Решение № 1397 от 23.12.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. Велико Търново, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА Д.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА Д.А Гражданско дело №

20224110102293 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. Д. Д., чрез адв. Гр. Г.

- ВТАК, срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 439 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2011 година, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1143 от 26.04.2011 година по Ч. гр.д. № 1705/2011 година на ВТРС, ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата в размер на 485.51 лева – главница, представляваща, непогасено задължение по Договор за покупка на стоки № CASH-04201472 от 24.03.2008 година; сумата от 194.91 лева - договорна лихва за периода от 09.04.2008 година до 10.09.2008 година; сумата от 171.71 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2008 година до 01.04.2011 година, в едно със законна лихва от депозиране на заявлението - 21.04.2011 година до окончателното изплащане, както и сумата от 125.00 лева - разноски по делото. Посочва, че въз основа на подадена на 15.12.2011 година молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 11/2012г. по описа на ЧСИ - М. Г.. Твърди, че в периода между 05.01.2012г. и 05.01.2014г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, 1 като цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който последното купува задължението на ищеца по изпълнителния лист. Твърди, че на 17.08.2015г. ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнително дело № 11/2012г. по описа на ЧСИ - М. Г., като едва на 14.09.2020г. ЧСИ М. Г. е признала прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че на 08.06.2022г. ответникът депозира молба за образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист до ЧСИ Д. К., по която на 16.06.2022г. е образувано изпълнително дело № 5084/2022г. по описа на ЧСИ Д. К.. Твърди, че към настоящия момент изпълнителното дело е висящо и има насрочен опис на движими вещи. Навежда доводи, че след издаване на изпълнителния лист в хода на изпълнително дело № 11/2012г. на ЧСИ М. Г. и изпълнително дело № 5084/2022 г. на ЧСИ Д. К., не е извършено нито едно изпълнително действие, поради което за вземанията, признати с изпълнителния лист е започнала да тече погасителна давност от датата на издаване на заповедта за изпълнение - 16.04.2011г. и същата е изтекла на 17.04.2016г., респективно – сумите, признати с изпълнителния лист от 26.05.2011г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1143 от 26.04.2011г. по Ч.гр.д. № 1705/2011г. на ВТРС са погасени по давност. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да прието за установено, че С. Д. Д. не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 26.05.2011 година, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1143 от 26.04.2011 година по Ч. гр.д. № 1705/2011 година на ВТРС, а именно: сумата в размер на 485.51 лева – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за покупка на стоки № CASH-04201472 от 24.03.2008 година; сумата в размер на 194.91 лева - договорна лихва за периода от 09.04.2008 година до 10.09.2008 година; сумата в размер на 171.71 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2008 година до 01.04.2011 година, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението 21.04.2011 година до окончателното изплащане и сумата в размер на 125.00 лева разноски по делото. Претендира да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, като процесуалният представител на ответното дружество развива съображения, че предявеният по делото иск е процесуално допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че в хода на изпълнително дело № 11/2012 година са били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсва погасителната давност – молба за образуването му, с която са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ; молба за конституиране на нов взискател, отново с възлагане на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, изпратени са призовки за принудително изпълнение и молба за насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи на длъжника. Навежда доводи, че следва да бъде направено 2 разграничение между перемпционния и давностния срок. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и видно от материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело № 20127300400011 по описа на ЧСИ М. Г., рег. № 730 на КЧСИ, с район на действие ВТОС, по Ч.гр.д. № 1705/2011 година на ВТРС са издадени Заповед за изпълнение № 1143 от 26.04.2021 година и изпълнителен лист от 26.05.2021 година в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – град София срещу С. Д. Д. за сумата в размер на 485.51 лева – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за покупка на стоки № CASH-04201472 от 24.03.2008 година; сумата в размер на 194.91 лева - договорна лихва, представляваща печалба на дружеството за периода от 09.04.2008 година до 10.09.2008 година; сумата в размер на 171.71 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2008 година до 01.04.2011 година, ведно със законна лихва от подаване на заявлението - 21.04.2011 година до окончателното изплащане и сумата в размер на 125.00 лева - направени разноски по делото.

Въз основа на подадена молба, вх. № 5958 от 15.12.2011 година от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – град София до ЧСИ М. Г., рег. № 730 на КЧСИ, с постановление от 05.01.2012 година е образувано изпълнително дело № 20127300400011 за събиране на сумите по посочените по-горе заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, получена по реда на чл. 46 ГПК на 21.01.2012 година, като последният е уведомен в седемдневен срок от получаването й да се яви в кантората на ЧСИ и да заяви начин на плащане. Въз основа на подадена по изпълнителното дело молба, с постановление от 21.12.2015 година по изпълнителното дело е конституиран на мястото на досегашния взискател неговия частен правоприемник "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София. С молбата за конституиране новият взискател е поискал от съдебния изпълнил да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. На длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, получена по реда на чл. 46 ГПК на 05.01.2016 година, като последният е уведомен, че на 15.01.2016 година следва да се яви в кантората на ЧСИ.

Нова призовка за принудително изпълнение е изпратена и получена отново по реда на чл. 46 ГПК на 13.06.2017 година. С молба, вх. № 06326 от 11.08.2020 година на ЧСИ М. Г., рег. № 730, взискателят по делото е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за извършване на опис на движими вещи на длъжника. С постановление от 14.09.2020 година съдебният 3 изпълнител е прогласил настъпила перемпция и е прекратил изпълнително дело № 20127300400011 година на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 16.06.2022 година по подадена от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД град София молба до ЧСИ Д. К., рег. № 728 на КЧСИ е образувано изпълнително дело № 202272804005084 година за събиране на сумите по посочените по-горе заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. С постановлението за образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в жилището на длъжника на 09.09.2022 година, като на 20.07.2022 година до длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която последният е уведомен за насрочен на 09.09.2022 година опис на движими вещи.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане по делото е предявен от С. Д. Д., чрез адв. Гр. Г. ВТАК, срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното изпълнение на вземания за главница и лихви по договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение в полза на ответника. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя правото на длъжника за защита, която се реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което разпоредбата на чл.

439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на пълно и главно доказване, е да установи настъпилия след съдебното установяване на вземанията юридически факт - изтичане на предвидения в закона давностен срок по отношение на съдебно признатите вземания.

В тежест на ответника е да докаже, че в периода от настъпване изискуемостта на вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им, са осъществявани такива обстоятелства, които представляват основания за спиране, респективно - прекъсване на течението на давностния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.

В случая по делото следва да се имат предвид задължителните разяснения 4 дадени с ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година. В т. 10 ОСГТК приема, че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Наред с това в ТР изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни.