Определение № 3516 от 19.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3516 гр. София, 19.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. М. М. като разгледа докладваното от Л. М. М. Частно наказателно дело № 20231110212349 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5, вр. ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба на Р. Е. А. срещу постановление на прокурор при СРП от 09.02.23г., с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 41866/22г. по описа на СРП, преписка № 228000-15634/22г. по описа на 04 РУ-СДВР, което е било потвърдено с постановление на прокурор при СГП от 14.08.2023г. С жалбата се иска отмяна на постановлението на СРП, като се счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да се дадат указания на СРП.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Преписката по описа на СРП е била образувана по подадена от Р. Е. А. жалба, съдържаща твърдения за оказван й тормоз от страна на Н. К. и К. П.. С постановление на наблюдаващия прокурор при СРП на 04 РУ-СДВР е възложена проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ, в хода на която са снети сведения от Р. А., Н. К. и К. П., приобщени са множество разпечатки от „вайбър“ комуникация, справки от ЦПЗ-Пловдив и ЦПЗ-Благоевград, копие от договор и анекс за покупко-продажба на куче, декларация от Р. А., искова молба и определение на СРС по гр.д. № 20021110166398/22г. По преписката е обединена и жалба на Р. А. с вх. № 51806/22г., съдържаща твърдения за упражняван й тормоз, отправяне на обиди и заплахи, разпространяване на 1 клевети, преследване и изнудване.

С постановление от 09.02.2023г. прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че няма данни за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 1 НК, чл. 144, ал. 1, чл. 144, ал. 3 НК и чл. 144а, ал. 1 НК. Преценено е, че твърденията за изнудване и отправяне на заплахи към Р. А. са недоказани. Изтъкнато е, че престъпленията по чл. 144, ал. 1 НК и по чл. 146, ал. 1 НК са от частен характер, че не са събрани данни за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, а макар и да се открива системност, комуникацията няма заплашителен характер, поради което и не са налице данни за престъпление по чл. 144а, ал. 1 НК.

Постановлението на СГП от 14.08.2023г. потвърждава постановлението на СРП, с което е отказано да се образува досъдебно производство, като настоящият съд споделя правните доводи на СРП и СГП относно липсата на данни за извършено престъпление от общ характер.

Съдържащата се в материалите по преписката изобилна комуникация не съдържа данни за изнудване, респективно за данни за престъпление по чл.

213а, ал. 1НК. Липсват данни за отправяне на заплахи за насилие, увреждане на имущество, разгласяване на позорящо обстоятелство. Комуникацията по „вайбър“ по същество основно съдържа изявления за подаване на жалби, водене на съдебни дела и др.подобни. Касае се за изявления, че ще се сезират съответни компетентни органи с цел упражняване конституционно гарантирано право на всеки гражданин да подава жалби и сигнали.

Твърденията за евентуални такива действия нямат противоправен характер, с тях не се застрашава живота, здравето, имуществото на другиго. Конкретни закани срещу личността на Р. А. не се установява да са били отправяни, а отделно от това престъплението по чл. 144, ал. 1 НК е от частен характер.

Същото се отнася и до престъплението обида по чл. 146, ал. 1 НК и до престъплението клевета по чл. 147 НК, които също се преследват по тъжба на пострадалия.

Не са събрани данни и за престъпление закана с убийство по чл. 144, ал. 3 НК, доколкото в материалите по преписката никъде не се съдържат доказателства за конкретно обективирана закана именно за убийство, която да е насочена срещу личността на Р. А..

Факт е, че се установява изобилна системна комуникация с Р. А., която 2 дори и да е била нежелана от нейна страна, обективно няма заплашителен характер, поради което и отсъства основен обективен признак, необходим за осъществяване на престъпление по чл. 144а, ал. 1 НК.

В своите обяснения Н. К. и К. П. отричат твърденията на Р. А., което в съвкупност с отсъствието на обективни данни в приложената, макар и изобилна електронна комуникация, които да подкрепят твърденията на А., води до липса на данни за осъществяване на който и да било от изброените състави на престъпления по НК. Самата Р. А. активно е участвала в електронната комуникация, което практически води и до нейното продължаване във времето.

По изложените съображения поради липса на данни за осъществено престъпление от общ характер, при преценката на съда, че атакуваното постановление на СРП е обосновано и законосъобразно, настоящият съд намира, че постановлението на СРП от 09.02.2023г., с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при СРП от 09.02.2023г., с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.

№ 41866/22г. по описа на СРП, преписка № 228000-15634/22г. по описа на 04 РУ-СДВР.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3