Решение № 279 от 20.11.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. См., 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500217 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.268 и следващите от ГПК във вр. с чл.34 ЗС.

См.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 6607 от 06.12.2022година от З. М. Халиибрям, депозирана чрез пълномощника й адв.Ив. Ап., въззивна жалба вх.№ 6674 от 08.12.2022година от А. М. Б., депозирана чрез пълномощника й адв.Н. М., въззивна жалба от Р. А. К., депозирана чрез пълномощника й адв В. Р., въззивна жалба вх.№6760 от 12.12.2022година от Б. А. Я., депозирана чрез пълномощника му адв.М., всички срещу решение №310 от 21.11.2022година, постановено по гр.д. №747/2021година по описа на районен съд гр.См., с което е допуснато да се извърши съдебна делба МЕЖДУ А. М. Б., ЕГН **********, гр. См., ***, вх. Б, ет. 4, ап. 8; З. М. Х., ЕГН **********, гр.

К., ж.к. В. № 57, вх. Б, ет. 7, ап. 41; Б. А. Я., ЕГН **********, гр. См., *** и Р. А.

К., ЕГН **********, гр. См., ***, вх. А, ет. 3, ап. 6, на поземлен имот с идентификатор *****.***.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. См., одобрени със заповед № 300-5-66/11.10.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, с последно изменение от 28.04.2021 г. и адрес на поземления имот - гр. См. ***, с площ 206 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), при граници на поземления имот - *****.***.**, *****.***.**, *****.***.*** и *****.***.***, ведно с първи (сутеренен) етаж с площ от 65.35 1 кв.м. и трети етаж с площ от 98 кв.м. от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.***.**.1, със застроена площ от 89 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. См., одобрени със заповед № 300-5-66/11.10.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, с последно изменение от 28.04.2021 г., съгласно скица № 15742402-08.07.2021 г., издадена от СГКК – См., построена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**, ПРИ ПРАВА - по 1/6 идеални части за А. М. Б. и З. М. Х. и по 1/3 идеални части за Б. А. Я. и Р. А. К.,

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен иска за делба по отношение на втори етаж с площ от 98 кв.м. от жилищната сграда с идентификатор *****.***.**.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. См., одобрени със заповед № 300- 566/11.10.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, с последно изменение от 28.04.2021 г., построена в поземлен имот с идентификатор ***.

С въззивната жалба на З. Х.,депозирана чрез пълномощника й адв.Ив. Ап. се атакува постановеното от районен съд решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за съдебна делба по отношение втория етаж с площ 98 кв.м от жилищната сграда с идентификатор *****.***.**.1 по КККР на гр.См., одобрени със заповед №300-566/11.10.2004година на Изп.директор на АГКК-София, с последно изменение от 28.04.2021година,построена в ПИ с идентификатор *****.***.**.

Според жалбоподателката решението в обжалваната част е неправилно поради неговата незаконосъобразност. Изразено е несъгласие с приетото,че Б. Я. е придобил собствеността на втория жилищен етаж на основание давностно владение продължило повече от десет години от построяването на етажа. Излага оплаквания,че жилищната сграда е построена през 1987-1989 година от неговия баща Анг. Я., който през 1998година е подал данъчна декларация за имота и го е декларирал изцяло като негов и на съпругата му. Според жалбоподателката няма никакви доказателства за упражнявана фактическа власт с намерение за своене, нито има документ за манифестирано своене. След смъртта на Анг. Я. през 2004година и след смъртта на майка му Ш. през 2019година, Б. Я. не е подал данъчна декларация, каквито са подадени от Р. К. през 2019година за земя и сграда, като придобити по наследство и в съсобственост с Б. Я., А. Б. и З. Х. при квоти по 1/3 идеална част за Б. Я. и Р. К., и по 1/6 идеална част за А. Б. и З. Х.. Липсват доказателства, че Б. Я. е противопоставил на останалите наследници намерението да владее вещта за себе си. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и допусне съдебна делба на втория етаж при права за Б. Я. и Р. К., а по 1/6 идеална част за А. Б. и З. Халиибрям.Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба

А. Б., чрез пълномощника си адв.Н. М. се атакува постановеното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за съдебна делба по отношение втория етаж с площ 98 кв.м от жилищната сграда с идентификатор *****.***.**.1 по КККР на гр.См., одобрени със заповед №300-5-66/11.10.2004година на изп.директор на АГКК-София, с последно изменение от 28.04.2021година, построена в ПИ с идентификатор *****.***.**. Изложените оплаквания са идентични с тези на

2 жалбоподателката З. Х.. Изразено е несъгласие с приетото,че Б. Я. е придобил собствеността на втория жилищен етаж на основание давностно владение продължило повече от десет години от построяването на етажа.Според жалбоподателката жилищната сграда е построена през 1987-1989 година от неговия баща Анг. Я., който през 1998година е подал данъчна декларация за имота и го е декларирал изцяло имота като негов и на съпругата му.направено е оплакване,че няма никакви доказателства за упражнявана фактическа власт с намерение за своене, нито има документ за манифестирано своене. След смъртта на Анг. Я. през 2004година и след смъртта на майка му Ш. през 2019година, Б. Я. не е подал данъчна декларация, каквито са подадени от Р. К. през 2019година за земя и сграда, като придобити по наследство и в съсобственост с Б. Я., А. Б. и З. Х. ,при квоти по 1/3 идеална част за Б. Я. и Р. К., и по 1/6 идеална част за А. Б. и З. Х.. Липсват доказателства, че Б. Я. е противопоставил на останалите наследници намерението да владее вещта за себе си. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и допусне съдебна делба на втория етаж при права за Б. Я. и Р. К., а по 1/6 идеална част за А. Б. и З. Х..Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал и жалбоподателят Б. Я., в частта, с която е допуснат до съдебна делба третият жилищен етаж. Изложени са пространни оплаквания, от които се прави извод за незаконосъобразност и необоснованост на решението в атакуваната част. Изложени са оплаквания,че фактът,че Б. Я. и съпругата му М. са построили за себе си през 1989година втория етаж, в който се настанило семейството в края на годината да живее, а в следващите години реализирали проекта и построили третия жилищен етаж , както и подпокривното пространство и постоянния покрив, вертикалната планировка-подпорни стени и огради, изцяло със свои средства. Позовава се на еднопосочните показания на свидетелите Килявкова,Я.,Килявков,К.. Направено е и оплакване,че от гласните доказателства се установява извършена неформална приживна делба от родителите на ответниците, за което са уведомили бъдещите наследници. На З. са помогнали заедно с Б. и Р. да изплати апартамента си и затова оставили на Р. жилището на сутеренния етаж, на Б. –гаража на същия етаж, правото на надстрояване на сутеренния етаж, Б. и съпругата построили жилищата на първи и втори етаж, първо временен, а после и постоянен покрив. Развива оплакване, че в годините ищците не са демонстрирали несъгласие с извършеното разпределение, нито са оспорвали владението му.Жилището на третия етаж е завършено две-три години след построяване първия жилищен етаж(втори етаж на сградата)в груб строеж,заедно с изграждане постоянния покрив и от тогава тези обекти се владеят от Б. и съпругата му с анимус на собственици, явно, необезпокоявано,безспорно, в каквато насока са показанията на разпитаните свидетели, на вещото лице при огледа на сутеренния етаж е отключила Р., а на първия и втория – съпругата му М.. Развива оплакване,че нито един от свидетелите не установяват наследодателитеката на ищците, а и самите ищци да са имали претенции към обектите,които Б.и М. построили със свои средства и установили владение върху тях. Не са установени и портивопоставими действия на ищците на установеното владение, никоя от тях не е претендирала или демонстрирала права върху тези обекти. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и исковете 3 отхвърлени.Претендира направените разноски.

Производството по делото е образувано и по подадена вх.№2203 от

28.05.2023година от Р. А. К., депозирана чрез пълномощника й адв.В. Р. въззивна жалба, срещу Решение №310/21.11.2022г. по гр.д №7/2021 г. на Районен съд См., в частта, с която е допусната делба на първият(сутеренен) етаж с площ 65.35 кв.м и е отхвърлен иска за делба на втори жилищен етаж на жилищна сграда с №*****.***.** .1. по КККР, с оплакване за процесуална недопустимост на съдебния акт.

Според жалбоподателката атакуваното решение е недопустимо в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификационен №6765.970 по КККР на См. с адрес на поземления имот гр.См.,ул.“М.“№2, с площ от 206кв.м. с трайно предназначение на територията (ниско застрояване до 10м. при граници на поземления имот №*****.***.**, №*****.***.** , №*****.***.***, №*****.***.*** ведно с първи жилищен(сутеренен) етаж с площ 65.35 кв.м, съгласно скица №15-742402-08.07.2021година издадена от СГКК См., построена в имот с идентификатор №*****.***.**.1 при права по 1/3 идеална част за Б. Я. и Р. К., както и по 1/6 идеални части за А. Б. и З. Х., както и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория жилищен етаж с площ 98 кв.м. Алтернативно се поддържа,че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се и необоснованост.

Обоснова се недопустимост на решението с произнасяне на съда по нередовна искова молба, без да е уточнен предмета на делото. Направено е оплакване, че с решението си съдът се е произнесъл с несъответен диспозитив относим към сутеренен етаж,втори и трети жилищен етаж от сградата. Съществен проблем е пропуск на съда да се произнесе по въпроса за делба на гараж с площ 13.62 кв.м. Направено е искане съдът да обезсили решението на районен съд и да върне делото за ново разглеждане за произнасяне съгласно заявения петитум - четириетажна жилищна сграда и ПИ.

Според жалбоподателката решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,тъй като съдът не е отговорил на въпроса дали приживе общите наследодатели са извършили неформална делба между децата на жилищната сграда и дали Р. К. е придобила по давност собствеността на първия сутеренен етаж,съответно дали Б. Я. е придобил собствеността върху втория и третия етаж от сградата.Твърди се неправилност на изводите на съда и се излагат подробни оплаквания.Ако съдът приеме,че решението е правилно при допускане делбата на сутеренния етаж да приеме,че е неправилно спрямо отхвърляне иска за делба на втория жилищен етаж. Освен да се отхвърли иска за делба на спрямо сутерена да се отмени решението в частта ,с която е отхвърлен иска за съдебна делба на втори етаж и се допусне делба и спрямо този обект.Моли да се отхвърли иска за делба предвид произнасянето от съда по отношение четвъртия жилищен етаж, но и с решение спрямо намиращия се в сутерена гараж и две пристройки,въведени в предмета на делото и спрямо тях няма произнасяне от районен съд.

4

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Я., депозиран чрез пълномощника му адв.М. М., в който се поддържа основателност на въззивната жалба, тъй като още с отговора на исковата молба е посочено,че жилищната сграда включва сутерен,състоящ се от жилище от три стаи, сервизни помещения и гараж, жилища на първи и втори жилищен етажи и подпокривно пространство, в което няма преградни стени.