Решение № 41 от 24.04.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Търговище, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Ст. Й. Й. като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20243530200834 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. И., Е Г Н ********** от ****************, чрез адвокат С. А., със съдебен адрес гр.Търговище, ул.”Лилия” № 4, вх.Б, ет.1, офис № 7 против НП № 24-1993-000258/07.06.2024 год. на Началник сектор в ОДМВР – Търговище, РУ - Търговище, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени „глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че при съставянето на НП са били допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила . Посочва се, че описаното в АУАН не съответства на действителната фактическа обстановка.

Счита, че са нА.це нарушения на нормата на чл.42 от ЗАНН и на чл.57, ал.1 от ЗАНН поради нА.чието на „оскъдно” описание на нарушението в тях.

Посочва се за недопустимо налагането на санкции, при условие, че в ЗДвП няма легално определение на понятието „дрифт”, също така, че няма категорични данни, че автомобилът е поднесъл. Сочи се, че липсва пълнота в изписване на нарушената правна норма, както и че е нА.це неправилно квА.фициране на деянието. Допълнително, че при определяне размера на санкцията, административнонаказващия орган н е е изложил мотиви по прилагането на чл.27 от ЗАНН, както и че не е изпълнил задължението си по 1 чл.28 от ЗАНН. По изложените твърдения се моли за отмяна на НП.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. С. А.. Поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Допълнително в ход по същество сочи, че „за да избегне евентуално ПТП просто е натиснал малко повече газта. По този начин колата е поднесла“. По същество моли за отмяна на обжалваното НП.

Насрещната страна – административнонаказващия орган - Началник сектор в ОДМВР – Търговище, РУ – Търговище, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Д. М., оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна като потвърди наказателното постановление. В случай на претендиране на адвокатско възнаграждение от насрещната страна, прави възражение за прекомерност.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени в жалбата и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 22.05.2024 г. в 20.31 ч. в гр.Търговище, в кръстовището на ул.”Капитан Данаджиев” с ул.”Петко Р. Славейков”, с посока на движение към бул.”Митрополит Андрей”, жалбоподателят управлявал лек автомобил "БМВ" с рег. № **********, собственост на Ер. Ем. Мл., използвайки път, отворен за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като при умишлено форсиране на автомобила, поднася задната му част надясно, което довело до загуба на сцепление на задните гуми „дрифт”, с което застрашава останА.те участници в движението, създавайки предпоставки за ПТП.

Действията на жалбоподателя били забелязани от свидетелите - Ц. Н. Д. и Т. Й. Й., двамата полицейски служители при ОДМВР – Търговище, РУ – Търговище, които при обход забелязА. лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, който излизал от ул.“Капитан Данаджиев“ към бул.

„Митрополит Андрей“. Жалбоподателят се намирал в дясната лента. При излизане наляво към булеварда, водачът на автомобила направил „дрифт”, като задните две гуми на автомобила поднесли, чул се силен звук и шум от тях, за които действия водачът бил спрян със звуков и светлинен сигнал от полицейските служители на бул.„Митрополит Андрей“. Бил съставен АУАН, който е предявен на жалбоподателя. Последният го подписал без възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН от жалбоподателя не са подадени писмени възражения срещу АУАН. Въз основа на АУАН, на 07.06.2024 г. Н ачалник сектор в ОДМВР – Търговище, РУ – Търговище издал обжалваното НП, надлежно връчено на жалбоподателя на 16.10.2024 г. В него административнонаказващия орган приел изцяло фактическите и правни изводи изложени в акта, като приел че И. И. е нарушил разпоредбата на 2 чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба” в размер на 3000 лв., както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свид.Ц. Н. Д. и свид.Т.

Й. Й., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка – НП № 24-1993- 000258/07.06.2024 г., АУАН Серия G A акт № 1120077/22.05.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Показанията на свид.Т. Й. Й. и свид.Ц. Н. Д. съдът кредитира като последователни и логични. Двамата свидетели непосредствено са възприели действията на жалбоподателя, загубата на сцепление на задните две гуми на автомобила, силния звук и шум от тях следствие действията на водача , като са категорични, че именно тези действия на нарушителя са д А . повод на полицейските служители да го спрат за проверка и същите не се дължат на особени метеорологични условия, тъй като времето било сухо и слънчево. По делото не бе констатирано нА.чие на предубеденост или необективност при показанията на тези свидетели. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, поради което и за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания.

Посочените по-горе доказателства, съдът кредитира изцяло като обективни, последователни и непротИ.речиви помежду си.

Показанията на свид. Ч. Д. Д., съдът не следва да кредитира, доколкото същият макар и да излага фактическа обстановка, която в известна степен съответства на тази в АУАН и НП, свидетелят посочва, че се е осъществила на различна дата, а именно на 28.05.2024 г.

Във второто по делото открито съдебно заседание съдът допусна до разпит свид. В. Ст. В., посочен от защитата на жалбоподателя. От показанията на свидетеля се установяват факти, свързани с конкретния случай, но без категоричност от негова страна относно обстоятелството дА. е имало поднасяне на автомобила при извършване на маневрата или не.

Предвид изложеното по-горе и при превес на доказателствата (НП № 24-1993-000258/07.06.2024 г., АУАН Серия G A акт № 1120077/22.05.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, и показанията на свид.Т. Й. и свид.Ц. Д.) съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като констатира, че в съдебно заседание не са постъпили доказателства, които в достатъчна степен 3 да разколебават изложените фактически изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедлИ.стта на наложеното административно наказание, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, че с оглед дадените с нея правомощия за осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, актосъставителят - свид. Ц. Д. е разполагал с материална и териториална компетентност да състави АУАН за извършено нарушение на ЗДвП. От същата заповед се установява, че Началник сектор при ОДМВР е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, в случая на територията на гр.Търговище, поради което и издА.ят обжалваното НП – С. В. Ал. – ********** в ОДМВР – гр.Търговище, е разполагал с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.

Както АУАН, така и НП съдържат формалните реквизити, предвидени в разпоредбите н а чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Независимо от изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя за неяснота и непълнота на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, за което е повдигнато обвинение на жалбоподателя, които му позволяват да разбере извършването на какво деяние му е вменено , както и да организира адекватно защитата си. Същият е изложил подробни възражения в жалбата си срещу двата акта и е ангажирал доказателства. В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав не споделя наведени т е в жалбата възражения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По приложението на материалния закон, съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП императивно забранява на водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

4

Съгласно § 6, т.1 от ДР на ЗДвП - "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата са приравнени и улиците, като няма спор, че всяка една от посочените в АУАН и НП улици, са отворени за обществено ползване.

От показанията на свидетелите – свид.Т. Й. Й. и свид.Ц. Н. Д., кредитирани от съда, се установява, че същите при обход забелязА. лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, който излизал от ул.“Капитан Данаджиев“ към бул.„Митрополит Андрей“. При излизане наляво към булеварда, водачът на автомобила направил „дрифт”, като задните две гуми на автомобила се поднесли, чул се силен звук и шум от тях, за които действия водачът бил спрян със звуков и светлинен сигнал от полицейските служители на бул.„Митрополит Андрей“. Въз основа на изяснения механизъм на извършване на нарушението, безспорно се установява, че жалбоподателят е използвал кръстовището между ул.„Петко Р. Славейков“ и ул.„Капитан Данаджиев“ не по предназначението му за превоз на хора и товари, а за извършване на маневра с автомобила, която е довела до загуба на сцепление на задните м у гуми, съпроводена със силен звук и шум от тях. Последното също по безспорен начин се установи, че не е било следствие на влошени метеорологични условия или на други обстоятелства, които да изключат виновно поведение от страна на водача.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на НК. Нор м а т а н а чл.11 от НК гласи, че общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазлИ.. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Безспорно е, че в случая с действията с и жалбоподателят умишлено е извършил нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като съдът намира за неоснователно твърдението на защитата му, че извършеното от него е за „да избегне евентуално ПТП” в смисъла на т.нар. „спасителна маневра”.

Действително при такава маневра водачът извършва действия по изменение на посоката на движение в опасната зона за спиране, но в случая, дори и да е била предприета такава от И. И., то не следва да се изключва вината му, доколкото същият сам се е поставил в положение, налагащо му да я извърши. По този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.