Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1546 от 08.06.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 1680/2023
Вид
Определение № 1546
Подписан
08.06.2023
В сила
08.06.2023
Състав
Зоя Атанасова, Владимир Йорданов, Димитър Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1546 гр. София, 08.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Частно касационно гражданско дело № 20238003101680 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. К. З. срещу определение № 780 /20.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 247 /2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от И. З. частна жалба срещу определение от 06.01.2023 г. по гр.д. № 14344 /2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на И. К. З. за отделяне на молба от 06.12.2022 г. (всъщност от 06.12.2021 г.) в самостоятелно производство и с което САС е прекратил производството по делото.

За да постанови обжалваното определение САС е приел, че частната жалба е недопустима, постановеното от СГС определение е такова по движение на делото, не попада в обхвата на чл.274, ал.1 ГПК и поради това не подлежи на обжалване.

СГС е приел, че молбата – уточнение от 06.12.2021 г. е част от делото и същата следва да бъде съобразена при разглеждането на спора. Тя е депозирана в изпълнение на дадена на страната възможност за уточняване на иска с протоколно определение от 30.11.2021 г. (л.88 по делото) и е част от предмета на делото. Ако страната желае да образува друго дело срещу Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ), тя следва сама да сезира съответния съд.

Насрещната страна Прокуратурата на Република България в писмен отговор оспорва нейната основателност.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за допустима, защото е подадена от страна по делото срещу преграждащо определение на въззивния съд.

По нейната основателност.

1

От приложените към частната жалба гр.д. № 14344 /2019 г. на СГС и ч. гр.д. № 247 /2023 на САС настоящият състав установи, че констатациите на СГС, на които е основано неговото обжалвано пред САС определение, са обосновани.

Подаденият от И. К. З. документ е озаглавен „Актуализация на исковата молба“, съдът, който разглежда делото, по което документът е подаден, следва да определи неговия вид по неговото съдържание и то е такова, с което се прави уточнение на предявените искове. По делото, независимо от продължителния период от неговото образуване до момента, не е приключило отстраняването на нередовности на исковата молба, съдът многократно е давал възможности е продължавал сроковете по искането на ищцата И. К. З. за това. Тя не е упълномощила адвокат да я представлява, въпреки указаната от СГС възможност за това, а вместо това подава различни молби, в резултат на които разглеждането на делото не е напреднало.

Не всички определения на съда подлежат на обжалване с частни жалби, а само тези, които са посочени по вид в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК.

Определението на СГС от 06.01.2023 г. е постановено по искане за разделяне на дела, което е оставено от законодателя на свободната преценка на съда и е изключено от инстанционен контрол, тъй като не е нито преграждащо (с него не се постановява спиране на производството, не се отказва възобновяване на спряно производство, производството по делото не се прекратява) нито в ГПК е предвидено самостоятелното му обжалване, поради което то не попада между визираните в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК определения, за които е предвидено, че подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба.

Доводите на частната жалбоподателка за обратното са неоснователни. Както е посочил и първоинстанционният СГС, ако ищцата желае да образува друго дело срещу Прокуратурата на Република България, като предяви други искове, и счита, че подаденият документ представлява отделна искова молба с предвиденото в ГПК съдържание, тя следва сама да сезира съответния съд. Преценката на другия сезиран съд за редовността на исковата молба и допустимостта на исковете няма да представлява пречка за развитието на гр.д. № 14344 /2019 г. на СГС.

Поради изложеното настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на САС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ПРБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл.25а, ал.3 от НЗПП.

Воден от изложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава въззивно определение № 780 /20.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 247 /2023 г. на Софийския апелативен съд.

Осъжда И. К. З. да заплати на Прокуратурата на Република България сумата 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3