Решение № 8755 от 12.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 74321/2021
- Вид
- Решение № 8755
- Подписан
- 12.05.2026
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 1, т. 2, б. "а" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 8755 гр. София, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110174321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е предявил срещу ответника „ПАЗАРИ
ВЪЗРАЖДАНЕ“ ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8968,46 лева, представляваща стойност на доставена и потребена от ответника вода през периода от 19.06.2020 г. – 03.11.2021 г. в обект *** с полуфункционална сцена, находящ се в гр. ***, североизточна част на У***, клиентски номер ***, договорна сметка ***, ведно със законната лихва върху сумата за главница от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 561,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за периода от 02.07.2020 г. – 03.11.2021 г.
Ищецът поддържа твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия, сключен въз основа на заявление от 01.03.2018 г. от представител на Пазари „Възраждане“, който предоставил Договор за съвместна дейност от 14.11.2017 г. между ответника и Столична община, по силата на който страните се задължили да осъществяват съвместна дейност по реновиране и експлоатация на *** с полуфункционална сцена, находящ се в гр. ***, североизточна част на У***, като ответникът ползва и стопанисва обекта за срок от 5 години. Поддържа, че за обекта е издадена контролна партида с клиентски № *** и на 30.03.2018 г. е монтирано годно средство за измерване - водомер.
Сочи, че съгласно приложимите Общи условия е доставил за процесния период на ответника 1
ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, а последният не е заплатил дължимата цена, като на основание чл. 30, ал. 1 от ОУ доставяната питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Сочи, че потреблението за абонатния номер е формирано на база отчетените показания на общия водомер за Парк *** с клиентски № *** и разхода по индивидуалните партиди в съответствие с чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 и чл. 25, ал. 1 от ОУ. Твърди, че тъй като е налице разлика между отчетеното по общия водомер и индивидуалните партиди, последната е разпределена пропорционално по обекти като дял „общо потребление“, която е начислена в издадените съгласно чл. 39, ал. 4 от Наредба № 4 и чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от ОУ фактури. Твърди, че процедурата по отчитане на общия водомер и индивидуалните водомери е изпълнявана точно и фактурите са издавани редовно на основание чл. 8, т. 6 във връзка с чл. 31, ал. 1 от ОУ. Независимо от това ответникът не заплатил дължимите суми за спорния период, поради което и на основание чл. 6, т. 2 във вр. с чл. 31, ал. 2 от ОУ изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от изтичане на 30 дни от датата на издаване на всяка фактура. Прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/2004 по отношение на обект „*** ***“. Оспорва да има качеството на ползвател на обекта по силата на сключения със Столична община договор, като и обстоятелството, че е подал заявление за откриване на партида по електронен път на 01.03.2018 г. Твърди, че евентуално имал качеството на нов потребител по смисъла на пара 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи на министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което и на основание чл. 8, ал. 5 договорът следва да се сключи в писмена форма. Оспорва процедурата на отчитане и фактуриране на стойността на потребената вода, както и годността на средството за търговско измерване индивидуален водомер фабричен номер *** и два общи водомера с фабрични номера *** и ***. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198o, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги за процесния период при одобрени от КЕВР общи условия; че в изпълнение на сключения между страните договор е 2 предоставил ВиК услуги за процесния период, както и размера на претендираното вземане, а по иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за спорния период.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата.
Нормата на чл. 8 от Наредбата не установява императивен характер на задължение за сключване на писмен договор, като условие за действителност на договора за предоставяне на ВиК услуги, като публично известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват сочените в чл. 3 от Наредбата лица и по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги /в подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на ВиК услуги на заварени от действието на Наредбата потребители, са 3 нормите на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата, както и Определение № 463 от 10.10.2019 г. по т. д. № 75/2019 г. на I ТО на ВКС). Независимо от това, нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г., предвижда качеството „потребител“ на ВиК услуги да възниква по отношение на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право (в този смисъл мотивите на Решение № 6565 от 31.10.2025 г. по възз. гр. д. № 8418/2024 г. на Софийски градски съд). Аналогична е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, според която потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 2, ал. 3 от приложимите ОУ, на които страната се позовава, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение при условие, че собственикът или титулярят на вещно право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде предоставена декларация с нотариална заверка на подписа му това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок (л. 150 от делото).
В настоящия случай качеството на потребител на ВиК услуги на ответника „ПАЗАРИ ВЪЗРАЖДАНЕ“ ЕАД за обект *** с полуфункционална сцена, находящ се в гр. ***, североизточна част на У***, се обосновава от ищеца с Договор за съвместна дейност от 14.11.2017 г., сключен със Столична община, по силата на който страните по договора се задължили да осъществяват съвместна дейност по реновиране и експлоатация на обекта, но по делото нито се твърди, нито се установява, ответникът да е собственик или титуляр на вещно право на ползване или концесия върху водоснабдения обект, или да ползва имота по силата на наемно правоотношение с лице по чл. 2, ал. 1 и 2 от ОУ, което да е дало съгласие в предвидената в ОУ форма пред доставчика на ВиК услуги. Напротив, от приетите по делото писмени доказателства се установява единствено, че на 01.03.2018 г. от електронен адрес office@prazari-vazrajdane е изпратен „Договор със Столична община за *** в градинката на ***“, от което не се установява без съмнение, че условията на чл. 2, ал. 3 от ОУ, на които ищецът се позовава, са изпълнени (в сходна хипотеза и Решение № 4531 от 26.07.2024 г. по в. гр. д. № 8990/2023 г. на Софийски градски съд). Действително в чл. 2 от Договора за съвместна дейност е постигнато съгласие всяка от страните да осъществява посочената в чл.
1 дейност от свое име и за своя сметка, но това не обосновава извод, че условията на чл. 2, ал. 3 от ОУ на ищеца са изпълнени. За пълнота следва да се отбележи, че от приетото заключение на вещото лице по изслушаната комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, извършена след запознаване със счетоводните записи у ищеца и ответника, се установява, само част от сумите по процесните фактури да са осчетоводени при ответника като не се установява да са правени плащания по тях (л. 8 и л. 97).
Ето защо тъй като по делото не се доказа без съмнение валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги за процесния период, предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
4
С оглед изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има ответникът.
Същият е сторил и претендирал разноски в размер на 300 лева за експертиза (л. 26), които следва да му бъдат присъдени в евро.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление в гр. ***, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, срещу „ПАЗАРИ ВЪЗРАЖДАНЕ“ ЕАД, ЕИК 130107315, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ул. „Цар Самуил“ № 90Б, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8968,46 лева, представляваща стойност на доставена и потребена от ответника вода през периода от 19.06.2020 г. – 03.11.2021 г. в обект *** с полуфункционална сцена, находящ се в гр. ***, североизточна част на У***, клиентски номер ***, договорна сметка ***, ведно със законната лихва върху сумата за главница от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и по чл. 86, ал.
Разпечатката съдържа 29 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6afce7c1-fd16-463c-8574-4b5ccaacd3e6