Определение № 188 от 13.04.2020, Окръжен съд - Шумен

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №

188 гр.

Шумен, 13.04.2020г.

Шуменски окръжен съд в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: А.Карагьозян

Членове:1.Зара

Иванова

2.С.Стефанова като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.ч.гр.д. №60 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.

274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 92а вр. чл.

92, ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба на Й.Г.В. , ЕГН **********, чрез адв.С.Е. срещу Определение №90/30.01.2020г. , постановено по гр.д.№1322/2019г. по описа на НПРС , с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за отмяна на Протоколно определение от 22.01.2020г. , с което и е наложена глоба в размер на 50 лева , на основание чл.92а от ГПК .

Жалбоподателят твърди, че определението незаконосъобразно, тъй като с поведението си не е причинил неоснователно отлагане на делото.

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на определението на съда, поради което е допустима, а разгледана по същество - е основателна, поради следните съображения:

С определение , постановено в открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2020г. , по гр.д. № 1322 по описа за 2019 г. по описа на НПРС , на жалбоподателя, имащ качеството на ищец в посоченото дело е наложена глоба на основание чл.92а , в размер на 50 лева, за неоснователно отлагане на делото.

Спазвайки установения от разпоредбата на чл.

92, ал.1 от ГПК ответникът е подал молба за отмяната й до съда, който я е наложил, в случая НПРС. По подадената молба съдът е постановил обжалваното Определение №90/30.01.2020г. , с което е оставил без уважение искането за отмяната и.

Съгласно разпоредбата на чл. 92а ГПК, страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл.

91 от ГПК.

Според въззивния съд в настоящия случай не е налице такова поведение от страната, което да е довело до отлагане на делото.

Вярно е, че по делото са проведени две съдебни заседания, като се е наложило отлагането му и насрочване на трето съдебно заседание . Отлагането на второто съдебно заседание е обусловено от доказателствено искане направено от ищеца , а именно да му бъде предоставена възможност да се снабди със съдебно удостоверение, което да му послужи пред служба ТСУ Община К., въз основа на което да се снабди с наличните в архива на Общината строителни книжакасаещи описаната в договора да доброволна делба жилищна сграда. Въззивният съд като взе предвид естеството на доказателственото искане , намира , че още в исковата молба ищецът е заявил подобна молба, поискал е назначаване на СТЕ , като въпрос 2 е със следната формулировка „ да се проследи „историята“ на имота на ищцата назад във времето до момента на завеждане на исковата молба, като посочи дали е претърпял промени във времето и ако-да какви- по отношение на номерация , площ , трайно ползване и предназначение“. Съдът е приел, че изложеното доказателствено искане е неоснователно , поради което СТЕ с подобна задача не е назначена. Впоследствие, в хода на делото е установено, че в имота са настъпили промени, касаещи именно параметрите посочени в т.2 от поисканата СТЕ . Във второто съдебно заседание ( в което е наложена глобата на ищеца) съдът също е приел, че доказателства относно настъпването на тези промени са относими и необходими за изясняване на правния спор, но отново е отказал да назначи СТЕ с посочената задача.

Едновременно с това е указал на ищеца, че доказването на тези обстоятелства може да стане единствено с представяне на документи от техническата служба на съответната община.

При липса на друг избор- след като за втори път е отказано назначаването на СТЕ , ищецът е направил доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение , с което да се снабди със съответните документи . Съдът е уважил доказателственото искане, но като е приел, че уважаването му води до отлагане на делото е наложил глобата в размер на 50 лева .

От изложеното, според въззивния съд е видно, че ищецът своевременно е поискал събиране на доказателства, които районният съд едва във второто съдебно заседание е приел, че са необходими , допустими и относими. Отлагането на делото се дължи не на поведението на ищеца , а на неправилната преценка на съда относно необходимия доказателствен материал. По необходимост следва да се посочи, че становището на районния съд относно недопустимост на СТЕ по посочените по-горе въпроси е неправилно. В множество решения на ВКС е прието, че регулационния статут на имот , когато това е необходимо за делото се извършва по реда на чл.195 от ГПК – чрез назначаване на СТЕ . В случая въпроса пот.2 от СТЕ поискана с исковата молба касае именно регулационния статут на имота . Именно ВЛ ( със съответната квалификация) може да направи пълна и точна преценка на административните промени , като при необходимост извърши оглед на имота или имотите и да даде компетентното си заключение относно евентуалната промяна в регулационния и градоустройствен статут.

Ето защо обжалваното определение, както и определението за налагане на глобата от 50 лв., следва да се отменят.

По изложените съображения, Шуменски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №90/30.01.2020г., постановено по гр.д.№1322/2019г. по описа на НПРС, с което е оставена без уважение молбата на Й.Г.В. , ЕГН **********, чрез адв.С.Е. за отмяна на наложената и с Протоколно определение от 22.01.2020г., постановено по гр.д.№1322/2019г. НПРС , глоба в размер на 50 лева . и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наложената на Й.Г.В. , ЕГН **********, с Протоколно определение от 22.01.2020г. по гр.д.№1322/22/2019г. , глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 92а от ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.