Определение № 27388 от 29.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27388 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОАНА КР. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Гражданско дело № 20261110107322 по описа за 2026 година

Делото е образувано по подадена искова молба от А. А. Г., като исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Дирекция „Миграция“.

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Направеното от ищеца искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза по въпрос № 1 касае правен извод на съда, поради което не следва да бъде възлагано като задача към вещото лице. Във връзка с въпрос № 2, на ищеца следва да бъде указано да посочи ясно и конкретно дейностите по чл. 10 от цитираната наредба, за които цели установяването на максималния размер на обезщетението по чл. 187, ал. 1, т. 2 ЗМВР. След изпълнение на указанията съдът ще се произнесе по допускането на съдебносчетоводна експертиза по въпроси №2 и № 3 от исковата молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза по въпрос № 1 от исковата молба.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи ясно и конкретно дейностите по чл. 10 от Наредбата, за които цели установяването на дължимата сума по максималния посочен процент за съответната дейност, като УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срока и на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще приеме, че не е поставян такъв въпрос.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и 1 ал. 2 ГПК:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 2 066,11 евро, представляваща допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности за периода от 08.04.2025 г. до 28.02.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2026 г., до окончателното плащане, както и сумата от 102,26 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2025 г. до 28.02.2026 г.

Ищецът твърди, че е назначен по служебно правоотношение при ответника със заповед № 5364з-2591/02.07.2024 г., като е встъпил в длъжност въз основа на акт за встъпване в длъжност, издаден въз основа на цитираната заповед на 01.08.2024 г. Твърди, че първоначално е назначен като държавен служител „стажант“ на младши изпълнителска длъжност в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом София“ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци - София“ при дирекция „Миграция“ към МВР. Сочи, че впоследствие длъжността му е изменена със заповед № 5364з-1496/01.04.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“, като е встъпил в на младши изпълнителска длъжност на 08.04.2025 г., със специфично наименование „младши инспектор“ в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом-София“. Сочи, че от 01.06.2025 г. е променен режимът му на работа, като изпълнява задълженията си на сменен режим, като взема 24-часови дежурства. Твърди, че от 08.04.2025 г. досега заема посочената длъжност без прекъсване. Поддържа, че следва да получава възнаграждение на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР за изпълнение на специфични служебни дейности по пар. 1, т. 26а от ДР на ЗМВР предвид това, че изпълнява патрулно-постова дейност /ППД/, която представлява специфична служебна дейност, което е видно от длъжностната му характеристика. Сочи, че изпълнява своите задължения по осъществяване на ППД, като се ръководи от утвърдено указание от директора на дирекция „Миграция“, в което са определени границите на обслужване и реда за изпълнение на ППД.

Поддържа, че за ответника е било налице задължение да изплаща допълнително месечно възнаграждение за специфични служебни дейности, които е извършвал. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба от 26.09.2016 г. базата за определяне на допълнителното възнаграждение е 20 на сто от средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, като в конкретния случай тя се равнява на 2296 лева, т.е. базата за изчисление на допълнителното възнаграждение е 1836,80 лева, а допълнителното месечно възнаграждение възлиза на 367,36 лева определено на 80% на база на конкретния вид на изпълняваната специфична служебна дейност. Поддържа, че има право и на законна лихва, считано от първата дата, на която ответникът е изпаднал в забава, до подаване на исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че през исковия период ищецът е извършвал специфични служебни дейности по смисъла на пар. 1, т. 26а от ДР на ЗМВР, изразяващи се в извършване на патрулно-постова дейност съгласно чл. 10, ал.

2, т. 7, букви „а“ и „аа“ от Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР /Наредбата/. Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата допълнителното възнаграждение се изплаща на държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по пар. 1, т. 26а от ДР на ЗМВР, като акцентира на обстоятелството, че тези дейности следва да са пряко изпълнявани от държавния служител през посочения период. Твърди, че ищецът изпълнява постова дейност, като няма задължение за извършване на патрулно-постова дейност. Сочи, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата конкретният размер на допълнителното възнаграждение се определя по мотивирано писмено предложение на прекия ръководител и заповед на ръководителя за структурата по чл. 37 ЗМВР, като за посочения период спрямо ищеца не е изготвяно 2 мотивирано писмено предложение на прекия ръководител. При липсата на направено предложение, счита, че за ответника не е възникнало задължение за заплащане на допълнително възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по силата на което е изпълнявал специфични служебни дейности, както и размера на следващото се възнаграждение .

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже плащане на възнаграждението, което той не твърди и не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през процесния период ищецът е назначен на длъжността „полицай“ в сектор „Охрана на принудителното и краткосрочно настанени чужденци в дом София“ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци - София“ при дирекция „Миграция“ – МВР.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, ***, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел. ***, [email protected]; www.srs.justice.bg.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3