Решение № 162 от 05.06.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Сливен, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М. Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20262200500244 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби против Решение № 56/ 11.02.2026 г. по гр.д.

№ 1314/2024 г. по описа на Pайонен съд Н.З., с което е осъден С. И. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Н.З., ул."П.Е." № 77, вх.А, ет.5, ап.14, да заплати на К. С. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Н.З., ул.“Г.З.“ № 3, сумата от 4601, 63 /четири хиляди шестстотин и едно евро и 63 цента/ EUR, представляваща евровата равностойност на 9 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на причинени й множество леки телесни повреди на дати: неустановена дата в началото на м.декември 2022г, на 03.02.2023г., на 16.06.2023г. и на 08.08.2023г., изразяващи се в разстройство на здравето, неопасно за живота, усложненията на които довели до средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на врата, както и за причинените й силен страх, стрес, унижения, злепоставяне в обществото, накърняване на честта и достойнството й като личност и душевни страдания, които са засегнали психическото й здраве и равновесие, вследствие на извършеното от ответника срещу нея на 08.08.2024г., в гр. Н.З., в условията на домашно насилие, 1 престъпление по чл. 131, ал.1, т. 5а, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, съгласно влязло в сила Определение от 23.08.2024г. по НОХД № 20242220200346 на НЗРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието - 08.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението., като е отхвърлен искът в останалата му част до размера на 15 000 лв., като неоснователен и недоказан.

Осъден е С. И. Г. да заплати на К. С. Й. направените разноски по делото в общ размер на 567.53 EUR /петстотин шестдесет и седем евро и 53 цента/ за адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от иска.

Осъден е С. И. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Н.З. дължимите държавни такси и разноски по делото в размер на 1224.35 EUR /хиляда двеста двадесет и четири евро и 35 цента/.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че решението в отхвърлителната му част е неправилно.

Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства. В настоящия случай счита, че съдът не е обсъдил е не е взел предвид конкретни обстоятелства. Ответникът е причинил на ищцата, в условията на домашно насилие, средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, която е в резултат на множество посегателства върху телесната й неприкосновеност. Той системно и целенасочено й е нанасял телесни повреди, като в периода от месец декември 2022г.08.08.2023г. на четири пъти й е причинил леки телесни повреди, изразяващи се в душене с две ръце в областта на шията, удари с юмруци по лицето и тялото, удари в стена, в дървена пейка и др. Всяко едно посегателство върху ищцата й е причинявало болки и страдания, главоболие, виене на свят, лекостепенно сътресение на мозъка, множество охллузвания, кръвонасядания и болезнени травматични отоци. При всяко едно от тези нападения ищцата е изпитвала силни болки и страдания и възстановителният процес е продължавал от два до десет дни. Средната телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на врата, е възникнала вследствие на настъпилите усложнения от многократно нанесените й от ответника травми в една и съща телесна област. Деянието на ответника не е еднократно и 2 изолирано, а носи белезите на системно нанасян физически тормоз, в продължителен период от време, който е увреждал постепенно физическото и психическо здраве на ищцата. Физическите болки и страдания, изпитвани от ищцата, периодично са се повтаряли, а здравословното й състояние се е влошавало. Липсата на пълно оздравяване на ищцата, за постигането на което, според в.л., е необходимо оперативно отстраняване на дисковите хернии и е свързано с немалък риск от усложнения и дори инвалидизиране, е обстоятелство, което съдът не е съобразил при определяне размера на обезщетението, прилагайки принципа на справедливост. Повече от две години след посегателствата върху ищцата, при нея не са отработени напълно психотравмите от преживяното насилие. Наложително е осъществяване на специализирана психотерапевтична помощ, при която би могло да се очаква подобрение на психичния й статус в период от 6 до12 месеца или 1 до 2-3 години. Това обстоятелство също не е съобразено от съда и не е взето предвид при определяне размера на обезщетението. Ищцата е била жертва на системен физически тормоз, причинен й в условията на домашно насилие, който е довел до увреждане на физическото й и психическо здраве, непреодоляно и до момента. Изпитваният от нея страх от действията на ответника е довел до изпадането й в смесено тревожно - хиподепресивно състояние, до изпитван психически дискомфорт и е станал причина за драстична промяна на местоживеенето, местоработата, социалната среда и раздяла със семействотомайка и дъщеря. В обобщение се иска да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК не е подаден отговор на тази въззивна жалба.

Против решението е подадена въззивна жалба и от ответника, в която поддържа, че то е неправилно и необосновано. Присъдената сума е непропорционална на вредите. Не му били представени протоколите на вещите лица. Излага доводи за затрудненото си материално положение.

Твърди, че всичките си спестявания бил предоставил на ищцата, заради нея теглил и кредити. Излага още аргументи в тази насока. В обобщение иска да се отмени решението, тъй като присъдената сума е непосилна за него.

В срока по чл.263 от ГПК не е подаден отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. въззивницата не се явява. С писмена молба представител по пълномощие поддържа подадената жалба.

3

Въззивникът, редовно призован се явява лично. Излага доводи в подкрепа на подадената от него въззивна жалба. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно по отношение на размера на присъденото обезщетение, тъй като същото не съответствало на действително установените по делото факти и на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. На първо място, счита, че по делото не е изяснено по категоричен и несъмнен начин въпросът дали всички твърдени от ищцата увреждания и последици се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесните събития. Моли съда да отчете цялостния характер на отношенията между страните в продължение на съвместното ни съжителство и също така да бъде отчетено и в момента тежкото му материално положение, поради това съжителство. В обобщение иска да се намали размера на присъденото обезщетение до размер, който съответства на действително доказаните по делото вреди и на принципа за справедливост.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено, в отхвърлителната част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Безспорно е, че с влязло в сила споразумение по НОХД 20242220200346 по описа на НЗРС, обвиняемият и ответник и въззивник в настоящото производство С. И. Г., се е признал за виновен за това, че на неустановена дата 4 в началото на месец декември 2022г. в жилище в гр.Н.З., ул."П.Е." № 77, вх.А, ет.5, ап.14 е причинил на К. С. Й. лека телесна повреда, изразяваща се в душене с две ръце в областта на шията и удар на главата й в стената на стаята, удар със свита в юмрук ръка в дясната и лявата скулна област и дясното и лявото око, удар на челната й област в шкаф, което е довело до лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без загуба на съзнанието, осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота".

На 03.02.2023г. в жилище, находящо се в гр. Н.З., ул."П.Е." № 77, вх.А, ет.5, ап.14 е причинил на К. С. Й. лека телесна повреда, изразяваща се в захват за шията с две ръце и удар със свита в юмрук ръка в дясната страна на лицето, което е довело до болка и страдание.

На 16.06.2023г. в гр. Н.З., в открито пространство пред източния вход на хотел „Яница" е причинил на К. С. Й. лека телесна повреда, изразяваща се в душене с ръце в областта на шията, удари по ръцете и тялото, което е причинило палпаторна и функционална болезненост в областта на шията и в дясната половина на врата; повърхностни охлузвания на кожата в областта на лявата половина на шията с размери около 2-3 см; кръвонасядане с кръгловата форма с диаметър около 3- 4 см по страничната повърхност на мишницата на лявата ръка, в нейната средна трета, с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта; палпаторна болезненост по предна коремна стена, непосредствено под пъпната хоризонтала, без видими травматични изменения; персистрираща болезненост във врата, със силно затруднено движение на главата в лява и в дясна посока, палпаторна болка по задна и дясна странична повърхност на шията, десностранен цервикобрахиален синдром, главоболие и виене на свят, лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без загуба на съзнанието, които травми са осъществили смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота".

На 08.08.2023г. в гр. Н.З., на кръстовището на ул."Изворна" с ул."Шипка" е причинил на К. С. Й. лека телесна повреда, изразяваща се в душене с две ръце в областта на шията; удар със свита в юмрук ръка в носа; удар в областта на дясното слепоочие в дървена пейка, което е довело до повърхностна разкъсноконтузна рана на кожата в дясна слепоочна област с размери 2, 5 см, разположена вертикално, с леко изразен болезнен оток на меките тъкани в 5 областта; болезненост във врата при движение на главата; кръвонасядане с кръгловата форма и диаметър около 3-4 см по задната повърхност на подбедрицата на левия крак, в нейната средна трета, с болезнен травматичен оток на меките тъкани; лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без загуба на съзнанието, които травми са осъществили смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота", които деяния осъществявали състава на престъпление по чл. 131, ал.1, т. 5а, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, което трябвало да изтърпи при първоначален „общ" режим.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Изрично разпоредбата на алинея трета от същия член постановява, че тази задължителност се прилага и за актовете на районния съд, постановени по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Това означава, че правните последици се приравняват на влязла в сила осъдителна присъда. Последната е задължителна за съда, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно в случая влязлото в сила споразумение по НОХД 20242220200346 по описа на НЗРС е задължително за гражданския съд по отношение на посочените обстоятелства.