Решение № 205 от 07.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100505801 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20082583/31.03.2021 г., постановено по гр. д. № 75416/2019 г. по описа на СРС, 77-ми състав е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, че К. В.К.., ЕГН ********** и П. СТ. К., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД –гр. София, ЕИК *******, солидарно сумата от 1 420,01 лв.– главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода от м.06.2016г. до м.04.2018г. вкл., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 05.07.2019г. до окончателното плащане, сумата от 181,41 лв.– законна лихва за забава, считано от 15.09.2017г. 19.06.2019г., сумата от 31,73 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.09.2016г.

-30.04.2018г., като са отхвърлени исковете за главница над уважения размер до предявения от 1 468.01 лв., за мораторна лихва върху главницата за ползвана топлинна енергия над уважения размер до предявения от 190,39 лв. и за сумата от 5,39 лв. – лихва за забава плащането на главницата за дялово разпределение за периода 30.10.2016г. - 19.06.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.07.2019г. по ч.гр.д. № 38598/2019г. по описа на СРС, 77 състав и са осъдени К. В.К.. и П. СТ. К. солидарно да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 600,56 лева – разноски за първоинстанционното и 80,82 лв. разноски за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ООД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците К. В.К.. и П. СТ. К. чрез особения представител адв. А.В.. Считат, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и поради 1 необоснованост, позовавайки се на това, че не е обсъдено в пълнота направеното възражение за давност на процесните суми. Поддържат, че вземанията за доставена топлинна енергия са периодични и се погасяват с кратка тригодишна давност. Излагат доводи, че вземанията за лихви също се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.

Отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Т.С.

ЕАД, с който изразяват становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия и дължат на ищеца солидарно сумата от 1 468,01 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. вкл., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 05.07.2019г. до окончателното плащане, сумата от 190,39 лв. – законна лихва за забава, считано от 14.09.2017г.-19.06.2019г., сумата от 31,73 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.09.2016г.-30.04.2018г. и сумата от 5,39 лв. – лихва за забава плащането й за периода 30.10.2016г.-19.06.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.07.2019г. по ч.гр.д. № 38598/2019г. по описа на СРС, 77 състав. Претендира и направените по делото разноски за заповедно и исково производство.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответниците оспорва исковете единствено с възражения за погасяване вземанията по давност.

От представената молба – декларация с вх. № 05.12.2007 г., отправена до „Т.С.“ АД се установява, че ответницата К. В.К.. е поискала откриване на партида на адрес: гр.

София, ж.к. *******.

От представения нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 18, том III, рег. № 13813, дело № 349 от 2007 г. и удостоверение за идентичност на адрес с изх. № 27.07.2011 г., издадено от СО, район „Младост“ и влязло в сила на 18.07.2018 г. постановление за възлагане издадено от ЧСИ М.Ц. се установява, че в процесния период ответниците са собственици върху апартамент № 11, находящ се в гр. София , ж.к. *******.

За извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е избрано дружеството „Т.С.“ ЕООД, което се установява от: протокол от проведено на 18.10.2001 г.

Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София , ж.к. ******* 2; договор № 260/24.10.2001 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София , ж.к. ******* като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение. По делото е представен и писмен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в ЗЕ от 29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД, от който се установява договорените права и задължения между страните, вкл. и цена на услугата дялово разпределение.

По делото са представени и Общи условия на Т.С. ЕАД, приети с решение по протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвет на Директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ- 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на осн. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани на 11.07.2016 г.

Доставеното количество топлинна енергия до процесния имот се установява от: индивидуални справки за използваната топлинна енергия за процесния период, формуляр за отчет за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и протокол за неосигурен достъп за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. Всички писмени доказателства са приети по делото и не са оспорени от ответниците по делото.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл.79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Релевираното във въззивната жалба единствено възражение от въззивниците касае, че първоинстанционният съд не бил съобразил направеното в първоинстанционното производство възражение за погасяване по давност на процесните суми. Настоящият състав намира, че правилно и съобразно задължителната съдебна практика в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС първоинстанционният съд се е произнесъл по същество като е отхвърлил направеното възражение за изтекла давност на вземания за потребена , но незаплатена топлинна енергия в периода от м. 06.2016 г. до м. 04.2018 г.

По делото е установено, че е налице облигационно отношение между страните.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Понятието „клиент на топлинна енергия“ е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. По делото е установено, че въззивниците - ответници са собственици на процесния апартамент в процесния период, поради което на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, първоинстанционният съд правилно е приел, че са клиенти на топлинна енергия.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ищцовото дружество в периода м. 06.2016 г. до м. 04.2018 г. не са погасени по давност. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно възражението на ответниците за погасителна давност, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Първоинстанционният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС , съгласно която вземанията на ищеца представляват периодични плащания и като такива се погасяват с тригодишна давност. В конкретния случай обаче кратката давност не е изтекла за вземанията за периода от м. 06.2016 г. до м. 04. 2018 г. Това е така, защото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано от заявителя на 05.07.2019 г., към който момент не са били изтекли три години за вземанията в посочения период.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че изискуемостта на вземането за м. 06.2016 г. е настъпила най – рано на 31.07.2016 г., а за останалите вземания м. 07.2016 г. до м.

3

04.2018 г. изискуемостта настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят . За неоснователни съдът намира доводите, че първоинстанционният съд немотивирано бил отхвърлил възражението за давност. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви като е обсъдил конкретно въпросите за настъпването на изискуемостта на вземанията в процесния период и приложимостта на Общите условия на ищеца и правилно е формирал изводи за неоснователност на направеното възражение. На следващо място и по същите аргументи направеното възражение за недължимост на лихвите поради настъпила давност е неоснователно, доколкото уважената претенция за лихви касае период 15.09.2017 г. - 19.06.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено преди изтичането на тригодишната давност – 05.07.2019 г.

С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, поради решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските във въззивната инстанция:

С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.

3 и ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. Същевременно и доколкото въззивниците са били представлявани от особен представител на разноски на ищеца и съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемия ищец следва да бъде присъден и заплатения депозит за особен представител в размер на 345 лева. Дължимата държавна такса по жалбата следва да се присъди от съда с решението по спора и да се възложи на съответната страна съобразно изхода на спора /т. 7 от ТР № 6/ 2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д.

№ 6 /2016 г. , ОСГТК/, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К. В.К.. и П. СТ. К. следва да бъдат осъдени да платят по сметка на СГС сумата от 25 лв. на осн. чл. 18, ал. 1 вр. чл.1 ТДТССГПК. Воден от гореизложеното, Софийският градски съд РЕШИ: