прието възражението за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил.

Посочено е, че съгласно чл. 3, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 3 ЗП местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците, като общинските пътища са публична общинска собственост. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на общински път е съответната община, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

На база на доказателствата по делото районният съд приема, че процесното ПТП е настъпило на общински път - на ул. „Еловица“ в кв. „Драгалевци“, гр. София, за поддръжката на който участък носи отговорност именно отвеетникът, чиито служители е следвало да сигнализират препятствие по пътното платно и да го отстранят в най-кратък срок. За недоказани са приети възраженията на ответника, че препятствието (шахта) е собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като за пълнота е посочено, че дори да е така, това обстоятелство не би било годно да освободи общината от задълженията й за поддръжка на пътя. За недоказано е прието и възражението на ответника, че процесната шахта се намирала в имот, представляващ частна, а не общинска собственост. Прието е, че от представените извадки от ISofMap и комбинирани скици за пълна или частична идентичност е видно, че в района на процесния инцидент има повече от една шахта. В тази връзка е посочено, че в съставения на мястото на инцидента протокол за ПТП адресът *** е посочен не като точно местопроизшествие, а като ориентир – отразено е, че произшествието е настпило около 100 м. преди този адрес. Прието е, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото следва извод, че инцидентът е настъпил на пътен участък, съставен от обособени улици (ул. „Еловица“ и ул. „Кинчовец“), част от пътната мрежа в кв. „Драгалевци“, гр. София - уличната мрежа в жилищен квартал на гр. София, подлежаща на стопанисване от Столична община, поради което е ирелевантно дали е приложена окончателно улична регулация или не.

По тези съображения, доколкото ищецът претендира регресно вземане в размер от 3084,06 лв., т. е. по-малък от определената от вещото лице стойност на ремонта на причинените от процесното произшествие щети, районният съд е счел иска за основателен за пълния предявен размер.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция за основателност на предявения иск, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По доводите, изложени във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

Неоснователни са доводите на въззивника-ответник за липса на пасивна процесуална легитимация.

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Доколкото в 3 случая ищецът излага твърдения, че претендира обезщетение поради неизпълнение на задълженията на Столична община за поддръжка на общинската пътна мрежа, то общината се явява надлежно пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.

При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото, настоящата съдебна инстанция напълно възприема извода на районния съд, че Столична община е и материално легитимирана да отговаря по предявения иск.

При анализ на приобщените по делото протокол за ПТП, уведомление за щета, както и на заключението на САТЕ и свидетелските показания, следва извод, че процесното пътнотранспортно произшестве е било реализирано при следния механизъм: на 05.11.2019 г., , около 8:30 часа, в гр. София, водачът на лек автомобил „Мерцедес GLE 350”, рег. № **** (с предходен рег. № ****) - В.Л., при движение от ул. „Кинчовец“ към ул. „Еловица“ в кв. „Драгалевци“, гр. София, при извършване на десен завой и при разминаване с насрещно движещ се автомобил, попада в необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, намираща се на около 100 м от ***, при което настъпили щети по задна дясна гума и джанта.

Съдът намира, че приложеният по делото протокол за ПТП №

1738622/05.11.2019 г. е съставен, след като е било извършено посещение от органите на СДВР на мястото на произшествието, което обстоятелство се установява от протокола, където в графа „посетено на място“, при възможни отговори „да“ или „не“, опцията „не“ е зачертана с „х“, което води до извод, че местопроизшествието е било посетено от съставителя на протокола. В тази насока са и показанията на свидетеля Ламбев, който е управлявал автомобила и чиито показания въззивният съд цени като обективни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на МВР след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието и разположението на препятствие на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за препятствието на пътното платно или неговото обезопасяване. Ответникът не е опровергал в процеса на доказване материалната доказателствена сила на процесния протокол за ПТП, поради което отразените в него обстоятелства следва да се приемат за настъпили.

Видно от схемата в протокола за ПТП, водачът на уведения автомобил е извършвал десен завой от ул. „Кинчовец“ към ул. „Еловица“, като процесната шахта се намира на ул. „Еловица“, непосредствено след кръстовището, преди адрес ул.

„Еловица“ № 8, който се явява най-близкият ориентир. Именно в тази връзка е посочено, че произшествието е осъществено около 100 м преди този адрес.

4

Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява участъкът, на който е било разположено препятствието, да е частна собственост. Видно от представените от Столична община извадки от ISofMap и комбинирани скици за пълна или частична идентичност, в района на процесния инцидент има повече от една шахта. Установява се, че в поземлен имот с идентификатор № *** се включва част от ул. „Кинчовец“, преди кръстовището с ул. „Еловица“, а имот с идентификатор № *** е разположен вляво от процесния пътен участък.

Действително, сочената от ответника шахта попада в имот с идентификатор № ***, обхващащ част от улицата, но тази шахта се намира от другата страна на кръстовището, противоположна на установената по делото посока на движение на лек автомобил „Мерцедес GLE 350“.