Решение № 5106 от 06.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5106 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20251100507239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от 09.06.2025 г. /изпратена на 06.06.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване функционираща към МЕУ/ подадена от длъжника по изпълнението - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ: 000696327, гр. София, ул. „Московска“ № 33, срещу постановен отказ за намаляване на определените такси и разноски от ЧСИ –М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително дело № 20258510401654.

Жалбоподателят счита, че отказът на съдебния изпълнител да удовлетвори искането на Столична община за намаляване размера на възложените й за плащане – адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобразен и следва да се отмени от съда. Изтъква, че на 30.05.2025 г. в общината е постъпила Покана за доброволно изпълнение по образуваното по описа на ЧСИ –М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС изпълнително дело № 20258510401654. Срочно още на 02.06.2025 г. общината е възразила по възприетите и отразени в ПДИ разноски за адвокатско възнаграждение определено на сумата от 1200 лв. на взискателя в изпълнителния процес, като се е позовала на това, че подобен размер е прекомерен, като същия подлежащи на редукция до минималния размер посочен в чл. 10, т. 1 от НМРАВ. С писмо от 03.06.2025 г. жалбоподателя сочи да е получил обжалвания в настоящото производство акт на съдебния изпълнител, с който му се отказва намаляване на възложеното в негова тежест адвокатско възнаграждение 1 в размер на сумата от 1200,00 лв. до сумата от 200,00 лв., респективно преизчисляване размера на следващата се пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В жалбата се развива довод, че основание за намаляване на определеното възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителния процес воден срещу СО има, защото делото не се отличава с някаква правна или пък фактическа сложност, която да обоснове репариране на адвокатски труд в размер на 1200 лв. Отделно от това нямало доказателство за това, че възнаграждението е било действително заплатено от взискателя – А. на упълномощения да го представлява адвокат в пределите на изпълнителния процес. Акцентирано е и над това, че действията на процесуалния представител на взискателя – А. се свеждат само до подаването на молба за образуване на изпълнителното производство, като за подобно действие в чл. 10, т. 1 от НМРАВ предвижда размер на адвокатско възнаграждение от 200 лв. Няма извършени каквито и да е било действия по процесуално представителство в инициирания изпълнителен процес, които да обусловят потенциална възможност за приложение и на текста на чл. 10, ал. 2 от НМРАВ, Неправилно била изчислена и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, като възприетия размер от 211,20 лв. не кореспондира с начина установен за формиране на същата, като в акта на съдебния изпълнител няма и никаква яснота по този въпрос.

Поискано е да се отмени обжалваното постановление на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за отмяна на възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение и редуциране на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, или евентуално възнаграждението за адвокат да бъде намалено до сумата от 200 лв.

Настоява се и за присъждането на разноски /държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт/ направени за провеждане на защитата от жалбоподателя по настоящия съдебен контрол.

Взискателят по изпълнителното дело – М.Р. А., чрез пълномощника си в производството – адвокат В. се е възползвала от правото си да подаде възражение по упражнената от Столична община жалба. С него се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна.

Сочи се, че предметът на изпълнителното производство по образуваното и.д. № 20258510401654 изобщо не е за парично притезание, а за непарично и лично незаместимо действие Така според издадения на 20.05.2025 г. изпълнителен лист срещу Столична община, последната е осъдена да преустанови нарушението спрямо М.Р. А., изразяващо се в неравното му третиране по признак „увреждане“, което се състои в неосигуряването на достъпна архитектурна среда в кв. Гоце Делчев в гр. София. И до момента обаче от длъжника по изпълнението – СО не е предприето нито едно действие, което да е ориентирано към осигуряване на достъпна градска среда на М.Р. А. в посочения столичен квартал, а единственото което е направено по отношение на получената ПДИ е да се опонира срещу възложените за плащане разноски. Отбелязано е, че се касае до изпълнително производство със 2 специфичен предмет – изпълнение на лични незаместими действия. За да се изпълнят те е необходимо активно поведение на длъжника, като бъдат изработени и одобрени проекти и строителни книжа, съответно се реализират строителни мероприятия, като тези действия няма как да бъдат възложени за изпълнение от взискателя, тъй като заболяването му не го позволява, а и не разполага със средства за да възложи тези дейности на трети лица. Застъпено е виждането, че производството няма да приключи с връчването на ПДИ, а напротив то ще продължи повече от година, като длъжника по изпълнението – Столична община очевидно бездейства по отношение вменените й с добилото стабилитет решение задължения за конкретни фактически действия, като осигури на М.Р. А. условия за свободно и безпрепятствено придвижване в кв. Гоце Делчев, гр. София. Мотивиран от изложеното ответника по жалбата настоява, че тя е неоснователна и трябва да се остави без уважение.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава тя трябвало да се остави без уважение. Съдебният изпълнител също отбелязва, че в случая не става въпрос за провеждане на стандартно изпълнително производство за събиране на присъдено парично вземане, което в повечето случай приключва още след получаването на ПДИ, като бъде платено от длъжника. Касае се до осъждане по Закона за защита от дискриминация, като целта е да се преустанови констатирано дискриминационно поведение спрямо М.Р. А., а за това се изискват конкретни действия от общината – длъжник по изграждането на достъпна архитектурна среда за лице с увреждане. Изпълнението на подобно задължение включва редица мерки с организационен, административен, технически и правен характер, което изисква съществен период от време, а това прави и самото производство с немалка фактическа и правна сложност. Тъкмо заради това определеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1200 лв. в полза на М.Р. А. не може да бъде разглеждано, като прекомерно и несъответно на положения от адвоката труд, тъй като такъв с оглед очертаната сложност на производството ще трябва да се полага и с оглед бъдещи действия, които неизбежно ще настъпят в хода на изпълнението.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20258510401654 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 22.05.2025 г. по молба на взискателя – М.Р. А., подадена чрез адвокат – Веселин В. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.05.2025 г. по гр.д. № 30936/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, въз основа на решение № 16629/16.10.2023 г., с което Столична община на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация е осъдена да преустанови нарушението спрямо М.Р. А., което се изразява в неравното му третиране по признак „увреждане“, изразяващо се в неосигуряване на достъпна архитектурна 3 среда в квартал Гоце Делчев, гр. София. С молбата е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу Столична община, като до длъжника се изпрати призовка за доброволно изпълнение, а при допускане на бездействие по отношение изпълнението на дейностите очертани в изпълнителния лист, то да се налагат ежемесечни санкции от съдебния изпълнител. В молбата е посочено, че от взискателя - М.Р. А. се ползва безплатна правна помощ, която му се оказва от адвокат – Веселин В. на основание чл.

38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

В кориците на представеното в заверен препис и номерирано без прекъсвания и грешки изпълнително дело не се откриват цитираните, като приложения към молбата за образуване на изпълнително дело – пълномощно и договор за правна помощ.

С постановление от 22.05.2025 г. ЧСИ – М. П. е приел на основание чл. 79, ал.

1 ГПК разноски по изпълнителното производство по и. д. № 20258510401654, както следва : 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение; 72,00 лв. – обикновени такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и 139,20 лв. – пропорционална такса с вкл. ДДС по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

На 22.05.2025 г. от съдебния изпълнител е изготвена ПДИ, в която са отразени за плащане приетите в постановлението разноски. Няма данни, дали и кога тази покана е била връчена на длъжника по изпълнението – Столична община.

Срещу постановлението за разноски от длъжника – Столична община своевременно на 02.06.2025 г. е упражнено възражение с искане за редуциране на определеното адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., съответно за намаляване на възложените разноски определени по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ На 03.06.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да отмени приетите за събиране и обективирани в Постановление за разноски с изх. № 27911/22.05.2025 г. разноски по и. д. № 20258510401654. Този акт е и предмет на предприетото обжалване.

Жалбата е депозирана в кантората на ЧСИ М. П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС на 06.06.2025 г., в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в двуседмичен срок от получаване на съобщението за отказа разноските в изпълнителния процес да бъдат изменени /съобщението е получено не по-рано от 03.06.2025 г., когато е постановен обжалвания акт на съдебния изпълнител/.

С разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението.

Предвид гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 4

ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.

В жалбата са направени оплаквания, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено, като в резултат на това бъдат редуцирани и възложените за плащане пропорционални такси.

Възражението на жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Според посочената разпоредба ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.