Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260659 от 07.06.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 8263/2019
Вид
Решение № 260659
Подписан
07.06.2021
Състав
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • §1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл.111 буква "В" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. П., 07.06.2021 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8263/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.

Максимова, срещу Х.В.П., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане съдът да признае, че ответницата дължи на ищцовото дружеството следните суми: сумата 62,56 лв. /шестдесет и два лева и 56 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата **01 лв. /десет лева и 01 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 62,56 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., включително, за топлофициран имот, находящ се гр. П., ул. Ю.Г. */*/***.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база. Сочи се, че е налице правен интерес от предявяването на настоящият на иск, относно вземането ни за сумата от 72,57 лв. /седемдесет и два лева и 57 ст./ срещу Х.В.П., в качеството Й на наследник на К.К.П., за 1/6 идеална част от общо дължимите се суми в размер на 435,38лв. (главница в размер на 375,35лв. и законна лихва за забава в размер на 60,03лв.), представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., УЛ. „Ю.Г.“ блок ** вход * апартамент ***, от които главница в размер на 62,56 лв., за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на **01 лв. за периода от 09.07.2015г. до 22.10.2018г.; както и законната лихва върху главницата от 62,56 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 22.10.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № ***** по описа на съда за 2019 година, по описа на ПРС. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба. Представени са и писмени доказателства към исковата молба Копие от извлечение от сметка.

2. Копие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.

3. Нотариален акт № ** том ** дело № ***г., издаден от Нотариус при ПРС;

Нотариален акт № **том 1, дело № 18

/27.01.2016г. по описа на Нотариус Р.М.. Оправени са и следните доказателствени искания: на основание чл.190,ал.1 ГПК да задължите ответната страна да представи документ за собственост за топлофицирания имот описан в исковата молба.Моли се за издаване на , съдебно удостоверение;

-

Съдебно удостоверение, което да им послужи пред Община П., служба ЕСГРАОН, за снабдяване с удостоверение за наследници на К.К.П. с ЕГН: **********.

01.05.2015 В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез назначения й особен представител- адв. М., който оспорва размера на правата на собственост и ползване сам и единствен и от страна на мен ответника изцяло.

Оспорва претенциите като недължими, оспорва ги както по основание, така и по размер. Оспорва и наличието на облигационна връзка с Дружеството. Заявява, че не ответника не е СОБСТВЕНИК НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ, като сочи, че няма качеството на потребител на ел. енергия. На следващо място заявява, че не ОСПОРВА исковите претенции, като да са погасени по давност. В този смисъл посочва, че видно от Заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение в съда то е 16.08.2019 год.и именно до тази дата се претендират вземанията по исковата молба /. Стойността на погасеното задължение по силата на чл.111 буква „В” от ЗЗД от 1/6 от главницата за доставена,ползвана но незаплатена топлинна енергия за горепосочения недвижим имот за периода 01.05.2015 год. до 30.04.2018 год. е в размер на 16,70 лева.

От горепосоченото следвало, че стойността на 1/6 от главницата за доставена,ползвана но незаплатена топлинна енергия за горепосочения недвижим имот за периода от 01.01.2015 год. до 30.04.2018 год. изчислена след като от нея е извадена стойността на погасеното задължение по силата на чл.111 буква „В” е в размер на 45,86 лева.

Заявява, че за срок от дата:09.07.2015 год. до дата: 16.08.2016 год. част от горепосоченото вземане в размер на **01 лева представляващо 1/6 от законна лихва за забава на месечните плащания изчислена за период от 09.07.2015 год. до 22.10.2018 год. е погасено с изтичане на три годишна давност по силата на на чл.111 буква «В» от ЗЗД /тъй като датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение в съда е 16.08.2019 год.и именно до тази дата се претендират вземанията по исковата молба/. Стойността на погасеното задължение по силата на чл.111 буква „В” от ЗЗД от законна лихва за забава на месечните плащания изчислена за периода

09.07.2015 год. до 22.10.2018 год. е в размер на **64 лева. От горепосоченото следва че стойността на законна лихва за забава забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 год. до 22.10.2018 год. изчислена след като от нея е изведана стойността на погасеното задължение по силата на чл.111 буква „В” е в размер на 6,37 лева. Моли съда за произнасяне в този смисъл.

Съдът е намерил исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално допустими. Относно възражението за допустимостта на същата, съдът в доклада си е посочил.

В проведеното по делото последно съдебно заседание, са били изслушани по спорните по делото факти СИЕ И СТЕ, като заключенията по същите са били приобщени по делото.

Представителите на двете страни по делото молят за уважаване, респ. за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:

- че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;

- че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;

- че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния период;

- начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;

- потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Ответникът не носи доказателствена тежест по направеното възражение за изтекла погасителна давност.

При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 15** ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представените от ответника общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в. „СъП.”, бр.

82/3959/ на 29.04.2008 г.

Спорен по делото е фактът дали ответницата е собственик – в претендираната 1/6 ид.ч на имота,по наследство.

С исковата си молба ищцовото дружество твърди, че през процесния период между него и ответницата е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия, породено от притежаваните от нея права върху имота-1/6 ид ч по наследство, придобита право на собственост за процесния имот.

Съдът намира, че видно от представените писмени доказателства: За установяване качеството клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил нотариален акт № **том І, рег. № ***, дело № **г. на нотариус с район на действие ПРС – Р.М. и нотариален акт № ** том **, дело № ** г. на нотариус при ПРС – В.Я.. От тях е видно, че по силата на договор за покупко – продажба, сключен на 03.07.1989 г. трето за делото лице -К.К.П., е придобила в собственост процесния имот. Чрез договор за покупко – продажба, сключен на 27.01.2016 г. трето за спора лице е придобило в собственост 1/3 ид. ч. от същия. Същевременно на база представеното удостоверение за наследници на починалата на 22.04.2013 г. К.К.П., се установява, че синът й- В.Л.П. е починал преди нея – на 18.02.2013 г., като същият е оставил две живи дъщери, като едната от тях е именно ответницата по делото, а другата е лицето, цитирано в нот акт от 2016 г. Следователно от така представената доказателствена съвкупност се установява, че ответницата е наследила по заместване именно 1/6 ид.ч от процесния имот и то попадаща в обхвата на процесния период.

С оглед изложеното, в качеството й на собственик, същата, видно от цитираните по-горе разпоредби следва да отговаря при доказване на останалите предпоставки за уважаване на иска за претенцията за топлинна енергия до размера на притежаваната от нея идеална част от имота.