Решение № 67 от 27.02.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. гр.Несебър, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150100991 по описа за 2023 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Предявен е иск за делба от М. В. М., К. В. Х., Н. В. В. и З. И. В. срещу С. И. В. на: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, с адрес на имота в гр. *******, ул. „***********, находящ се на ет. 3 в сграда с идентификатор *********** с предназначение на сградата – жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 95 кв. м., прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата; ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта: **********.2.1, над обекта: няма и самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.2.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, с адрес на имота в гр. *******, ул. *********, находящ се на ет. 1 в сграда с идентификатор *********** с предназначение на сградата – жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 24,40 кв. м., ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта: няма, над обекта:

**********.2.1.

Ищците твърдят, че посочените имоти са придобити от к. В. В. през 1994г. с нотариален акт за покупко-продажба. Навеждат, че к. В. починал на 18.04.2000г. и оставил за свои наследници съпруга – ответницата С. В. и син – Й.К.В.., които наследили по ½ идеална част от имуществото му. Легитимират се като наследници на Й.К.В.., както следва: М. М. – леля (сестра на баща му), К.

Х. – леля (сестра на баща му), Н. В. – чичо (брат на баща му) и З. В. – първи братовчед (син на И.

В. – брат на к. В.). Молят имотите да бъдат допуснати до делба. Отправят претенция по чл. 344, ал.

1

2 ГПК за заплащане на месечно обезщетение за лишаване от ползване на имота, от датата на подаване на исковата молба – в размер съобразно изчисленията, направени от приетата съдебнотехническа експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор, с който се признава допустимостта и основателността на иска за делба. Развиват се съображения, касаещи възлагането на жилището и поделяемостта му, имащи отношение към втората фаза на делбата. Оспорва се претенцията по чл.

344, ал. 2 ГПК по основание и размер, като се излагат съображения, че на ищците е предоставена възможност да ползват имотите. Твърди се, че гаражът не се ползва от ответницата, поради което ищците могат да го ползват. Оспорва се и размерът на тази претенция. От съда се иска по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК в дял на ищцата да бъде предоставено жилището, а гаражът – в дял на някой от другите съделители.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По иска за делба:

Предявен е иск с правно основание чл. 341 ГПК за допускане до делба. В тежест на ищците е да докажат твърденията си за възникване на съсобственост между страните по отношение на посочените недвижими имоти при посочените квоти.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 03.08.1994г. № 17, том III, нотариално дело № ***г. на нотариус при Районен съд Несебър (на л. 4 – л. 5 от делото) се установява, че к. В. В. придобил собствеността върху втори жилищен етаж в сграда, построена в парцел I – общински, кв. 58 по плана на гр. *******, с площ от 95 кв. м., ведно със западен гараж с площ от 24,40 кв. м. От заключението на съдебно-техническата експертиза (на л. 54 – л. 66 от делото), която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, се установява, че описаните в този нотариален акт жилище и гараж са идентични с посочените в наличните по делото скици (на л. 8 – л. 9 от делото) - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, с адрес на имота в гр. *******, ул. „***********, находящ се на ет. 3 в сграда с идентификатор *********** с предназначение на сградата – жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 95 кв. м., прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата; ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта:

**********.2.1, над обекта: няма и самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.2.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, с адрес на имота в гр. *******, ул. *********, находящ се на ет. 1 в сграда с идентификатор *********** с предназначение на сградата – жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 24,40 кв. м., ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта: няма, над обекта: **********.2.1. Констатирано е единствено различие във физическите граници на гаража, отразени в скицата по кадастър, което обаче е въпрос, свързан със заснемането на обекта и няма отношение към индивидуализацията му и направения извод, че обектите в нотариалния акт са идентични с обектите в приложените по делото скици.

От удостоверение за наследници изх. № 47 от 05.06.2023г. от Община Несебър (на л. 6 – л.

2

7 от делото), се установява, че к. В. починал на 18.04.2000г., като оставил за свои наследници съпругата си – ответницата С. В. (с която встъпил в брак от 11.04.1998г.) и син, но от друга жена – Й.К.В.. (видно от справка за роднински връзки на Й. В. на л. 40 от делото). Следователно по арг. от чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН към 18.04.2000г. С. В. придобила по силата на наследствено правоприемство ½ идеална част от правото на собственост върху посочените имоти, а Й. В. също придобил ½ част от правото на собственост върху тях.

От удостоверението за наследници се установява, че Й.К.В.. починал на 12.03.2023г., като оставил за свои наследници (според удостоверението) – Н. В. – чичо, К. Х. – леля, М. М. – леля и наследници на И. В. В. (починал на 24.07.1998г.) – чичо, Ж.Ж. (починала на 11.07.2009г.) – леля и В. В. В. (починал на 17.05.1969г.) – чичо. Ищците основават правото си на собственост на това наследяване, което е на основание чл. 8, ал. 4 от ЗН. В тази връзка следва да се имат предвид задължителните постановки на съдебната практика, свързани с тълкуването на чл. 8, ал. 4 от ЗН. В Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК е прието, че правилото "низходящ на по-близък по степен роднина" не е налице, поради което първи братовчеди и чичо и леля не могат да наследяват едновременно - наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и лелята, тъй като възходящият му, както и чичото и лелята са роднини на наследодателя от еднаква степен на родство. В тази връзка разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН се отнася само до наследяване на низходящи (деца и внуци) на братя и сестри, които са съребрени роднини от III наследствен ред наследници по закон, а разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН се отнася до съребрени роднини от III до VI степен включително, които се призовават към наследяване, когато няма наследници от предходния III ред. Делът на низходящите наследници се определя "по глава", като всеки от тях наследява на лично основание като наследник по закон. Крайният извод в тълкувателния акт е, че т екстът на чл.

8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от III до VI степен включително, а създава правила за подреждането на тези роднини в новия четвърти ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен. Същото е възприето и в Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, според което н аследяването в този ред (чл. 8, ал. 4 ЗН) става "по глава" според броя на наследниците от съответната степен. В същия смисъл е и последващата съдебна практика на ВКС – Решение № 93 от 20.10.2020г. по гр.д. № 136/2020г. по описа на I гр.о. на ВКС.

В настоящия случай Н. В., К. Х. и М. М. са чичо и лели на починалия Й.К.В.. и като такива са негови наследници по съребрена линия от трета степен (арг. от чл. 75, ал. 2 СК). От своя страна И. В., Ж.Ж. и В. В. са починали преди Й. В. и съобразно правилата в цитираната съдебна практика разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН не важи по отношение на тях (т.е. те не се заместват от своите наследници). Ето защо техните деца – З. В., С.Б., Р.П.-К., Н. В., са роднини по съребрена линия от четвърта степен на починалия Й.К.В.. и като такива са изместени при наследяването от роднините от трета степен в четвъртия ред по чл. 8, ал. 4 от ЗН - Н. В., К. Х. и М. М.. Следователно посочените лица, сред които ищецът З. И. В., не са придобили дялове в наследството, оставено от Й.К.В...

Крайният извод е, че всеки от Н. В., К. Х. и М. М. е придобил права в наследствената част от процесните имоти, притежавана от Й.К.В.. (1/2 част от правото на собственост върху тях).

Следователно Н. В., К. Х. и М. М. са придобили по 1/6 идеална част от правото на собственост върху имотите, а ищецът З. В. не е придобил права в собствеността.

3

При всички изложено до тук делбата следва да бъде допусната върху процесните имоти при квоти: 3/6 идеални части за С. В. и по 1/6 идеална част за М. М., К. Х. и Н. В.. Макар с исковата молба З. В. да се легитимира като наследник на Й. В., по делото не е доказана неговата материална легитимация за придобиване на това качество (с оглед изложеното по-горе), поради което предявеният от него иск за делба следва да бъде отхвърлен.

По претенциите с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:

В доказателствената тежест на ищците по претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК е да докажат, че ответницата използва изцяло имотите към настоящия момент, като възпрепятства или ограничава ищците да ползват общите вещи, съобразно правата си, както и размера на претенцията.

По делото не се спори, а и от показанията на св. И.-М. се установява, че ответницата С. В. осъществява фактическа власт върху жилището - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********. От нейна страна е отправено и изрично искане в отговора на исковата молба и в първо съдебно заседание – ползването на жилището да й бъде разпределено по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.

Същевременно от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че жилището е неподеляемо и реалното ползване на дялове от жилището, което да бъде предоставено на ищците, е невъзможно. Ето защо и по арг. от чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът достигна до извод, че разпределение на ползването е възможно единствено ако жилището бъде поставено в дял на един съделител. С оглед желанията на всички съделители, а и като съобрази показанията на св. И.-М., че ответницата живее в имота още от 1998г., то най-благоприятно за всички страни е фактическото състояние да бъде запазено и на ответницата да се разпредели ползването върху жилището, а на ищците М. М., К. Х. и Н. В. да бъдат присъдени съответните суми срещу ползването. Поради тази причина (и с оглед заключението на вещото лице за невъзможност да се ползват реални дялове от имота) не следва да се взема предвид отправеното от С. В. възражение (на л. 34 от делото), с което се изразява готовност на ищците да се предостави ползване според правата им в съсобствеността.