Решение № 163 от 10.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20213100502329 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Национална здравноосигурителна каса, с ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Кричим“ №1, представлявана от Й. П. Й., в качеството на н-к на отдел Правно и административно обслужване на РЗОК-Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №76г, против Решение №261692/20.05.2021г. по гр.д.

№3908/2020г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от СБАЛДБ ”Доктор Лисичкова” ЕООД, с ЕИК 200461889, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”България”, Медицински комплекс ”Младост”, бл.Г, ет.5, представлявано от П.С.П., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Съборни” №17, ет.2, ап.8, чрез адв.М.Ц., иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.59 от ЗЗО и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 20515лв., представляваща стойност на оказана от ищеца, но незаплатена от ответника медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-31.03.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 3983.33лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2017г. до 30.03.2019г., както и сумата от 3391лв., представляваща оказана от ищеца, но незаплатена от ответника стойност на медицинска помощ на здравноосигурени лица за 1 периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-31.03.2020г. до окончателното изплащане и сумата от 259.03лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2017г. до 30.03.2020г., всичките произтичащи от сключени между страните Договор за извършване на клинични процедури №031866/06.03.2015г., Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) №031057/06.03.2015г., Договор за извършване на амбулаторни процедури (АП) №031902/28.05.2016г., Договор за оказване на болнична медицинска помощ (БМП) по КП №031057/25.05.2017г. и Договор за извършване на АП №031902/25.05.2017г.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено при допуснати съществени нарушения на материалният закон и е необосновано. Поддържа се, че лисва нормативно основание за присъждане на претендираните от ищеца суми, които са над определената стойност в сключените между страните договори, респективно че лечебното заведение няма ликвидни и изискуеми вземания срещу НЗОК. Поддържа се, че клаузите от процесните договори за клинични пътеки и за амбулаторни, и клинични процедури, установяват правилата и рамките, в които лечебното заведение може да извършва дейности за сметка на бюджета на НЗОК, както и последиците от несъблюдаването на тези правила. Сочи се, че в качеството на изпълнител на медицинска помощ по сключен договор с НЗОК, на ищеца е дадена възможност да се разпорежда със средства от бюджета на НЗОК, чрез оказана болнична медицинска помощ, като размера на този бюджет е определен с Приложение №2 към договора /чл.34, ал.3 от индивидуалния договор/.

Твърди се, че разпореждането със средства над определените, съответно отчитане на дейности над договорената стойност, представляват нерационално и неправомерно разходване от лечебното заведение на средства от бюджета на НЗОК. Поддържа се, че сключването на договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК, не е задължително за изпълнителите на медицинска помощ, като всеки един от тях сам по своя воля сключва договор с НЗОК и със сключването на такъв, се задължава да спазва клаузите му, съответно при неизпълнение на задълженията си, носи отговорност. Развити са подробни съображения за задължението на НЗОК да следва и спазва бюджетна дисциплина при разплащане на дейности по оказване на болнична помощ и се сочи относима съдебна практика. В заключение се поддържа, че клаузите от процесните договори, уреждащи обема за заплащане на предоставената в изпълнението им медицинска помощ, кореспондират с материалноправните норми, от което следва извод за дължимост на плащания само до размера предвиден в Приложение №2 и за недължимост за горницата.

С оглед горното, се моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявеният иск, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че атакуваното решение не страда от визираните от 2 жалбоподателя пороци от материално естество, като се поддържа, че същото е правилно и законосъобразно. Оспорват се доводите на жалбоподателя относно отсъствието на основание за плащане на стойността на медицински дейност над договорените лимити, като са развити насрещни такива. Оспорва се относимостта на посочената от жалбоподателя съдебна практика, като се сочи насрещна такава. Моли се за потвърждаване на атакуваният съдебен акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалният си представител, поддържа жалбата си и моли за присъждането на деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез пълномощник поддържа становище за неоснователност на жалбата, респективно за правилност на атакуваният съдебен акт. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните от районният съд изводи за наличие на основание за заплащане на стойността на оказана от ищеца медицинска помощ на здравноосигурени лица през процесният период. Така направените оспорвания, не са новонаведени възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

За да се произнесе по спора, настоящият състав на съдът, съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от СБАЛДБ ”Доктор Лисичкова” ЕООД, с ЕИК 200461889 иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.59 от ЗЗО и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Национална здравноосигурителна каса, с ЕИК 121858220 да плати, както следва: -сумата от 20515лв., представляваща стойност на оказана от ищеца, но незаплатена от ответника медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от 3 датата на подаване на исковата молба в съда-31.03.2020г. до окончателното изплащане; -сумата от 3983.33лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 20515лв.от за периода от 01.05.2017г. до 30.03.2019г.; сумата от 3391лв., представляваща оказана от ищеца, но незаплатена от ответника стойност на медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-31.03.2020г. до окончателното изплащане и -сумата от 259.03лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3391лв. за периода от 01.07.2017г. до 30.03.2020г., всичките произтичащи от сключени между страните Договор за извършване на клинични процедури №031866/06.03.2015г., Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №031057/06.03.2015г., Договор за извършване на амбулаторни процедури №031902/28.05.2016г., Договор за оказване на болнична медицинска помощ по КП №031057/25.05.2017г. и Договор за извършване на амбулаторни процедури №031902/25.05.2017г.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени Договор за извършване на клинични процедури №031866/06.03.2015г., Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №031057/06.03.2015г., Договор за извършване на амбулаторни процедури №031902/28.05.2016г., Договор за оказване на болнична медицинска помощ по КП №031057/25.05.2017г. и Договор за извършване на амбулаторни процедури № 031902/25.05.2017г. Поддържа се, че по силата на въпросните договори за ответника като възложител е възникнало задължение да заплаща извършената и отчетена от ищеца болнична медицинска помощ. Поддържа се още, че в приложения към договорите са посочени стойността на дейностите, медицинските изделия и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП. Твърди се, че в съответствие с нормативната база, през исковия период ищецът в изпълнение на договорите, ежедневно е изпращал на РЗОК по електронен път информация за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на съответния договор, а РЗОК след обработка на информацията е изпращала на ищеца месечно извлечение съдържащо информация относно потвърдената за заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП и отхвърлената от заплащане дейност лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП. Сочи се, че през периодите предмет на претенцията в изпълнение на процесните договори ищецът е извършил дейности по оказване на медицинска помощ по КП на задължително здравно осигурени лица, който дейности са надлимитни и надвишаващи определеният от НЗОК бюджет за месеците март и май на 2017г., съответно в размер на 20515лв. и на 3983.33лв.

Твърди се, че в рамките на исковият период от първо до последно число на всеки месец, в РЗОК Варна е представяна информация за всички извършени през съответния месец дейности, а РЗОК е изпращала до ищеца информация 4 за вида и броя дейности, които следва да бъдат включени в месечната спецификация, както и справка КП-надлимитни месечни стойности за извършени дейности. Твърди се, че ищецът не е включвал извършените надлимитни дейности в изпращаните до РЗОК спецификации за БМП.

Поддържа се, че в ответникът не е заплатил стойността на извършените от ищеца дейности през процесните периоди и в претендираните размери, описани в представените до РЗОК спецификации. Поддържа се още, че клаузата на чл.40 от договорите за болнична помощ по КП и приетите в съответните приложения стойности, в рамките на които да се заплаща оказана от изпълнителя здравна помощ, са нищожни поради противоречието им с чл.35, ал.1, т.1 от ЗЗО. Ето защо се поддържа, че ответника има задължение да заплати на последния стойността на извършените надлимитни дейности.

С постъпилият от ответника отговор на исковата молба, се признава обвързаността на страните от процесните договори, но се поддържа че липсва основание за плащане на процесните суми. Не се оспорва стойността на надлимитни дейности, която макар и недължима, е правилно изчислена и подкрепена с доказателства за нейното формиране. Твърди се обаче, че процесните правоотношение, са предмет на стриктно регулиране, освен от сключените договори, така и от действащата в страната нормативна база, като са развити пространни доводи за приложимите правни норми. Сочи се, че в изпълнение на договора ответникът следва да заплаща само стойността на предоставените от ищеца медицински услуги, които попадат в отнапред определените лимити, съгласно бюджета на НЗОК и които лимити не могат да бъдат надвишавани. Поддържа се, че атакуваните от ищеца клаузи на чл.40 от договорите за болнична помощ и приетите в съответните приложения стойности, не са нищожни, тъй като не противоречат на повелителни правни норми, а напротив са израз именно на съобразяването на страните с такива норми. Твърди се, че ответника е заплатил отчетените от ищеца и потвърдени за заплащане дейности за процесните периоди, като сумите предмет на иска, са за дейности, които излизат извън договорените обеми за заплащане и законоустановените лимити. Твърди се още, че сумите предмет на претенциите не се дължат и защото не са спазени редът и формата за отчитането им. Ето защо се поддържа, че процесните суми не се дължат, съответно че искът е неоснователен.