Решение № 4934 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4934 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20261100506492 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 28193 от 15.04.2026 г. на А. В. К., чрез адв. Н.Ц., срещу постановление от 19.03.2026 г. г. по изпълнително дело № 20268380400001 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действие СГС, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.519, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че неправилно е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 519, ал. 1 ПГК, макар да е вследствие на дадени указания с решение от 04.03.2026 г. по в.гр.д. № 2032/2026 г. на СГС. Излага съображения, че в случая принудителното изпълнение се насочва срещу Медицински университет – София, който е не учреждение, а е бюджетно субсидиарно заведение, с банкови сметки, които не са бюджетни.

Оттук прави извода, че правилата на чл. 519, ал. 1 ГПК не са приложими, а изпълнението следва да се насочи към Университета на основание чл. 520, ал. 3 ГПК, където е предвидено изключение от общото правило. Видно от справките, извършени от ЧСИ в изпълнителното производство МУ притежава и няколко извънбюджетни сметки, по които постъпват такси от студентите и други кумулирани частноправни средства. Моли обжалваното постановление на ЧСИ да се отмени и спрямо МУ- София да се насочи принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист.

Длъжникът Медицински университет - София, чрез юрк. И., е депозирал възражение срещу жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че решение от 04.03.2026 г. по в.гр.д. № 2032/2026 г. на СГС е правилно и законосъобразно, а оттам и самото постановление, с което се прекратява изпълнителното дело. Поддържа, че в действителност МУ има и други банкови сметки, но те са транзитни и се захранват с единната бюджетна сметка в БНБ, а сумите, които постъпват по тях се прехвърлят отново към нея. Сочи, че Университета не притежава частна собственост, а управлява предоставени имоти - публична държавна собственост.

В мотивите на ЧСИ М.Б. по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК се сочи, че решение от 04.03.2026 г. по в.гр.д. № 2032/2026 г. на СГС е със задължителен характер и моли да се потвърдят обжалваните действия. Въпреки това, посочва, че в хода на образуваното дело е 1 направено проучване в регистрите на БНБ, от които се установило, че МУ притежава 20 банкови сметки в различни валути (английски паунди, американски долари, японски йени и др.). Видно от извършените справки МУ събира значителни суми за семестриални такси, а освен тях и такива за обработка на документи и други административни такси. Освен тях, МУ има солидни приходи от стоки, услуги и продукция, както и данни за получавани наеми от имущество и земя.

Представено е заверено копие на изпълнително дело № 20268380400001 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действие СГС.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че е образувано на 05.01.2026г. по молба на А. В. К., чрез пълномощника адв. Н.Ц., за събиране на сумата от общо 35 400 лв. – обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода от 23.12.2024 г. до 23.06.2025 г. поради уволнението му със заповед от 04.11.2024 г. на представител на МУ- София, за което е издаден изпълнителен лист №10781 от 19.12.2025 г. по ч.гр.д. № 6967/2025 г. на СРС, 73 състав. С молбата взискателят е заявил искане до ЧСИ да покани длъжника да изпълни задължението и при неизпълнение - да наложи запор на банковите сметки на длъжника.

Направено е и възлагане по смисъла на чл.18 ЗЧСИ.

Подадена е молба вх. №04412/19.01.2026г. от МУ- София с искане за прекратяване на делото на осн. чл.519, ал.1 ГПК с изложени съображения, че Университетът е държавно учреждение и спрямо него не могат да се прилагат мерки на принудително изпълнение. В тази връзка ЧСИ Б. е отправил служебно запитване до Министерство на финансите вх. № 92-00-46/11.02.2026 г. за становище дали бюджетни средства могат да се изплащат по откритите банкови сметки на МУ в други валути. Видно от становище вх. № 16064/20.02.2026 г. съществува възможност, при възникнала необходимост, бюджетните организации да откриват сметки и в други чуждестранни валути, различни от евро. В конкретния случай МФ прави предположението, че откритите банкови сметки са за целите на превалутирането на плащанията в различни валути.

С разпореждане от 28.01.2026г. по делото съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.519, ал. 1 ГПК. След обжалването му от МУ- София е постановено решение от 04.03.2026 г. по в.гр.д. № 2032/2026 г. на СГС, с което е отменен акта на ЧСИ и е указано производството да се прекрати. В мотивите си съдът е изследвал въпросите, касаещи предварително изпълнение на съдебните решения в хипотезата, визирана в чл.243, ал. 2 ГПК. Така, изследвайки статута на МУ- София, въззивният състав е приел, че Университетът е учреждение, а поради това е невъзможно да се насочва принудително изпълнение спрямо него. Заключил е, че е без значение дали учреждението има или не други източници на финансиране, извън приходите от бюджета.

Така се е стигнало до обжалваното в настоящото производство постановление от 19.03.2026г. за прекратяване на изпълнителното дело, с което съдебният изпълнител е спазил задължителните указания на съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК е предвидено ограничение за насочването на изпълнение срещу държавни учреждения, а именно, че не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. За тези правни субекти е предвиден друг 2 ред - изплащат се от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел кредиторът подава искане за плащане към съответното учреждение, в което посочва номера на изпълнителния лист, издаден в електронна форма. Ако няма такива средства, съответният първостепенен разпоредител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет (чл. 519, ал. 2 ГПК). Изключение е предвидено по отношение на бюджетно субсидираните заведения, които, ако притежават друго имущество (частна собственост), принудително изпълнение е възможно да се насочи спрямо тях (арг. чл.

520, ал. 3 ГПК).

За да се даде отговор на въпроса кой е приложимия ред за насочване на изпълнението срещу Медицински университет – София, предварително следва да се съобрази дали постановеното преди това решение от 04.03.2026г. по в.гр.д. № 2032/2026 г. на СГС има задължителна за настоящия състав сила на пресъдено нещо.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл.435 чл.438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на съдебен изпълнител - взискателят, длъжникът, присъединените кредитори, участващите в изпълнението лица - наддавач, купувач, трето задължено лице, пазач, трети лица. Производството се образува по жалба на посочените лица, подадена чрез съдебния изпълнител, чието действие или отказ се атакува до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението, като за третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Правомощията на окръжния съд са контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган.

Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Когато материалното право е засегнато от изпълнението, защитата на лицето, което претендира, че е негов носител се осъществява чрез установителен иск, чрез който ищецът може да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника /чл.440 ГПК/. Решението по чл.437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. Съдебният акт има за предмет съответното изпълнително действие, а дори то да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие и с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по материално право. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове - то не обвързва съда, разглеждащ конкретното дело. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС по въпроси, касаещи задължителната сила на решенията в производството по реда на чл.435 и сл. ГПК. Затова, в конкретния случай следва да се направи извода, че постановеното решение от 04.03.2026г. по в.гр.д.

№2032/2026г. на СГС не е породило сила на пресъдено нещо, която да бъде зачетена в настоящото производство. С него не е разрешен материалноправен спор, а са дадени разрешения във връзка с конкретно обжалвано действие на съдебния изпълнител.

3

Следователно, настоящият въззивен състав не е обвързан от дадените в решението от 04.03.2026г. разрешения, а следва самостоятелно да разгледа въпросите по същество.

По въпроса дали Медицински университет – София е държавно учреждение или е бюджетно субсидирано заведение, съдът е обвързан от задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК по въпросите спрямо кои вземания и спрямо кои длъжници не се допуска принудително изпълнение. Разглеждайки въпросите за несеквестируемите вземания, прието е, че сходна е забраната и тълкуването за принудително изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет. Целта на тази забрана е да осигури безпрепятственото извършване на бюджетно субсидираните дейности, независимо от неизправността на субекта на такива задължения в другите негови отношения с частни лица. Общините (макар да са държавни учреждения), учебните, лечебните и други заведения, които не са държавни учреждения изпълняват значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани поради начина на управление на техните частни фондове. Категорично може да се направи извода, че учебните заведения са определени като бюджетно субсидирани заведения, изхождайки главно от начина на разпределение и кумулиране на средства. Такъв е смисълът и на изключението, предвидено в чл.520 ГПК, изхождайки от систематичното тълкуване на ал. 1 и ал. 3 на разпоредбата. В ал. 1 са изброени случаите, при които е недопустимо да се допусне изпълнение срещу общините и другите бюджетно субсидирани заведения – средства, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети. Тоест това са вземания, ясно разграничаващи се от частната собственост или стопанска инициатива на тези субекти. Те са свързани именно с публичноправната им природа и набирането на парични вземания именно в това им качество. За разлика от тези хипотези, в ал.3 са визирани единствено частноправни средства, такива, които се различават и са изключение от дейността на тези субекти, в частност висшите учебни заведения.