Решение № 1324 от 25.06.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав в публичното заседание на 30.03.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 6210 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 27, ал. 1 от ЗПУПС вр. чл.49 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че при наличие на договор за обществена поръчка с ответните дружества( сключили помежду си ДЗЗД), въз основа на допълнително споразумение е извършил предварително частично плащане от 150 000 лв., което е следвало да му бъде върнато сред окончателното разплащане по договора. Това е следвало да се осъществи посредством две дадени съгласия за директен дебит, като ответниците да дадат разрешение, а банката да извърши плащания на тези задължения по искане на получателя на сумата – общината.

Поддържа, включително и в писмените си бележки, че това е самостоятелно правоотношение, отделно от договора за обществена поръчка. Плащането чрез директния дебит не е било осъществено.

В уточнителните молби от 19.11.2014 г., 17.09.2015 г. и 29.05.2017 г. е посочил, че претенцията си основава на непозволено увреждане – бездействие изразяващо се в "непрехвърлянето на претендирана сума чрез банков превод от банката ответник".

Съдът намира, че доколкото квалификацията на иска е част от решаващата дейност на съда, то дадената такава от ответника е без правно значение. Твърди се наличие на съгласие за предоставяне на сумата, т.е. за възникнало допълнително облигационно правоотношение, с поето задължение за нейното връщане(възстановяване), при определен падеж - веднага след окончателното плащане, както и неизпълнение на това задължение, чиито правно-технически способ за осъществяване е уговорен в договора – посредством предоставяне на сума за директен превод от банката. Действията представляващи непозволено увреждане посредством бездействие – непрехвърлянето на претендираната сума чрез банков кредит, представляват неизпълнение на договорните задължения чрез способа на изпълнение, т.е. незадоволяване на легитимния кредиторов интерес от облигацията. След като са елемент на твърдяното от ищеца правоотношение, тяхното неизпълнение не може да съставлява непозволено увреждате, а искът е за реално изпълнение и намира своето основание в чл.79, ал.1 ЗЗД.

Това налага да се съпостави този иск с предмета на евентуалната претенция срещу същите ответници. Тя са основава на "надплащане" по договора за обществена поръчка, т.е. в случай, че не се установи наличието на твърдяното допълнително правоотношение, по което е дадена сумата със задължението да бъде върната, а тя е дадена по договора от договор № BG161PO001/4.1-05/2011/003-D-24, както е отразено във фактура № 6/13.01.2014 г., то е налице "надплащане", т.е. сумата е дадена без основание.

Претенцията спрямо банката-ответник ищецът извежда от действия на нейни служители – неизпълнение на искана от него банкова операция по директен дебит при наличие на законовите предпоставки за това и неуведомяването му за отказа.

Твърдяната вреда е в размер на неполучената от него сума по договора с първите ответници. Следователно искът е с правно основание чл.49 ЗЗД.

Счита, че дружествата и банката носят солидарна отговорност, поради което претендира солидарно осъждане на всички ответници. Въпросът дали от посочените модели на материални правоотношения възниква солидарна отговорност е въпрос по същество на спора.

Излага подробни твърдения, както следва:

Ищецът О.Е., ЕИК ******** твърди, че сключил с „М..” ДЗЗД, страни в което били ответникът „М.” ЕООД, ЕИК ********, ответникът „Р.“ ЕООД, ЕИК ********, и ответникът „М.-И.” ЕООД, ЕИК ********, договор № BG161PO001/4.1-05/2011/003-D-24 с предмет “Доставка, монтаж и пускане в действие на медицинска апаратура по обособени позиции за нуждите на “МБАЛ” Проф. д-р А.Г.” по обособени позиции “за обособена позиция № 2. Сочи, че договорът бил във връзка с изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/4.1-05/2011/003 по Оперативна програма “Регионално развитие 2007-2013 по проект “Обновяване и оборудвaне Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ “Професор д-р А.Г.” ЕООД - гр.Е.”. Поддържа, че договорът бил сключен на 04.10.2013 г. след проведена процедура за възлагане чрез обществена поръчка, като по време на изпълнение на договора за ответника възниквали затруднения за извършване на договорените доставки в резултат, на което страните уговорили ищецът да предостави на ответника сума в размер на 150 000 лв., представляваща частично плащане по договора, чрез банков превод по негова сметка, за което била съставена и фактура № 6/13.01.2014 г., платена на 15.01.2014 г. Твърди, че ответникът срещу предоставената сума от 150 000 лв., частично плащане по договора, поел ангажимента след окончателното разплащане по същия, веднага да възстанови дадената сума, като в потвърждение на поетия ангажимент предоставил и две съгласия за директен дебит в полза на ищеца, по посочената в сключения договор банкова сметка, ***-ответник “Ю.Б. “ АД. Сочи, че първото съгласие било с изх. № 800-0003 от 10.01.2014 г. и срок на валидност 90 дни, като за времето на неговата валидност, поради неизвършено окончателно плащане по проекта, по същото не било предявено искане, а вместо това ответникът усвоил дължимата сума, с което се обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Поддържа, че в изпълнение на договора и на основание извършените доставки на 10.07.2014 г. с платежно нареждане ищецът превел на ответника дължимата по договора сума в окончателен размер, от който се приспадали преведения аванс, както и неустойка – 10 % от стойността, съгласно чл. 19 и чл. 20 от договора, без приспадане на процесната сума - представляваща частично плащане по договора. Твърди, че за извършеното плащане била съставена фактура № 7/09.07.2014 г. Сочи, че ответниците - дружествата в ДЗЗД възстановили част от процесната сума - в размер на 58 328,29 лв., като основание за плащане ответниците сочели „Връщане на сума”. Поддържа, че с това действие от страна на ответниците било налице безусловно признание за дължимостта на процесната сума. Сочи, че второто съгласие било с изх. № 800-0177/10.07.2014 г. и със срок на валидност 30 дни - до 10.08.2014 г., като по силата на същото ответникът уговорил условието директният дебит да се осъществи при поискване от ищеца на сумата, предоставена му като частично плащане по договора с платежно нареждане от 15.01.2014 г.

Твърди, че след даденото съгласие от ответника от 10.07.2014 г. ищецът с платежно нареждане за директен дебит с реф. № 03200П-АА-0872 от 10.07.2014 г. поискал възстановяване на сума в размер на 150 000 лв. по фактура № 6/13.01.2014 г. от платеца “М..” ДЗЗД. Сочи, че нареденото искане за възстановяване на сумата по фактура № 6/13.01.2014 г. било обработено на 11.07.2014 г. на първата сесия на „БИСЕРА” от банковата система БОРИКА.

Поддържа, че на 11.07.2014 г. - един ден след извършеното окончателно плащане по договора и направеното платежно нареждане за директен дебит от страна на ищеца и ден след даденото съгласие от страна на ответника са били налице условията за извършване на директния дебит, като наличието на тези предпоставки за извършване на исканата банкова операция били посочени в чл. 16, ал. 3 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията е реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.

Твърди, че въпреки, че били налице условията за извършване на директния дебит към посочения момент банката-ответник и платец по искането не съобразила наличните условия и не изпълнила исканата операция, с което нарушила разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи, както и Общите условия на банката, с което се нанасяла вреда на ищеца. Поддържа, че на 11.07.2014 г., между 14:00 и 15:00 ч., титулярът на сметката – ответника, наредил прехвърлянето на сумата в друга сметка и банката изпълнила нареждането, т.е. банката осъществила банковите операции не по реда на постъпване на платежните искания за това, а действала във вреда на ищеца, като прехвърлила процесната сума в друга сметка на ответника. Сочи, че същевременно банката-ответник не уведомила ищеца в законоустановения срок, регламентиран в чл. 16, ал. 4 от Наредбата за фактическия отказ от изпълнението на нареждането за директен дебит, а едва след писмено искане от страна на ищеца, обективирано в Писмо с изх. № РД-17-00-21/23.07.2014 г., банката дала становище, в което определяла незаконосъобразните си действия, с които нанесла вреда на ищеца като „недоразумение”. Поддържа, че за него е настъпило увреждане на имуществените права вследствие на неправомерни действия от страна на банката-ответник, изразяващи се в нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на БНБ, което нарушение било извършено с обработката на платежно нареждане за паричен превод, с който „М..” ДЗЗД се разпореждал с наличност от сметката си в полза на "М." ЕООД по време преди изпълнението на платежната операция директен дебит, поискана по хронология от ищеца преди платежното нареждане за паричен превод и за извършването, на която са били налице всички необходими условия, съгласно Наредба № 3 от 2009г. на БНБ.

Моли да бъдат осъдени солидарно ответниците участници в ДЗЗД и банката да заплатят на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер на 91 671,71 лв., евентуално претендира от ответниците участници в ДЗЗД солидарно надплатената, т.е. дадената без основание сума 91 671,71 лв. Претендира и законна лихва върху дължимата сума, считано от датата на исковата молба - 26.09.2014 г. до окончателното плащане.

Ответникът „М.” ЕООД е депозирал писмен отговор. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4.1 от подписания договор авансовото плащане било в размер на 35 % от цената на договора, а именно 119 497,56 лв., като вместо нея ищецът наредил сумата от 99 581,30 лв., което било с 19 916,26 лв. по-малко от уговорения аванс. Твърди, че предметът на доставката по договора бил обвързан със специфични особености по Закона за здравето, Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения, както и с Наредбата за упражняване на държавен здравен контрол /чл.7, ал. 1, т. 1-6 от договора/. Сочи, че възложителят по договора следвало да изпълни установения Разрешителен режим за осигуряване на площадка за монтаж на апарати с йонизиращи лъчения. Поддържа, че ищецът след виновната си забава за неосигуряване на площадка, на 15.01.2014 г. превел на „М..“ ДЗЗД сума в размер на 150 000 лв. от банкова сметка, *** сметка за усвояване на безвъзмездната помощ от ищеца и разчитане на всички плащания по договора, за което си неправомерно действие било изискано от ДЗЗД „М..“ да подпише съгласие за директен дебит № 800-0003 от 10.01.2014 г. със срок на валидност 90 дни.

Твърди, че ищецът нямал предявена претенция за неустойка или нанесена щета по договора към ДЗЗД „М..“ и абсолютно едностранно и неоснователно решил и удържал част от дължимата сума по договора, като с превода си на 10.07.2014 г. отново превел сума, по-малка от дължимата. Сочи, че след подписването на всички протоколи за приемане ищецът неправомерно задържал и платената от дружеството гаранция за участие в размер на 5 690,36 лв. Поддържа, че разликата между преведените от ищеца суми към Изпълнителя и дължимите към същия суми по процесния договор била в размер на 64 644.60 лв., като с оглед на невъзстановената гаранция на ДЗЗД „М..“ в размер на 5 690,36 лв., прави възражение за прихващане на вземането на ДЗЗД „М..“ от ищеца за гаранция в размер на 5 690,36 лв. с претендираната от ищеца сума до размера на по-малкото задължение. Счита, че дължимата към ищеца сума е в размер на 58 954,24 лв., от която от страна на ДЗЗД ,,М..“ били изплатени 58 954,24 лв., а дължимата сума към 09.03.2015 г. от ДЗЗД „М..“ към ищеца в размер на 625,95 лв. била заради допусната техническа грешка при пресмятане на задължението, като дружеството не оспорва тази дължима сума. Сочи, че не било установено неизпълнение от страна на изпълнителя ДЗЗД „М..“, както и че удържаните суми по време на разплащанията по договора били неправомерни и неоснователни.