Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14112 от 14.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50937/2025
Вид
Определение № 14112
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14112 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110150937 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ФИРМА“ ООД срещу В. Й. С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

9 ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 270,98 евро (с равностойност 530 лв.) – непогасена главница по Договор за паричен заем № *******/15.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.08.2024 г. до окончателното плащане, за част от която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1064/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог.

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № *******, по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем парична сума, която той се е задължил да върне в срок и размер съгласно уговореното. Поддържа, че сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, който на основание клаузата на чл. 4, ал. 1 служи като разписка за получената сума. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по договора. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Навежда доводи, че по делото не са налице доказателства, че сумата по договора за заем е усвоена, както и за това кой и в какво качество е подписал процесния договор. Поддържа, че при сключването на договора на потребителя не е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити в нарушение на изискването на чл. 5, ал. 2 вр. ал. 1 ЗПК. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11 ЗПК, включително ГПР е посочен единствено като процент. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. В условията на евентуалност, моли съда да постанови разсрочване на изпълнението на вземането на равни месечни вноски. Претендира разноски.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.08.2024г. съдът е разпоредил ответникът да плати на ищеца сумите, както следа: е 1000 лв., представляваща дължима сума за главница по договор за паричен заем № *******/15.02.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.08.2024 г. до изплащане 1 на вземането, сумата 171,23 лв., представляваща възнаградителна лихва за период от 15.02.2023 г. до 18.12.2023 г., както и сумата 216,16 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г. С настоящата искова молба се претендират част от сумите по издадената заповед, а именно: 530 лв., главница по договор за паричен заем № *******/15.02.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.08.2024 г. до изплащане на вземането, поради което заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1064/2024г. по описа на РС-Разлог, следва да се обезсили (поради непредявяване на иск в срока по чл.422 ГПК) за сумата 470 лв., представляваща разликата между претендираното вземане за главница и присъдената главница със заповедта, както и за сумата 171,23 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 18.12.2023 г., както и сумата 216,16 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установител иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответника, размера на непогасената главница, изпадането на ответника в забава.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Следва да се приложи ч.гр.д. № 1064/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог.

Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал на Договор за паричен заем № *******/15.02.2023 г. следа да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1064/2024г. по описа на РС-Разлог, В ЧАСТТА, в която е разпоредено длъжникът В. Й. С. с ЕГН: **********, да заплати на „ФИРМА“ ООД с ЕИК: ********, сумата 470 лв., представляваща разликата между претендираното вземане за главница и присъдената главница по договор за паричен заем № *******/15.02.2023 г. със заповедта, както и за сумата 171,23 лв., представляваща възнаградителна лихва за период от 15.02.2023 г. до 18.12.2023 г., както и сумата 216,16 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 1064/2024г. по описа на РС-Разлог, в тази част.

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2026 г. от 10:25 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 1064/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищецът в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание да представи в оригинал Договор за паричен заем№ *******/15.02.2023 г. При неизпълнение, същият ще бъде изключен от доказателствата по делото съгласно чл. 183, изр. 2 ГПК.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на 3 неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението, в частта, в която се обезсилва издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК може да се обжалва от ищеца в едноседмичен срок пред СГС с частна жалба, а в останалата част от не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4