Протокол № 485 от 05.07.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 16/2023
- Вид
- Протокол № 485
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 05.07.2023
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.142 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 485 гр. Варна, 05.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20233100900016 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:02 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене се явиха:
Ищците: Н. А. С. и Е. А. С., действащи чрез своите родители и законни представители С. И. М. и А. С. С., редовно призовани, явява се лично законният представител А. С. С., като останалите не се явяват в съдебно заседание, представляват се от адвокат А. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ЗД “Бул Инс“ АД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Долни чифлик, редовно призована, не се явява представител в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 16056 от 27.06.2023г. от адвокат М. Г., процесуален представител на ответната страна, в която сочи, че поради служебна ангажираност не може да се яви лично в съдебно заседание и не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа отговора на исковата молба и оспорването на предявените искове по основание и по размер. Няма възражения по правната квалификация и разпределението на доказателствената тежест в изготвения проект за доклад.
Адв. П.: Моля да дадете ход на делото. С оглед редовното призоваване на всички страни, считам, че няма пречки.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, 1 че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. П.: Поддържам исковата молба и допълнителната молба, но до размер на по 80 000 лв. обезщетение за всяко дете, ведно със законната лихва върху главницата от по 80 000 лв., считано от 28.10.2022 г. - датата на предявяване пред застрахователя на извънсъдебните претенции до окончателното им изплащане, като за горница от 80 000 лв. до 120 000 лв. оттеглям исковете, на основание чл.232 от ГПК. Считам, че не е необходимо съгласието и на другата страна.
Ищ.А. С.: Запознат съм с изложеното от адвоката и съм съгласен.
Адв. П.: В останалата част исковата и допълнителната молба се поддържат, така както са предявени.
Искам да поясня още нещо - относно изисканата от съда справка за настоящ и постоянен адрес на децата - пояснявам, че това е бил адресът на майка им по лична карта, като родителите на децата са живели на семейни начала още от преди раждането на първото им дете в къщата на А. и С. в ****************. Децата вече са с постоянен адрес, именно: гр. Долни чифлик, за което ще приложим доказателства, като независимо от датата на посочените удостоверения, те винаги от раждането им и до настоящия момент са живели единствено само на адреса в гр. Долни чифлик.
Оспорвам абсолютно всички възражения на ответника. Бих могла да изразя отношение и по отношение на наведено в условия на евентуалност възражение за съпричиняване от С. С.. Допълвам, тъй като това е в допълнителния отговор посочено, че възражението за съпричиняване е взето предвид от страните при сключване на извънсъдебните споразумения между синовете на пострадалия: А. С. С. и К. С. С. и ответника, като при взаимни отстъпки е договорено обезщетение в размер на по 80 000 лв. Затова и заявяваме готовност за сключване спогодба, в която обезщетението да е в този размер за 80 000 лв. за всяко едно от децата – ако и ответникът е съгласен за това.
2
Изцяло неоснователен е индиректният упрек към мен, че умишлено не съм представила мотивите към присъдата, за да не се установи поведението на пострадалия.
СЪДЪТ с оглед направеното в днешно съдебно заседание от законния представител на ищците изявление за частично оттегляне на иска и като съобрази, че същото изхожда от легитимирано лице да извършва действия на разпореждане с правото на иск и съгласие на ответника не е необходимо, предвид предприемането му преди края на първото по делото заседание, намира, че са налице предпоставките на чл.232 от ГПК за прекратяване на делото в тази част, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 16/2023 година по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, в частта по предявените от С. И. М., с ЕГН ********** и А. С. С., с ЕГН **********, в качеството им на родители и законни представители на Н. А. С., с ЕГН ********** и Е. А. С., с ЕГН **********, против Застрахователно дружество “Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Бучер“ №87, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за разликата над сумите от по 80 000 лв. до първоначално предявените 120 000 лв. за всеки от ищците, на основание чл. 232 от ГПК.
Определението, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, считано от днес за ищците, и в едноседмичен срок, считано от уведомяването за ответника и контролиращата страна.
Адв. П.: Имам възражение по доклада. В смисъл, че ищците не са представили данни на банковите сметки в производството по чл.498 от КЗ.
Това, което Вие сте приели в своя доклад, поради което Ви моля в тази част да го коригирате, както и в частта му, в която указвате на ищците на основание чл. 146, ал.2 от ГПК, че не сочат доказателства относно посочване на банкова сметка. Наред с това Ви моля да съобразите, че още с исковата молба сме представили доказателства за предявяване на претенции пред ответника, ведно с приложените необходими документи, съответно са приложени и тези доказателства на л.23 и л.25-гръб, в които изрично е отбелязано като приложен документ: банкова сметка и положен подпис на 3 служител на ответника. Възражения и оспорване от ответника относно изпълнение на задължението на ищците за предявяване на застрахователни претенции пред застрахователя, в това число и непредставяне на необходимите документи не се съдържат в отговорите. Запознах се няколко пъти с тях.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за корекция на изготвения проектодоклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към доклад на делото, като се придържа към изготвения в Определение № 791 от разпоредително заседание на 31.05.2023 г. и го обявява за окончателен, както следва:
Производството е образувано по предявени от Н. А. С., с ЕГН ********** и Е. А. С., с ЕГН **********, действащи чрез своите родители и законни представители С. И. М., с ЕГН ********** и А. С. С., с ЕГН **********, против Застрахователно дружество “Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Бучер“ №87, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 80 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки, страдания, негативни емоции и психически изживявания от смъртта на техния дядо - С.
С. С., починал на 03.06.2021г. вследствие на ПТП настъпило на главен път II27 гр.Добрич-гр.Варна, на около два километра след гр.Стожер в посока гр.Добрич по вина на И.Г.Г. - водач на л.а. „Тойота”, модел „Ярис“ с рег.
№*****, обхванато от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***************, издадена от Застрахователна компания „Бул Инс“АД, с начална дата на покритие 10.09.2020г., прекратена на 25.06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.10.2022г. - датата на уведомяването на застрахователя, до окончателното изплащане на задължението на основание чл.429, ал.3 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че отговорността на виновното лице за настъпване на описаното по-горе ПТП е установена с влязла в сила на 13.07.2022г. присъда по НОХД №20223200200066 по описа на ОС-гр.Добрич.
4
Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил “Тойота Ярис“ с рег.№*****, обективирана в застрахователна полица № ***************, издадена от Застрахователна дружество „Бул Инс“ АД, с начална дата на покритие 10.09.2020г., прекратена на 25.06.2021г. Твърди се, че смъртта на 60годишният дядо на ищците е довела до сериозни, продължителни, нестихващи морални болки и страдания у внуците му, тъй като същите били израствали в общо домакинство с починалия. Сочи се, че са единствените му внуци и че е имал изградена трайна и дълбока емоционална връзка с тях още от раждането им. Полагал е големи грижи за тях, бил е значим фактор при тяхното възпитание и изграждането им като личности, четял им е приказки и ги е учил да карат колело. Внезапната смърт на дядо им ги е шокирала, загубата била огромна, несъизмерима и е оставила тежък отпечатък върху живота им. Твърди се, че след смъртта на дядото, децата са се променили както емоционално, така и психически, тъй като тъгуват, непрекъснато питат за него и се молят той да се върне при тях. Всеки предмет в къщата им на ул.“Безименна“ №14 в ****** им напомнял за него и още пазят непокътнати стаята и вещите на дядо си така, както са били преди смъртта му. В страданието си, децата изпадали в състояние на силна мъка и тъга, продължителни и нестихващи морални болки и страдания, които продължават и към настоящия момент.
Ответникът, по реда на чл.367 ГПК, поддържа доводи за неоснователност на исковете по основание и размер. Оспорва активната материална легитимация с твърдения, че ищците не попадат сред кръга от лицата, имащи право на обезщетение за вреди от смъртта на пострадалия.
Твърди, че между ищците и починалия не е имало изградена трайна и силна връзка, обосноваваща приложение на изключението, визирано в ТР №1 по т.д.
№ 1/2016г., на ОСНГТК на ВКС. Поддържа, че при наличието на двама живи родители и липса на твърдения за настъпили извънредни обстоятелства, не може да се приеме, че връзката на ищците с дядо им може да се приравни с тази между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетяване. Оспорва характера, интензитета и продължителността на твърдените неимуществени вреди. Размерът на претенцията се оспорва по съображения за приложимост на лимита по § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (5000лв.) и поради прекомерност с 5 оглед критерия за справедливост, установената трайна съдебна практика по сходни казуси и социално-икономическата обстановка в страната. Твърди се, че по споразумение със застрахователя синовете на починалия са получили по 80000 лева, поради което е неморално внуците да претендират по-високо обезщетение от своите родители. Релевира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на правилата на ЗДвП е карал велосипед в тъмната част на денонощието без светлоотразителна жилетка, в средата на пътното платно /а не плътно в дясно/ и в нетрезво състояние, с установени над 2,5 промила на етилов алкохол в кръвта. Поддържа се, че ответникът не е поставен в забава преди депозирането на исковата молба, тъй като ищците не са представили данни за банкови сметки.
В срока по чл. 372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба, с която оспорват възраженията на ответника, че не са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния дядо. Изложени са подробни съображения за наличието на изключителна, дълбока и трайна връзка между починалия и неговите внуци, която обосновава правото на обезщетение по смисъла на ТР №1 по т.д.
№1/2016г., на ОСНГТК на ВКС. Оспорват се доводите на ответника, че обезщетението, следва да се ограничи до максималния размер от 5000 лв. предвиден в § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, като се поддържа, че въпросната разпоредба противоречи на правото на ЕС, което дерогира нейното приложение. Оспорват се и възраженията за прекомерност на размера на иска и за наличието на съпричиняване, като са изложени насрещни съображения за съответствие на претендираното обезщетение с критерия за справедливост и с обема на претърпените вреди, както и че поведението на починалия не е довело до настъпване на вредоносния резултат.