Решение № 1353 от 17.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. София, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000501626 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 5341 от 08.08.2018г., поправено с решение от 02.11.2018г., постановени по гр.дело № 13441/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав, ЗД „Евроинс” АД е осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, да плати на Д. Т. Т. и на С. Д. Т. по 15 000 лева - застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Е. К. А., загинала при ПТП на 21.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от

21.06.2013г. до окончателното плащане на сумите и на основание чл.78 ал.1 ГПК да плати разноски в размер 1 200 лева, като исковете са отхвърлени, както следва: на ищеца Д. Т. Т. за разликата над 15 000 лева до 60 000 лева, предявен като частичен иск от общ размер 150 000 лева и на ищеца С. Д. Т. за разликата над 15 000 лева до 75 000 лева предявен като частичен иск от общо 150 000 лева; на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „Евроинс” АД е осъдено да плати на адв. В.О. сумата 159,44 лева за адвокатско възнаграждение; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „Евроинс” АД е осъдено да плати по сметка на СГС сумата 1 350 лева, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Д.Т. и С.Т. са осъдени да платят на ЗД „Евроинс” АД разноски по делото в размер 409,44 лева.

Въззивна жалба против решението в отхвърлителните части е подадена от ищците Д.Т. и С.Т., чрез пълномощника адв. В.О.. Жалбоподателите оспорват извода на съда, че загиналата Е. А. е съпричинила настъпването на ПТП с 90 %.

Твърдят, че при завеждане на исковете е отчетен приносът на Е. А. за настъпване на вредоносния резултат. Смятат, че след като се съобрази установения по делото механизъм на ПТП, съпричиняването от страна на загиналата следва да бъда 1 определено на 30%. Предвид изложеното искат да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което на всеки от ищците бъде присъдено обезщетение в размер по 60 000 лева, частични претенции от по 150 000 лева на всеки от тях. Претендират разноски.

Въззивна жалба против решението в осъдителните му части е подадена от ответника в производството ЗД „Евроинс” АД, чрез пълномощника юрк.И. Л..

Този жалбоподател смята, че по делото не е установено по категоричен начин виновното и противоправно поведение на застрахования при дружеството водач К. К.. Сочи, че единствената причина за настъпването на инцидента е поведението на Е. А.. Смята, че определеният от съда размер на обезщетенията за неимуществени вреди в размер по 150 000 лева на всеки от ищците е прекомерен и не е съобразен с правилото на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, направеното в първоинстанционното производство възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетенията.

С решение № 2251 от 16.10.2019г., постановено по въззивно гр.дело № 1790/2019г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав е отменено решението на СГС в осъдителните части и вместо това исковете на Д.Т. и на С.Т. с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, предявени против ЗД „Евроинс” АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Е.

А., загинала при ПТП на 21.12.2012г. са отхвърлени.

С решение № 43 от 27.05.2021г., постановено по т.дело № 200/2020г. на II ТО на ВКС, решението на САС от 16.10.2019г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.

В отменителното решение на ВКС са дадени указания на въззивния съд да се установи по категоричен начин дали е налице нарушение на правилата за движение от страна на К. К.-водач на тежкотоварната композиция и доколко предприетите от него действия попадат в обхвата на някоя от хипотезите на ТР № 106/31.10.1983г. на ОСНК на ВКС.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Т. Т. и С. Д. Т., с която против ЗД „Евроинс” АД са предявени искове с правно сонование чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди-на първия ищец-сумата 60 000 лева, предявен като частичен иск от общо 150 000 лева, а на втория ищец-сумата 75 000 лева, предявен като частичен иск от общо 150 000 лева, причинени от смъртта на Е. К. А., загинала при ПТП на 21.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2013г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 212.2012г. на главен път Русе-Силистра е настъпило ПТП с участието на т.а. Скания с прикачено към него ремарке, управляван от К. А. К. и л.а. Дачия Логан, управляван от Е. К. А., вследствие на 2 което последната е починала. Твърди се, че двете МПС са се движели един срещу друг, всяко в своята лента, като на разстояние около 67 м между тях, по неизвестни причини Е. А. изгубила управлението върху автомобила, който завил рязко на ляво и навлязъл в насрещното платно и в левия за автомобила банкет.

Сочи се, че водачът К. възприел създалата се ситуация и предприел неправилна маневра, като отклонил надясно управлявания товарен автомобил и навлязъл в десния за него банкет, където настъпил удара между двете МПС. Твърди се, че във връзка с ПТП било образувано досъдеббно производство № 227/2012г. по описа на ОД на МВР-Русе, пр.пр. № 101/2012г. по описа на ОП-Русе.

Ищците твърдят, че загиналата Е. А. е майка на С.Т. и е живяла на съпружески начала с ищеца Д.Т.. Сочат, че между нея и тях имало изградена силна емоционална връзка, че били сплотено семейство, били неразделни и взаимно си помагали. Твърдят, че смъртта на А. е изключително тежък удар за тях, че трудно преживяват неочакваната й загуба, че се затворили в себе си и нямат сили да се борят с несправедливата съдба.

В исковата молба се твърди, че към 21.12.2012г. за товарен автомобил Скания е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради което искат то да бъде осъдено да им плати претендираните обезщетения, ведно със законната лихва.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Евроинс” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът оспорва твърдението на ищците, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на товарния автомобил; че са претърпени вреди, които да са в причинно – следствена връзка с пътния инцидент. Твърди, че образуваното по случая досъдебно производство е прекратено поради установяване на обстоятелството, че водачът К. е реагирал адекватно на създалата се ситуация, но въпреки това ударът е бил неизбежен.

Смята, че вина за настъпването на ПТП има изключително водачката на лекия автомобил.

Ответникът твърди, че претендираните обезщетения са силно завишени по размер и не са съобразени с правилото на чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А., като твърди, че същата е изгубила управление върху автомобила и е навлязла в насрещната пътна лента, където е настъпил удара. Прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенццията за заплащане на мораторната лихва, като твърди, че същата следва да бъде присъдена, считано от 01.11.2013г.три години преди подаване на исковата молба в съда.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 21.12.2012г. около 11,20 часа на главен път ΙΙ-21 Русе – Силистра е настъпило ПТП с участието на л.а. Дачия Логан с рег. № ********, управляван от Е. К. А. и т.а. Скания с рег. № ******* с прикачено ремарке, управляван от К. А. К., вследствие на което е загинала Е. А..

Не се спори, че загиналата на 21.12.2012г. е майка на ищеца С. Д. Т. и че е живеела във фактическо съпружеско съжителство с ищеца Д. Т. Т..

Установява се, че образуваното по случая ДП № 227/2012г. по описа на ОД на МВР-Русе, пр.пр. № 102/2012г. на ОП-Русе, водено срещу неизвестен 3 извършител, е прекратено, на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.4 НПК.

За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент в първоинстанционното производство са приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 545/22.01.2012г., протокол за оглед на местопроизшествието и материалите по досъдебното производство; събрани са гласни доказателстваразпит по делегация на водача Кр.К.; прието е заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице доц.д-р инж.В. П..

Свидетелят К. А. К., разпитан по делегация от РС-Русе, сочи, че е участвал в ПТП на 21.12.2012г.; управлявал тежкотоварен автомобил Скания и пътувал в посока Русе-Силистра, в светлата част на денонощието, на прав пътен участък, но с мокра настилка, тъй като валяло сняг. Сочи, че се движил с около 60 км/ч.

Твърди, че насрещно движещия се автомобил се завъртял и се ударил в него, че той натиснал спирачки и се опитал да отклони камиона извън пътното платно в банкета, за да избегне удара, но не е успял.

Според заключението на САТЕ, изготвено от инж. П., прието в първоинстанционното производство, ПТП на 21.01.2012г. е настъпило около 11,20 часа на път II-21 на км 14+100 в зоната на пътен участък между Русе и Силистра.

Посочено е, че на мястото е имало надлъжна маркировка тип прекъсната линия, пътното платно е било мокро, участъкът е бил прав и равен. Експертът е установил, че ударът е настъпил в лентата за движение на товарния автомобил.

Посочил е, че л.а. „Дачия“ е навлязъл в пътната лента на товарния автомобил в зона на равнинна хоризонтална крива върху мокра пътна настилка. Според експерта това навлизане е породено от движението на лекия автомобил със скорост, довела до загуба на устойчивост в напречно направление и завиването в насрещното платно, където в същия момент, на място се оказва товарната композиция, с която настъпва ударът. Инж.П. е изчислил, че товарният автомобил се е движел със скорост около 80 км/час, а след възприемането на насрещно движещия се автомобил, водачът е задействал аварийно спиране и скоростта в момента на удара е била около 60 км/час, определена по тахошайбата. Посочил е, че липсват данни за наличие на спирачни следи в мястото на удара от л.а.

„Дачия”. Изчислено е също, че разстоянието между влекача и автомобила в момента, в който последният е навлязъл в насрещното платно е било около 67 метра, а опасната зона на спиране на тежкотоварния автомобил, при скорост 80 км/час е била около 87 метра. Експертът е обяснил, че от техническа гледна точка навлизането на лекия автомобил в лентата за насрешно движение е предизвикало последващите действия на водача на влекача-намаляването на скоростта и промяната в посоката на движение. Уточнил е, че ако автовлака се е движил със скорост 67 км/час, ако водачът е предприел спиране с максимална спирачна ефективност и без да променя посоката на движение на товарната композиция, ударът би бил предотвратим.

Във въззивното производство, с оглед указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, съставът на САС допусна и прие САТЕ, изготвена от вещото лице доц.д-р инж. А.А..

Този експерт е установил следния механизъм на ПТП: на 21.12.2012г. около 11,20 часа по второкласен републикански път II-21 в посока от гр.Русе към гр.Силистра, в дясната пътна лента с 81 км/час се движи товарен автомобил седлови влекач „Скания” с рег. № ******* с прикачено полуремарке, управляван 4 от К. А. К.. В същото време в района на гр.Сиво поле при км 14+100 с около 80-90 км/час в насрещната пътна лента се движи лекотоварен автомобил, тип „баничарка” с марка „Дачия Логан“ с рег. № ********, управляван от Е. К. А..