Присъда № 1 от 10.02.2023, Софийски окръжен съд

МОТИВИ на присъда от 10.02.2023 г. по н.о.х.д. № 311/2021 г. по описа на С. и окръжен съд, НО - ІV състав.

С. окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдим ия В. Б. Л., с установена по делото самоличност, за това, че на 18.11.2016 г., на ГП-17, в землището на гр.Б., област С., в зоната на км.1+700 км., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Дачия”, модел „Лоджи”, с рег. № *******, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” като по непредпазливост е причинил смъртта на две лица – И. А. И., с ЕГН ********** и М. П. Г., с ЕГН ********** – престъпление по чл.343 ал.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С. окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В.Л., като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от ангажираната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на последната – гласни, писмени, веществени доказателства, както и експертните заключения, дават основание за категоричен извод за осъществено от подсъдимия Л. транспортно престъпление, инкриминирано му с обвинителния акт.

Прокурорът от СОП твърди и, че посредством събраните по делото доказателствени материали, се установява непротиворечива фактическа обстановка, която е напълно идентична с описаната такава в обвинителния акт. Според прокурорът от СОП, отговорността на подсъдимия Л. следва да бъде ангажирана за извършено от него нарушение на правилото за движение по пътищата, визирано в чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП, за което се претендира с обвинителния акт. Прокурорът застава на това становище, предвид наличните според него доказателства по делото, че предприемайки отклоняване на автомобила на ляво спрямо първоначалната му посока, подсъдимия не е изпълнил единствено вмененото му задължение да намали скоростта или да спре, при внезапно възникналата опасност на пътя, каквато в случая са представлявали преминаващите през платното за движение животни. Счита и, че от обективна страна по делото несъмнено се установявала причинната връзка между така допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото за движение по пътищата и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на двамата пострадали. Съобразно изложените съображения, прокурорът от СОП моли съда да постанови присъда, с която да бъде признат подсъдимия Л. за виновен по повдигнатото му обвинение за процесното транспортно престъпление.

По отношение на наказанието за това престъпление,

1 представителят на държавното обвинение изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под средния предвиден от закона размер за предметното транспортно престъпление, чието изтърпяване предлага да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. В тази насока прокурорът изтъква, че са налице множество и само смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, като същевременно липсват отегчаващи такива. Освен това прокурорът от СОП предлага на подсъдимия да бъде наложено и наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок, идентичен на срока на наложеното му наказание лишаване от свобода.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, повереникът на частните обвинители Т.С., Г.Г., К.Г. и В.З. – адв.Яв. Д. се солидаризира изцяло със становището на представителят на СОП, относно вината и отговорността на подсъдимия. Излага доводи, че напълно коректно държавното обвинение е намерило причината за настъпването на процесното транспортно произшествие и последвалата от него смърт на две лица, в неизпълнението на задължението на подсъдимия, вменено му в чл.20 ал.2 от ЗДвП, доколкото той /подсъдимия/ със собственото си поведение по избора на скорост на движение /несъобразена с конкретните пътни условия/, сам се е поставил в положение да не може да предотврати настъпването на злополуката. В тази насока, според повереникът, няма основания да не бъдат възприети от съда и заключенията на изготвените комплексни автотехнически и съдебномедицински експертизи, като се претендира да не бъдат кредитирани единствено експертните им изводи, основани на обясненията на подсъдимия от първата фаза на процеса. С оглед на това, повереникът пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия, като по отношение на наказанието, което следва да му се наложи, предлага същото да бъде определено към минималния размер на предвиденото за конкретното престъпление наказание лишаване от свобода, предвид наличния превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Освен това, представителят на частното обвинение предлага на подсъдимия да бъде наложено и наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право да управлява МПС.

От своя страна участващият по делото повереник на частните обвинители Л.И. и А.И. в лицето на адвокат Б., също моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и съответно наказан за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Според повереникът, събраните по делото доказателства чрез разпита на всички свидетели и заключенията на приетите по делото експертизи, установяват по категоричен начин, че нарушението на ЗДвП, извършено от подсъдимия се изразява в непредприета от него своевременна и законово съобразена реакция, и съответно се явява основната причина за реализиране на пътното произшествие, в резултат на което е настъпил фатален изход за пострадалите лица. Повереникът изразява несъгласие с претенцията на 2 представителите на държавното и на частното обвинение, за индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Л. към минимален размер и постановяване на условното му изтърпяване. В тази насока повереникът моли да бъде определено на подсъдимия наказание лишаване от свобода около средния предвиден в закона размер, отчитайки и отегчаващото отговорността му обстоятелство – управлението на процесния автомобил с превишена скорост.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, договорният защитник на подсъдимия В.Л. – адвокат Н.П., пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като повдигнатото срещу подзащитния му обвинение не е доказано по категоричен начин от съществуващата доказателствена съвкупност. Изразява становище, че от наличните по делото доказателства, не се установява подсъдимия да е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като в конкретната пътна ситуация, появата на животни на второкласен път, се явява непредвидимо препятствие за водача на превозно средство. Изтъква се от защитникът, че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, съобразно което се претендира съда да приложи тази разпоредба. Алтернативно се заявява довод от защитата, че ако съдът не възприеме за вярна посочената теза и счете наличие на извършено от подсъдимия престъпление, да вземе в предвид при определянето на наказанието, наличните многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, като му определи такова под минималния размер.

В последната си дума пред настоящия съд, подсъдимия В. Б. Л. не признава вината си и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Б. Л. е роден на ******* г. в гр.С., живущ в град С., български гражданин, със средно специално образование, неосъждан, пенсионер. Същият е правоспособен водач на МПС, категория „В, М, АМ” от 25.11.1978 г. и притежава свидетелство за управление на МПС № 28075****, издадено на 20.01.2011 г., като е наказван по административен ред за извършено нарушение по ЗДвП само веднъж.

През 2016 г. подсъдимият работел в ЕООД „И. М. Б.” в гр.Б.. Заедно с него в същото дружество работили пострадалите М. П. Г. и И. А. И., както и свидетелката Г. П. Г.. Всички ежедневно пътували със служебен автомобил по маршрут С. – Б. – С.. Със заповед № 49/20.10.2016 г. на представляващия дружеството, било възложено на подсъдимия управлението на лек автомобил марка „Дачия”, модел „Лоджи” с ДК № *****.

На 18.11.2016 г., след края на работния ден, подсъдимият, заедно с колегите си, потеглил за гр. С., управлявайки описания служебен автомобил.

До него на предната седалка на автомобила пътувал пострадалия И. И., на 3 задната седалка зад шофьора седяла свидетелката Г., а до нея в дясно – пострадалата М. Г..

Около 17,30 часа, в тъмната част на денонощието, подсъдимият Л. се движел с управлявания от него автомобил „Дачия” с ДК № *****, на къси светлини, по второкласен път от републиканската пътна мрежа № 17 в посока М. - С., в зоната на втори километър в местността „ПИК”, землището на гр.Б..

Платното за движение в този участък от пътя било организирано двупосочно, с обособени две платна, отделени едно от друго посредством двойна стоманена предпазна ограда с височина 0,70 м и надлъжно разстояние между звената 0,6 м. Платното за движение в посока М. – С. било съставено от две ленти за движение в посоката, всяка с широчина по 4,00 м., отделени една от друга посредством единична прекъсната линия „М3”. В дясно от дясната пътна лента се намирало асфалтирано пространство с широчина 9,50 м., отделено от лентите за движение посредством единична непрекъсната линия „М1”, а в дясно от него – необработваема земеделска земя. В ляво, лявата лента за движение в посоката се ограничавала от бяла непрекъсната линия „М1” и в ляво от нея асфалтиран участък с широчина 0,5 м., ограничен от ляво от стоманена предпазна ограда /мантинела/.

Времето било ясно, сухо, в тъмната част от денонощието. Платното за движение било покрито с асфалтова настилка, сухо, без неравности и наклон, продължително прав /равнинен/ участък. Към посочената дата нямало въведени временни ограничения на скоростта на движение на МПС, като максимално разрешената скорост на движение в този район от пътя била 90 км/ч.

При тези условия на време и място, подсъдимият Л. осъществявал движението с автомобила в дясната лента на платното за движение в посока за гр.С., със скорост около 101 км/ч.

В същото време, в дясната лента на платното за движение на същия път, се намирал кон. Подсъдимият Л. забелязал животното и вместо да реагира на така възникналата опасност, като задейства спирачната система на автомобила и предприеме екстрено спиране, същият отклонил автомобила на ляво, като така навлязъл в лявата лента на платното, където настъпил удар с намиращ се там друг кон, в предната дясна част на автомобила. От този удар, части от трупа на коня навлезли в купето на автомобила, като ударили пътуващите на предна и задна десни седалки – пострадалите И. И. и М. Г..

След това лекият автомобил „Дачия” продължил движението си, като настъпил втори удар с кон, който навлязъл на платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила. След така настъпилите удари, лекият автомобил се установил на място в покой, а труповете на конете останали на платното за движение.

Свидетелката Г., която в този момент била задрямала в купето на автомобила, възприела силен трясък, от който се събудила. След като автомобила преустановил движението си, свидетелката Г. видяла, че 4 пътуващата до нея М. Г. била с приведена напред глава и не мърдала, като дишането й било хъркащо. Подсъдимият Л. и свидетелката Г. излезли от лекия автомобил, след което последната подала сигнал за случилото се на Националния телефон 112.

Междувременно, по същото време и на същото място, в района на произшествието, отстрани на платното за движение в посока гр.В., се намирал свидетеля К. Б. Д.. Той палел огън, за да се сгрее, когато забелязал, че в платното за движение в посока за гр.С., навлезли два коня, които се движели около разделителната мантинела. След като ги видял, свидетелят Д. отишъл да ги изгони, тъй като се опасявал, че могат да предизвикат пътна злополука. След малко обаче забелязал, че конете, който изгонил, отново се били върнали на платното за движение. Докато палел огъня, свидетелят Д. отклонил погледа си от пътя, като в следващия момент възприел звук от удар на автомобил. Насочвайки вниманието си в тази посока видял, че лек автомобил е ударил конете, като единия се намирал на платното пред нето, а другия кон се намирал в изпреварващата лента, отстрани на автомобила.