Решение № 3277 от 18.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3277 гр. Варна, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря АНА В. Д. като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110103830 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 150 от СК.

Производството е образувано по искова молба, предявена от ищцата И. М. Д., ЕГН **********, с адрес В., ул. „Л." *, вх. *, ап. **, действаща със съгласието на своята майка Р. М. Б., ЕГН ********** срещу ответника М. И. Д., ЕГН **********, с адрес В., ул. „О." **, ап. *, за ИЗМЕНЕНИЕ на присъдената издръжка с решение № 1069 от 16.08.2021 г., постановено по гр. д. № 107 по описа за 2021 г. на 12-ти състав на Варненски районен съд, посредством увеличаването й от 250лв. на 900лв. месечно, считано от предявяване на иска - 25.03.2025г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че с решение № 1069 от 16.08.2021 г., постановено по гр. д. № 107 по описа за 2021 г. на 12-ти състав на Варненски районен съд, ответникът е осъден да заплаща на детето И. М. Д., ЕГН **********, месечна издръжка, както следва: по 250,00 лева, начиная от датата на влизане на решението в законна сила. Съгласно ал. 2 на чл. 142 от СК: „Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата ".Към настоящия момент издръжката е под определения в закона минимум. Освен това от постановяване на съдебният акт до момента са настъпили изменения както в икономическата обстановка на страната, така и по отношение нуждите на детето, които с възрастта му са се увеличили.

С изложеното се обосновава правният интерес от предявения иск.

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, ищецът сочи банкова сметка, ***: *** „Банка ***" АД, с титуляр И. М. Д..

С оглед на изложеното се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение , с което да се уважи предявения иск .

С определение с Рег.№ 10464 / 02.08.2025г., производството по делото е 1 прекратено в часттта на предявената от ищцовата страна претенция за осъждане на ответника да заплаща издръжка за минал период от 25.03.2024г. до 25.03.2025 г. в размер от 900 лева за всеки месец от посочения период. Определението в прекратителната му част е влязло в сила.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът М. И. Д. ЕГН **********, представя писмени доказателства, че за периода 01.03.2024 г. до 30.06.2025 г. е предоставил месечна издръжка в полза на ищцата - И. общо в размер от 11 576.79 лева, като по този начин опровергава твърденията, изложени в исковата молба, че за 12 месеца назад с начална дата 25.03.2025 г. платената от ответника издръжка е в размер от 250 лева. Оспорва претенцията за определяне на издръжка в размер от 900 лева, тъй като счита този размер за прекомерен, приближаващ се до минималната работна заплата за страната. Моли за отхвърляне искането за присъждане на издръжка в размер от 900 лева, както за минал период от 12 месеца, така и за изплащане на издръжка в посочения размер и считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Сочи, че получава заплата в размер от 2290 щ.д. само по време когато е на кораб. През месеците, в които е в България, същият не получава възнаграждение. Освен това при определяне размера на издръжката да се цени, че той има още една дъщеря, на която също заплаща ежемесечно издръжка видно от представените доказателства към отговора на исковата молба. Да се вземе предвид, че заплаща ежемесечно и вноските по сключени договор за ипотечен кредит за потребителски нужди № 137 със С. Ж. Е. АД , както и договор за жилищен кредит № 134 отново със С. Ж.

Е. АД. При изложеното отправя искане ВРС да определи издръжка в полза на ищцата в размер от 500 лева на месец, като този размер следва да бъде определен и за минал период от 25.03.2024 г., но счита, че исковата претенция за минало време следва да бъде отхвърлена, поради плащане, извършено преди предявяването на исковата молба. Моли, съдът да зачете всички суми платени за издръжка на И., както по банковата сметка на Р. Б. с IBAN ***, така и тези платени по банковата сметка, по която ищцата има банкова карта с IBAN ***, и са изплатени лично на нея.

Съобразно изложеното, се отправя искане за отхвърляне иска на И. Д. за заплащане на издръжка за минал период от 25.03.2024г. в размер от 900 лева, поради извършени плащания от ответника както към нея лично, така и чрез нейната майка и законен представител Р. Б..

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Варна, редовно уведомена за производството по делото , изразява писмено становище по предявената искова претенция с имейл вх. № 72783 от 22.08.2025 г., като сочи, че молбата е в интерес на детето.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 150 СК, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. трайно увеличаване на потребностите на издържания; 2. възможност на дължащия да заплаща издръжка в увеличен размер. Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване.

За успешното провеждане на иска по чл. 150 от СК, в тежест на ищцовата страна е да установи по пътя на пълното и главно доказване, че ответникът е родител на детето, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител/.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, 2 здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./.

Конкретният размер на издръжката, се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.

Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.

142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба, съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В случая, ответникът е баща на И. М. Д. ЕГН **********, която към настоящия момент е навършила 15 години. Предходната издръжка в полза на малолетното дете е присъдена в размер на 250лв., считано от 01.06.2021г. , а увеличението на тази издръжка , което е предмет на настоящото производство, се претендира, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.03.2025г. Следователно са изминали повече от четири години от определяне на предходната издръжка, през което време неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето обусловени, както от по-голямата му възраст, така и от променената икономическа конюнктура в страната. Последното обуславя извод, че потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна, отопление, транспорт и други обичайни са трайно изменени, спрямо същите при предходното определяне на издръжката.

Съдът приема, че е изминал изключително дълъг период от определяне на изменения размер на дължимата издръжка до настоящия момент, като понастоящем размера на предходно определената издръжка е под минималния размер, предвиден в закона, а освен това е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице, доколкото същото е ученик в по-горен курс на обучение, а ноторно известен на всеки родител е факта на увеличените нужди от средства за издръжка на един ученик. За съда е служебно, а и житейски известно какви са нуждите на дете във възрастта на И., което расте.

В случая, от момента на присъждане на дължимата досега издръжка /месец август 2021 г./ са изминали повече от четири години, за който период общественоикономическите условия в страната са се изменили и потребностите на детето са нараснали.

Безспорно са се увеличили разходите за храна, дрехи и учебни пособия. В този период размерът на минималната работна заплата се е увеличил от 650 лева на 1 077 лева.

В този смисъл, безспорно е налице промяна в обстоятелствата, като конкретният размер на дължимата в полза на детето И. издръжка следва да бъде определен съобразно критериите на чл. 142 СК, а именно – нуждите на детето, от една страна, и възможностите на дължащия издръжка, от друга. Съгласно данните на Националния статистически институт за първото тримесечие на 2025 г., общият разход на член от домакинство е средно в размер на 2 860,56 лeва. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за непълнолетно лице /за алкохолни напитки, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза на 1 947,11 лева или 649,04 лева за месец, като това са средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.

След съобразяване на тези обстоятелства и на горепосочените официални данни, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурена на детето 3 от двамата родители, е в размер на 700 лева.

Въз основа на изложеното бащата следва да заплаща 500 лева месечно, което представлява приблизително 71% от нуждите на детето и е в рамките на неговите финансови възможности. Родителят, който не упражнява родителските права, следва да понесе поголяма част от разноските, доколкото майката покрива ежедневните разходи на детето.

Майката, се очаква да покрие останалата част от нуждите чрез своя доход и грижи.

Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6afcb52d-7f03-46f1-bbe6-5631b9df140c