Решение № 1329 от 31.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1329 гр. В., 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Сл. при участието на секретаря Д. Д. Г. в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Д. Сл. Гражданско дело № 20223100101209 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявените от М. С.

П.,

ЕГН:********** с адрес гр. Д., ул. "*****, срещу ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същия наказателно производство, приключило с Решение №60151 /28.10.2021 г. по КНОХД№629/2021 г. по описа на ВСК, II наказателно отделение, с което е признат за невиновен и е оправдан по всички повдигнати обвинения, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

Претендират се и разноските за производството.

В исковата молба се твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 07.10.2018г. М. С. П. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №697/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-гр. В. за това, че: на 06.10.2018г., в гр.******, област ***** умишлено умъртвил Ст. П. С. на 1

36г., престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 НК. „За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години ".

Срещу М. С. П. с взета мярка за неотклонение «Задържане под стража" от 09.10.2018г. до 23.10.2018г., като същата е променена на 23.10.2018 г. в „Гаранция в пари", в размер на 2000лв./две хиляди лева/.

OA е внесен от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-В. за разглеждане пред Окръжен съд В., предвид което е образувано НОХД № 691/2019г., по описа на ВОС.

Наказателното производство пред първа инстанция по НОХД

№691/2019г. по описа на ОС-гр.., наказателно отделение приключва с осъдителна присъда от 13.0.902019г. с която признава подсъдимият М. С. П. за виновен в това, че на 06.10.2018г., в гр. Д******л, умишлено умъртвил С.

П. С. на 36г., като убийството е извършено извън пределите на неизбежната отбрана, престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 НК и му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, което следва да изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ. На основание чл.68, ал.1от НК, привежда в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия П. по НОХД 31/2016г. на Районен съд В.П., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

След депозирана въззивна жалба е образувано ВНОХД №17/2020 г. по описа на Апелативен съд-В. и е отменена Присъда №53/13.09.2019г. по НОХД № 691/2019г., по описа на ОС-гр.В. и върнато делото за ново разглеждане от първоинстанционният съд.

Образувано е НОХД №1217/2020г. по описа на ОС-В., наказателно отделение. След провеждане на съдебно следствие е постановена Присъда №65/17.12.2020 г., с която признава подсъдимият М. С. П. за виновен в това, че на 06.10.2018 г., в гр. Д., умишлено умъртвил Ст. П. С. на 36 г., като убийството е извършено извън пределите на неизбежната отбрана, престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 НК, налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което следва да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1от НК привежда в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия П. по НОХД 31/2016 г. на Районен съд В. П., а именно лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при 2 първоначален строг режим.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци М. и М. П.и сумата от по 90 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди. Подсъдимият е осъден да заплати и на гражданските ищци Н.П.а П., Н.П.а Ст. и Р. П.а С.а сумите от по 20000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди.

След депозирана въззивна жалба от обвиняемия М. С. П. е инициирано производство пред Апелативен съд В.. С решение №260060 от 25.05.2021г., постановено по ВНОХД №26/2021г. по описа на Апелативен съд гр. В. първоинстанционната присъда е потвърдена.

С касационна жалба от подсъдимия е инициирано касационно производство по КНОХД№629/2021г. по описа на ВСК, II наказателно отделение. С Решение № 60151/28.10.2021г. ВКС е отменено изцяло въззивно Решение №260060 от 25.05.2021г. постановено по описа на Апелативен съд гр.В., като признава подсъдимия М. С. П. за невиновен и го оправдава по обвинението по чл.119 вр.чл.115НК.

Отхвърля изцяло предявените граждански искове.

Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 28.10.2021 г.

В резюме срещу ищецът е водено наказателно преследване в продължение на 3 години. Изтърпял е най-тежката МНО „задържане под стража" в продължение на 14 дни. На 23.10.2018г. е взета МНО „парична гаранция" в размер на 2000лева. Участвал е в множество действия по разследване: задържане; претърсване; изземване; повдигане на обвинение;

ДНК експертиза; Комплексна психологична и психиатрична експертиза; разпити в качеството на обвиняем.

Участвал е лично общо в 7 о. с. з. по водените НОХД, ВНОХД и КНОХД. Участвал е в производство по ЧНД за разглеждане на МНО. Срещу него са произнесени две осъдителни ефективни присъди, които са потвърдени.

Като последици от воденото наказателно производство, се твърди, че в продължение на три години, П. е живял в състояние на силен страх, стрес и безпокойство, предвид неизвестността относно евентуално налагане на наказание за престъпление, което не е извършил. Изключително тежко е преживял двете осъдителни присъди на ВОС и в последствие потвърждаването им от Апелативен съд В.. След всяка осъдителна присъда е изпадал в тежки депресивни състояния, които са продължавали с месеци.

Отказвал е да се храни. Не е можел да спи. Изпитвал е силни и постоянни 3 чувства на тревожност, които са прераствали в паник атаки. Изпитвал е сърцебиене, изпотяване, треперене, задух и чувство на задушаване, болка в гърдите или дискомфорт. Усещал е скованост на тялото, което в едно с лошото предходно здравословно състояние/липса на зрението на дясното око и пареза на лява ръка/ се е отразило изключително негативно в здравословен аспект, физически, емоционално и психически. Няколко дни преди всяко съдебно заседание, на което е участвал лично, е изпитвал по-силни притеснения и негативни емоции. Не е можел да спи. Отслабнал е с 10 килограма. Затворил се е в себе си и е спрял да контактува с околните. Голяма част от обкръжението му се е отдръпнало от него. Прекъснал е много от социалните си контакти. Деянието за което е привлечен като обвиняем в последствие и осъдителните присъди са отразени от медиите, като името на доверителят ми е изписано изцяло, а не само с инициали. Широкият отзвук на обвинението в медиите са създали негативен обществен облик за ищеца.

Същите са го злепоставили пред близки, приятели, съседи, колеги и въобще в обществото като цяло. Наложило се е да напусне населеното място в което живее в гр.Д. защото е бил постоянно преследван от съгражданите си, както и от роднини на пострадалия които са го обиждали и ругали, афектирани от медийните публикации. Правени са опити за саморазправа с него. Накърнено е доброто име, достойнство и репутация сред съграждани и общество, като добър съсед и порядъчен човек.

Изключително негативно се е отразило задържането му в следствения арест. Нарушено е и конституционното му право за свобода и придвижване, като е изтърпял 14 дни най-тежката мярка за неотклонение.

Ответникът в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК , сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

Оспорва се настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с действията на ответника. Не оспорват, че по отношение на ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, но сочат, че тя е взета по надлежния съдебен ред, както и че за претърпените в следствие на нея вреди, отговорност не следва да носи Прокуратурата, а Министерството на правосъдието, доколкото същото отговаря за изграждане, експлоатиране и стопанисване на арестите. Счита, че не са доказани датата, на която е повдигнато обвинението на ищеца и периода на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Сочат, че наказателното преследване е продължило 4 само три години, което е един изключително кратък и разумен срок и Прокуратурата не е станала причина за никакво неоправдано забавяне на производството. Твърдят, че евентуално настъпилите вреди не се дължат само на действия на Прокуратурата, доколкото е налице произнасяне и на съда, а именно с две осъдителни присъди. Сочат още и за наличие на укоримо поведение от страна на ищеца, а именно фактите, по които е бил осъден от ОС – В. и АпС- В.. Считат още, че Прокуратурата не може да носи отговорност за медийното отразяване на процеса, тъй като тя не е дала информацията, станала достояние на медиите. Твърдят, че многократните предходни осъждания на ищеца, вкл. на лишаване от свобода, сочат на изявена престъпна склонност у лицето и оттам на нисък интензитет на отрицателните емоции, свързани с конкретното наказателно производство.

Считат за недоказани с надлежни медицински документи твърденията на ищеца за настъпили сериозни здравословни проблеми. Оспорват исковата претенция като завишена по размер. Считат, че законната лихва се дължи от датата 28.10.2021г. – момента на влизане в сила на крайния съдебен акт, с който ищецът е оправдан.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска, моли за уважаването му и за присъждане на разноски.

Ответникът чрез прокурор при ВРП С., моли за отхвърляне на иска като недоказан, а в случай на уважаване на иска, моли да бъде присъдено обезщетение в размер по чл. 52 от ЗЗД според практиката.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

По делото няма спор по следните факти, които се установяват от приложените към делото писмени доказателства и НОХД № 1217/2020 г. по описа на ВОС, а именно че: с постановление за привличане на обвиняем от 07.10.2018г. М. С. П. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №697/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-гр. В. за това, че: на 06.10.2018г., в гр.Д., област В., умишлено умъртвил Ст. П. С. на 36г., престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 НК - убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана срещу М. С. П. с взета мярка за неотклонение «Задържане под стража" от 09.10.2018г. до 23.10.2018г., като същата е променена на 23.10.2018 г. в 5

„Гаранция в пари", в размер на 2000лв./две хиляди лева/. че е образувано НОХД № 691/2019г., по описа на ВОС, приключило с осъдителна присъда от 13.09.2019г. по посоченото престъпление, с която на подсъдимият е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ и е приведено в изпълнение отложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, при първоначален строг режим.

Съгласно ВНОХД №17/2020 г. по описа на Апелативен съд-В. е отменена Присъда №53/13.09.2019г. по НОХД № 691/2019г., по описа на ОС-гр.В.а и е върнато делото за ново разглеждане от първоинстанционният съд.

По новообразуваното

НОХД №1217/2020г. по описа на ОС-В., наказателно отделение, ищецът отново е осъден за престъплението, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим и е приведено в изпълнение отложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

След депозирана въззивна жалба пред Апелативен съд В., с решение №260060 от 25.05.2021г., постановено по ВНОХД №26/2021г. по описа на Апелативен съд гр. В. първоинстанционната присъда е потвърдена.

С касационна жалба от подсъдимия е инициирано касационно производство по КНОХД№629/2021г. по описа на ВСК, II наказателно отделение. С Решение № 60151/28.10.2021г. ВКС е отменено изцяло въззивно Решение №260060 от 25.05.2021г. постановено по описа на Апелативен съд гр.В., като признава подсъдимия М. С. П. за невиновен и го оправдава по обвинението по чл.119 вр.чл.115НК. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 28.10.2021г.