Решение № 15 от 13.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Велико Търново, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500405 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 340 от 15.08.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил ЗД „Бул Инс” АД да заплати на М. С. Т. сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от 28.09.2019 г., причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и сумата 4511,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 24.02.2020 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 120000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс” АД, като постановения съдебен акт се обжалва в частта, в която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени 1 вреди за горницата над 70000 лв. до присъдения размер от 100000 лв., ведно със съответната законна лихва и съдебни разноски. В жалбата се излагат съображения, че решаващият състав не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Счетено е, че обезщетението от 100000 лв. е силно завишено, несъответстващо на действително претърпените болки и страдания, както и на принципа на справедливост. Сочи се, че неправилно са кредитирани показанията на св.

Кременова, без да се отчете пряката й връзка с ищеца, с когото свидетелката живее в едно семейство, което прави показанията й силно заинтересовани. Не е съобразен фактът, че ищецът вече ходи без патерици, въпреки че продължава да куца, както и обстоятелството, че ищецът е преосвидетелстван, като процентът на трудова неработоспособност е намален от 95 % с чужда помощ на 71 % без чужда помощ. Изхождайки от принципа на спаведливост жалбоподателят счита, че размер на обезщетението от 70000 лв. би бил реален и кореспондиращ с практиката на съдилищата по сходни случаи.

Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната част и вместо него постанови ново, с което бъде отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за горницата над 70000 лв., като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор, но в съдебно заседание заема становище, че подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно 2 решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба М. С. Т. твърди, че на 28.09.2019 г., около 15 ч., на път III-403 между гр. Павликени и гр. Сухиндол, на км 44, с посока на движение от гр. Павликени към гр. Сухиндол управлявал с поставен обезопасителен колан собствения си лек автомобил Опел Вектра върху полагащата му се пътна лента. В същото време, в срещуположната на неговата посока се движел лек автомобил Мазда 6, който непосредствено след кривата на преодоляване на десен за него завой, навлязъл в полагащата се на автомобила на ищеца пътна лента. Вследствие пресичането на траекториите на движение на двата автомобила, настъпил удар между тях. В резултат на това ПТП ищецът получил закрито счупване на ацетабулума в лявата половина, съпроводено с луксация на главата на лява бедрена кост.

Под локална анестезия е извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация на тазовите кости в отделение по ортопедия и травматология при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” Велико Търново, след което на 08.10.2019 г. под обща анестезия е извършена кръвна репозиция на фрагментите с поставяне на метална остеосинтеза в клиника по ортопедия и травматология при ВМА, гр. Плевен. През 2020 г. ищецът провел физиотерапевтични и рехабилитационни лечения. В резултат на получената травма му диагностицирали преднокоренчева увреда на пети поясен прешлен вляво, а впоследствие коксартрозни изменения на лявата тазобедрена става. С експертно решение на ТЕЛК от 13.04.2020 г. е определен с 95 % трудова неработоспособност с чужда помощ, като с експертно решение от 07.10.2021 г. трудовата неработоспособност е определена на 71 %. Травмата на таза и засегнатия нерв причинили изключителни болки и страдания на ищеца, които не стихват и до предявяването на иска. Дълго време бил абсолютно неподвижен, а към момента трудно се придвижва и куца, трудно сяда, не може да кляка, трудно се обува без чужда помощ и изпитва непрекъсната умора и остра болка. В резултат на дългото обездвижване мускулите му атрофирали. Рехабилитационните процедури не са дали особен резултат.

Освен физическите травми преживял и душевни такива – изпитал страх за живота си, от който не може да се отърси, често сънувал кошмари, избягвал да управлява и пътува с автомобил.

По случая е образувано досъдебно производство, приключило с 3 влязло в сила съдебно решение. Отговорността на виновния водач е застрахована при ЗД „Бул Инс” АД, към когото ищецът предявил застрахователна претенция, по която и до момента няма произнасяне.

Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди би бил сумата от 120000 лв., за заплащането на която предявява настоящия иск, както и претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 4511,60 лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 24.02.2020 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се оспорва механизма на ПТП, направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е управлявал автомобила си без поставен предпазен колан; оспорват се сочените телесни увреждания, продължителността на оздравителния процес, степента на търпяните болки и страдания и в тази връзка се оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като завишена; оспорва се претенцията за имуществени вреди, поради липса на причинна връзка между инцидента и сторените разходи; оспорва се претенцията за лихва за забава.

С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд Велико Търново е прието, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно претърпяното травматично увреждане и последиците от него, възлиза на 100000 лв., доказаният размер на имуществените вреди възлиза на 4511,60 лв. и с оглед на това, че не са налице данни за съпричиняване са присъдени тези стойности на обезщетенията, ведно със законна лихва от 24.02.2020 г. до окончателното изплащане, съобразно поисканото.

Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.10.2019 г., протокол за оглед на местопроизшествие и Решение № 36/29.09.2021 г. по АНД № 202/2021 г. на Районен съд Павликени, на 28.09.2019 г. на път III-403, км 44+000, между гр. Павликени и гр. Сухиндол, при управление на лек автомобил Мазда 6, с рег. № ЕН 82****, В. П. Г. нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 1 ЗДвП /не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал/ и чл. 20, 4 ал. 2, изр. 1 ЗДвП /при избиране скоростта на движение, в случая 60 км/ч, не се съобразил с релефа на местността и състоянието на пътя при преодоляване на крива, десен за автомобила завой, допуснал увеличение на радиуса на завоя и изгубил контрол над управлението на автомобила, вследстие на което пресякъл траекторията на движение на движещия се в полагащата му се пътна лента лек автомобил Опел Вектра, с рег. № ВТ 23**** и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. С. Т. от гр.

Сухиндол, изразяваща се в закрито счупване на ацетабулума в лявата половина /ставна ямка от лява половина на таза, в което е фиксирана главата на бедрената кост/, съпроводено с луксация /изкълчване/ на главата на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник, за което на виновния водач е наложено наказание по административен ред.

След произшествието Т. е настанен в болница, с диагноза счупване на ацетабулума, закрито, като видно от епикриза, издадена от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” АД Велико Търново, е престоял в лечебното заведение през периода 29.09.2019 г. – 02.10.2019 г., непосредствено след което е постъпил в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Г. Странски” Плевен, с престой в периода 02.10.2019 г. – 22.10.2019 г. Проведени са три рехабилитационни болнични лечения – в периода 21.01.2020 г. – 28.01.2020 г.

/епикриза от отделение по физиотерапия и рехабилитация при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” Велико Търново/, в периода 10.06.2020 г. – 17.06.2020 г.

/епикриза от отделение физикална и рехабилитационна медицина при СБФРМ „Димина” ЕООД, с. Вонеща вода/ и в периода 21.10.2020 г. – 28.10.2020 г. /епикриза от СБПЛР „Минерални бани Полски Тръмбеш” ЕООД/. Представена е медицинска документация за изследвания и прегледи, анализирана от вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза, от която се установява, че Т. е получил следните травматични увреждания: закрито вътреставно разместено многофрагментно счупване на костите на левия ацетабулум, лекувано с кръвна репозиция и фиксиране с метал, травматично увреждане на коренчетата на нервите в поясно-сакралния отдел на гръбнака, посттравматична коксартроза на лява тазобедрена става.

Получената травма е възможно да се случи по два начина – удар на коляното в предните части на таблото и травма на ацетабулума по дължина на бедрената кост, и директна травма в страничната лява предна врата на 5 големия трохантерен масив на бедрото. Липсата на травма на ляво коляно сочи, че най-вероятно травмата е в резултат от директен удар на лявата половина на таза в предна лява врата. В острия период на възстановяването травмите са причинили на Т. трайно затруднение в движението на ляв долен крайник над 30 дни. Към настоящия момент са налице значително ограничени движения в лявата тазобедрена става, определящи медикобиологичноквалифицирания белег постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. При извършения личен преглед на 22.03.2022 г. /две години и половина след инцидента/, вещото лице е установило, че ищецът куца с левия крак, не може да кляка и да качва самостоятелно няколко поредни стъпала, съобщава за изтръпване на пръстите на ляво стъпало и дясна китка, използва често патерица и проходилка, при физически натоварвания и промяна в климата се появяват болки в лявата тазобедрена става и кръста. Приема обезболяващи често, при стоене продължително в право положение, съобщава за засилващ се оток в лява подбедрица и лява тазобедрена става.

При измерване на обем на движения се установява налична флексия до 50 % от възможния пълен обем и до 30 % екстензия, почти пълна редукция на абдукцията. От медицинската документация и извършения преглед вещото лице установява, че пострадалия не е възстановен напълно, като е налице трайно инвалидизиране с настъпили усложнения – посттравматична коксартроза. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към настоящия момент е налице значителен двигателен дефицит в лявата тазобедрена става, придружен със значителен болков синдром, който ще е за цял живот. Ищецът няма да се възстанови, а състоянието, което е в момента, ще остане, с тенденция към засилване евентуално на коксартрозата. Предвид възрастта на ищеца и артрозните изменения, може да се стигне до слагане на изкуствена става. Металът няма да бъде премахнат, като в случая той създава допълнително ограничение в движенията. Счупването е тежко, с развитието на късни артрозни изменения в ставата. От медицинските документи няма данни за съпътстващи заболявания, имащи отношение към срока и обема на възстановяване от получените травми. Според вещото лице описаните травми биха могли да бъдат получени независимо от обстоятелството дали водачът е бил с поставен предпазен колан, или не е бил с такъв. В тази насока е изготвена и комплексна автотехническа и медицинска експертиза, като вещите лица съобразно механизма на произвшествието са дали заключение, 6 че автомобилът на ищеца е бил оборудван с предпазен колан, но дори при технически изправен и правилно поставен предпазен колан е възможно да се получат описаните травматични увреждания. В съдебно заседание вещото лице автоексперт уточнява, че въздушната възглавница на автомобила на ищеца е отворена, което не би могло да се случи, ако не беше поставен предпазния колан.

Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6af7cea7-bba1-47c9-83a8-0fa3666d7b72