Решение № 1655 от 28.09.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№1655

Гл. Пловдив, 28.09.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, XVI състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря Ваня Петкова, като разгледа адм. дело № 78 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК, във връзка с чл.112 ал.1, т.4 от Закона за здравето.

Образувано е по жалба на Н.Д.И., ЕГН **********,***, депозирана чрез пълномощника му адв. М., срещу Експертно решение /ЕР/ № 1164/29.08.19 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по нервни и очни болести.

В жалбата се развиват съображения за нищожност на оспорения административен акт поради наличие на хипотеза по чл.177, ал.2 от АПК, тъй като сега оспореното решение на НЕЛК е в противоречие с влязъл в сила съдебен акт. В жалбата се сочи, че вместо да изпълни волята на съда, обективирана във влязло в законна сила Решение № 1527/28.06.2018 г. на Адм. съд – Пловдив по адм.д. № 1472/2017 г., НЕЛК постановява ЕР № 0391/28.09.2018 г., като последното отново е прогласено за нищожно с Решение по адм.д. № 825/2019 г. Твърди се, че след това НЕЛК е прехвърлило тази си отговорност на ТЕЛК - Пловдив, която пък е постановила ЕР № 5038/07.11.2018 г., последното оспорено пред НЕЛК, която отново е върнала на ТЕЛК за ново произнасяне и ТЕЛК е постановила ЕР № 0628/30.01.2019 г.

Последното решение на ТЕЛК е оспорено пред НЕЛК, която в тази връзка е постановила ЕР № 0422/19.03.2019 г., обявено за нищожно с влязло в законна сила Решение № 2213/04.11.2019 г. по адм.д. № 1264/2019 г. на Административен съд – Пловдив. При така посочената хронологическа последователност, жалбоподателя счита, че ЕР № 1164/29.08.2019 г. на НЕЛК е нищожен акт, постановен в грубо нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като същият не изпълнява волята на съда, като в тази насока жалбоподателят посочва конкретни съображения по отношение на трудовата злополука и % ТНР по повод общо заболяване. Твърди се, че продължителното „прехвърляне на топката“ от НЕЛК към ТЕЛК се дължи на промяната на Наредбата за медицинската експертиза, в частност Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти. Според жалбоподателя, с оглед това, че административното производство е започналопрез 2016 г. с обжалване на

ЕР № 3947/12.09.2016 г. на ТЕЛК – Пловдив, би следвало НЕЛК да се произнесе по действащата по това време Методика на Приложение №2 на НМЕ. Иска се обявяване нищожността на оспорения административен акт. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата НЕЛК – София, редовно призован, не изпраща представител по делото. Депозирано е писмено становище от юрисконсулт Карамитев, процесуален представител на ответника, с което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска нейното отхвърляне. Сочи се, че при постановяване ЕР на НЕЛК № 1164/29.08.2019г. е спазена волята на съда, като то е постановено от законен състав, както и по произнасянето по същество, като е извършено прецизно освидетелстване на лицето Н.Д.И.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите лица Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Пловдив, РД „Социално подпомагане“ – Пловдив, ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД – пери състав, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по жалбата.

Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството не е встъпила в същото.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните намери следното:

Видно от приложеното на лист 18 по делото, заверено копие на известие за доставяне, оспореното ЕР на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 10.09.2019 г., а жалбата е подадена директно в съда на 08.01.2020 г., като съгласно чл.149 ал.5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а съгласно чл.177 ал.2 изр.2 от АПК, всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Жалбата е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, от адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна, на база на събраните доказателства, съдът намери за установено следното:

Няма спор по делото, че с ЕР №

3045/09.09.2013 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” АД, лицето Н.Д.И. е освидетелстван и му е определена ТНР 53%, по причини: за общо заболяване 50 % и ТНР по повод трудова злополука 15 %, за срок от 3 години – до 01.09.2016 г. (лист 334 по адм.д. № 1264/2019г. по описа на ПАС). След изтичане на три годишния срок, Н.И. се явил за преосвидетелстване, като Трети състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” АД се произнесъл с ЕР № 3947/12.09.2016 г. (лист 155 по адм. д.№ 1264/2019 г.). След последвало обжалване на ЕР от страна на И., НЕЛК е постановила ЕР № 0458/18.11.2016 г., с което отменила оспореното ЕР № 3947/12.09.2016 г. и върнала преписката за ново освидетелстване. В резултат на това, състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД се произнася с ЕР № 0907/22.02.2017 г. (лист 64 по адм.д.№

1264/2019г.) , с което са определени 39 % ТНР и което отново е обжалвано от И. пред НЕЛК, която пък със свое ЕР № 0196/24.04.2017 г. (лист 70 по адм. д.№ 1264/2019г.), е отменила ЕР на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 0907/22.02.2017 г. по оценка на ТНР и издала ново, като потвърдила по останалите поводи. НЕЛК е определила ТНР 46%, като в таблица инвалидност по причини е посочено: общо заболяване - 43% ТНР и трудова злополука

– 15% ТНР. В мотивите на ЕР на НЕЛК са описани констатациите от медицинските изследвания, както и представените документи. ЕР на НЕЛК № 0196/24.04.2017 г. е обжалвано от И. пред Административен съд – Пловдив, който със решение № 1527/28.06.2018 г. по адм.дело № 1472/2017 г. (приложено по настоящото дело) го отменил и изпратил преписката на НЕЛК за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. За да отмени ЕР на НЕЛК съдът приел, че е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да се отчетат всички релевантни обстоятелства от значение за случая, водещи до нарушение на материалния закон. Прието е, че са налице множество противоречия между приобщените медицински документи и предходни административни актове, с изводи взаимно изключващи се, водещо до липса на мотиви в обжалваното решение. Съдът е посочил, че при издаване на оспореното решение НЕЛК не е отчела наличието на изразените заболявания при И., които водят до определянето на съответно друг процент ТНР за всяко едно заболяване. Конкретно по отношение на очното заболяване на жалбоподателя съдът е приел, че административните органи не са обсъдили възможността за необратимост на заболяването, като са налице постоянни индикации за проявление на неговите симптоми, така нареченото „дърпане на ретината“, което е наложило периодично И. да провежда лазертерапия с цел предотвратяване на тракционно отлепване на ретината. Изложено е, че има хореоретинални огнища още от 1991 г. и за това заболяване е следвало да има преценка за издаване на ЕР с пожизнен срок поради липса на подобрение. Според съда неправилно длъжностните лица са игнорирани % ТНР за смутена адаптация по част 5, раздел 8 от НМЕ 2010 год., което според съда е в противоречие с предишни административни актове на НЕЛК в предходни ЕР, с които е определян процент ТНР точно по този повод. Направен е извод, че не е обсъдено състоянието на ретините с оглед наличието от постоянен риск от тотално разкъсване на ретините вследствие множеството руптури. По отношение на трудовата злополука съдът е посочил, че е бил издаден административен акт - ЕР № 3045/09.09.2013 г., с който са определени 15% по ч.V. р.VIII т.7 - за рисков фактор. Изложено е още, че с обжалваното в производството по адм.д. 1472/2017 г.

ЕР №196/ 24.04.2017 г. на НЕЛК за трудовата злополука са определени - 15% по ч.V. р.VIII т.5 от НМЕ, като е установено, че през периода от 2013 г. до явяването на И. пред ТЕЛК през 2016 г. за освидетелстване по повод изтичане срока на предходното ЕР, същият е извършвал ежегодно лазер-терапии на ретината на дясно око по повод индикации за дърпане на ретината, и с цел предотвратяване на нейното разкъсване. Според мотивите на съда тези писмени доказателства са били представени пред РКМЕ на ТЕЛК Пловдив на 25.06.2016г.. и с ЕР №3947/ 12.09.2016г. на ТЕЛК - Пловдив за трудова злополука са определени 30% ТНР по ч.V. р.VIII т.7. Така съдът е приел, че административният орган не е провел необходимото изследване съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от НМЕ, която гласи, че причинна връзка се признава не само за увреждането по повод злополуката и професионалната болест, но и за последствията или усложненията, обусловени от тях. Според съда е следвало да се преценят доказателствата за извършен лазер-бараж. Направен е извод, че като не е съобразил тези налични обстоятелства с причинна връзка-трудова злополука, установено с ЕР №0076/ 16.02.2009 г. и ЕР №3947/ 12.09.2016г., която определя 30% ТНР по ч.V. р.VIII т.7, административният орган не е извършил необходимото добавяне към процента на основното увреждане от 15 до 30 %. Съдът е подчертал, че по повод трудова злополука за рисков фактор - 30% по ч.V. р.VIII т.7, вр. с чл.74, ал.1 от НМЕ те са били определени от ТЕЛК -

Пловдив с ЕР №3947/ 12.09.2016г., и не са били предмет на обжалване пред НЕЛК. По отношение на неврологичното заболяване съдът е посочил, че в обжалваното ЕР №196/ 24.04.2017г. на НЕЛК не е коментирано в достатъчна степен този вид заболяване и съответно не е определен % ТНР съгласно НМЕ, като административният орган е следвало да вземе предвид, че са били представени Амбулаторен лист от №

000774 от 23.04.2015г. от преглед при невролог с основна диагноза: „Увреждане на междупрешеленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, КАТ на ЗЧЯ и главен мозък от

04.05.2012г. със заключение: „Окръглени калцификати, пръснати в двете мозъчни хемисфери КАТ на ЗЧЯ и главен мозък от 08.04.2015г.; КТ на глава от 19.01.2014г. със заключение: „Наличие на патологични калцификати двустранно ториално паравентрикуларно“.

Съдът е направил извод, че от тях е била налице възможност да се извърши преценка дали жалбоподателят страда от дискова херния Л4-Л5, както и Радикулопатия Л5-Ес1, двустранно, за които заболявания са му определени 30 % ТНР по ч.VII, т.15, както в обжалваното в настоящото производство ЕР на НЕЛК, така и в предходни ЕР на ТЕЛК и НЕЛК. Според съда не е бил обсъден в достатъчна степен установеният факт за наличието на мозъчните калцификати, доказани в редица скенери, както и че по отношение на жалбоподателя е установено заболяване е Токсоплазмен хориоретинит, което също фигурира във всички негови ЕР. В мотивите на съда е посочено, че е следвало да се направи преценка дали това също води до намалена работоспособност, респ. степен на увреждане, които да се преценят според функционалните нарушения и трайните увреждания на засегнатите органи и системи. По отношение на нефрологичното заболяване, съдът е изложил, че е следвало да се извърши преценка на приложените в медицинското досие на И. документи: Амбулаторен лист от 14.07.2010 г. от преглед при нефролог със заключение от ехографски преглед: „Ехографски данни за хидронефроза вляво 1-2 степен. Изразена хепатомегалия; Амбулаторен лист № 000539 от 12.03.2013г. от преглед при нефролог, с основна диагноза: „Камък в бъбрека“; „Тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен”; Амбулаторен лист № 000098 от 09.07.2014г. от преглед при нефролог с основна диагноза: „Интерстициален цистит (хроничен); Камък в бъбрека; Епикриза от отделение по нефрология към

УМБАЛ ”Св. Георги'’ ЕАД от м.февруари 2015г., с основна диагноза: „Хипертоничен бъбрек“ и придружаващо заболяване „Хроничен тубулоинтерстициален нефрит; Амбулаторен лист № 000196 от 13.02.2015г. от преглед при уролог, с основна диагноза: „Уретрит и уретрален синдром; Амбулаторен лист № 000285 от