Решение № 117 от 04.08.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. С, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20241870200294 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0338-001280 от 29. 01.

2024 год., издадено от Началник ГРУПА в ОДМВР С., РУ С, с което на А. А.

И. с ЕГН **********, за това че управлява МПС без обезопасителен колан на основание чл. чл. 183 ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за това че управлява МПС без поставен обезопасителен колан и за нарушение по чл. 183 ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административното наказание глоба от 50 лева, за това че при управление на МПС използва мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете.

В жалбата се поддържа, че А. А. И. не е извършил никое от нарушенията визирани в наказателното постановление и че същото НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила установени в чл. 42 от ЗАНН за производството по издаване на АУАН и на чл. 57 от ЗАНН при издаване на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят А. А. И. редовно призован не се явява, но се представлява от своя защитник адвокат Д. С., който поддържа жалбата на изложените основания и взема становище наказателното постановление да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските му по делото.

Ответната страна – административно наказващият орган Началник 1

ГРУПА в ОДМВР С., РУ С не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени изложеното в жалбата и кога е подадена, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН е подадена в преклузивния срок по, ал. 2 на чл. 59 от ЗАНН, подадена е от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

По същество, съдът прие следното:

С обжалваното наказателно постановление НП № 23-0338-001280 от 29. 01. 2024 год., издадено от Началник ГРУПА в ОДМВР С., РУ С, на жалбоподателя А. А. И. ЕГН **********, на основание чл. 183 ал. 4, т. 7, пр 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП от Закона за движението по пътищата, за това че на 14. 11. 2023 год. , около 9:45 часа, в гр. С, по улица „В. Л.“ с посока на движение към улица „М.“ управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Е 200, компресор, с рег.№ СВ 7698 СХ без да си е поставил обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила а за нарушение по чл. 183 ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административното наказание глоба от 50 лева, за това че в нарушение на чл.

104а от ЗДвП използва мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете.

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН бл. № 0691010 от 14. 11. 2023 год. година от С. А. Х. – старши полицай при ОДМВР С., РУ С против А. А. И. ЕГН **********, за това че на 14. 11. 2023 год. , около 9:45 часа, в гр. С, по улица „В. Л.“ с посока на движение към улица „М.“ управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Е 200, компресор, с регистрационни табели СВ 7698 СХ без да си е поставил обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила и използва мобилен телефон по време на движение без устройство освобождаващо ръцете. За описаното в АУАН управление на МПС без обезопасителен колан е посочено че с това жалбоподателят е нарушил чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, а за това че говори по време на движение по мобилния си телефон в АУАН е посочено че с това жалбоподателят виновно е нарушил чл. 104а от ЗДвП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С. А. Х. и Е. Г. П. се установява следното от фактическа страна:

На 14. 11. 2023 год. , сутринта свидетелите С. А. Х. и Е. Г. П. полицаи по опазване на обществения ред изпълнявали служебните си задължения в град С. Около 9:45 часа, всеки от посочените полицаи видели жалбоподателя А. И. като водач лек автомобил Мерцедес Е 200, компресор, с регистрационни табели СВ 7698 СХ в нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП да управлява посочения автомобил в гр. С, по улица „В. Л.“ с посока на движение към улица „М.“ без да си е поставил обезопасителен колан, и че по време на 2 движение на управлявания от него автомобил в нарушение на чл. 104а от ЗДвП говорел по мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С. А. Х. и Е. Г. П.. Съдът преценява показанията на посочените свидетели като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира тези показания.

Съдът в своите фактически констатации съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон, както в случая съставения от С. А. Х. АУАН бл. № 0691010 от 14. 11.

2023 год. година имат доказателствена сила до доказване на противното, като в конкретния случай събраните по делото доказателства кореспондират на констатациите в АУАН.

Относно приложението на процесуалните правила съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата за неясно и непълно описание на нарушенията в АУАН и в НП.

Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, установени в чл. 42 ал. 1, т. 3 и 4 от ЗАНН при съставяне на АУАН и чл.

57 ал. 1, т. 5 при издаване на НП за описание на всяко от нарушенията и обстоятелствата при които е извършено. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя С. А. Х. старши полицай при ОДМВР С., РУ С следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице нарушения още помалко съществени на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.

Не са основателни възраженията в жалбата за неясно описание на нарушенията и обстоятелствата при които е извършено всяко от тях.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно никое от нарушенията визирани в акта и в НП, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя А. А. И.. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, са налице необходимите доказателства за извършено от жалбоподателя А. А. И. деяние с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.

Съдът намира за неоснователно възражението, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила, установени 3 в чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Всяко от нарушенията, визирани в НП управление без обезопасителен колан и ползване на мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете, е описано коректно с посочване на съставомерните обстоятелства чрез които е осъществено нарушението и обстоятелствата при които е извършено.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за никое от нарушенията визирани в НП. Конкретно установеното нарушение по чл. 183 ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно управлението на МПС без предпазен колан както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение Е. Г. П. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. чл. 183 ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено административно наказание - глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение по чл. чл. 183 ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Относно второто нарушение визирано в НП, а именно това по чл. 183 ал. 4, т. 6 от ЗДвП жалбата също се явява неоснователна и НП следва да се потвърди. Жалбоподателят доказано е използвал мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете. Това е нарушение на чл. 104а от ЗДвП за което с основание на жалбоподателя за нарушение по чл. по чл. 183 ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева

Съдът намира, че в случая и за доказаното използване на мобилен телефон от жалбоподателя докато управлявал МПС не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото няма обстоятелства, които отличават извършеното нарушение по чл. 183 ал. 4, т. 6 от ЗДвП от типичните от съответния вид. Не може да се приеме маловажен случай при положение че в същото време докато ползва мобилен телефон без устройство за свободни ръце, по време на управление на МПС жалбоподателят е и без поставен обезопасителен колан. С оглед на тези обстоятелства е изключена възможността за третиране на случая като маловажен на плоскостта на чл. 28 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 точка 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА като

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Наказателно постановление /НП/№ 23-0338-001280 от 29. 01. 2024 год.., издадено от Началник ГРУПА в ОДМВР С., РУ С с което на А. А. И. с ЕГН **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено на 14. 11. 2023 година нарушение по чл. 183 ал. 4, т. 7, пр 1 от Закона за движението по пътищата и с което НП на основание чл. 183 ал. 4, т.

6 от Закон за движението по пътищата на А. А. И. ЕГН ********** е наложено административното наказание глоба от 50 лева, за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. област, в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – С: _______________________

5