Решение № 128 от 17.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Велико Търново, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20234001000090 по описа за 2023 година

С Решение № 260000/10.01.2023 год. по т. д. № 50/2018 год. Ловешкият окръжен съд отхвърлил предявения от „М. А.“ ЕООД – гр. София против „МесокомбинатЛовеч“ АД иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на „Месокомбинат-Ловеч“ АД, проведено на 29.06.2018 г.

Осъдил „М. А.“ ЕООД – гр. София да заплати на „Месокомбинат-Ловеч“ АД сумата 1 200 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против решението е подадена от „М. А.“ ЕООД чрез пълномощника адв. Е. П., Счита го за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Мотивите на съда са противоречиви и взаимно изключващи се. Съдът неправилно е интерпретирал диспозитива на съдебното решение. С прогласяване на договора за продажба на наследство за нищожен (т. д. № 176/2018 г. по описа на СГС) е прието, че договорът е привиден – прикриващ договор за продажба на акции. Договорът за продажба на акции е валиден, цената по него е платена. Необосновани са изводите на съда относно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ТЗ, тъй като в случая се касае за прехвърляне на членствени права по наследени акции, които няма как да бъдат прехвърлени с джиро. Моли съда да отмени решението и да се произнесе по съществото на спора.

В писмения отговор на въззиваемото дружество „Месокомбинат-Ловеч“ АД 1 пълномощникът адв. С. Б. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение. Изложени са подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

В исковата си молба ищецът „М. А.“ ЕООД твърди, че въз основа на Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е закупил от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез техния законен представител А. П. Д. притежаваните от тях наследствени дялове, придобити вследствие смъртта на техния баща Б. Г. Н., починал на 14.05.2014 г. В наследството са включени 119 701 бр. налични поименни акции (23.25%) от капитала на „Месокомбинат - Ловеч” АД, като всеки от наследниците е получил по 19 950 акции, а една акция наследниците са придобили в съсобственост. В резултат на закупените наследствени дялове ищецът твърди, че е придобил собствеността върху 59 850 бр. акции (11.62% от капитала на дружеството), а 1 акция е придобил в съсобственост с останалите наследници Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н.. Въпреки че е акционер в дружеството, ищецът не е бил допуснат до Общо събрание на 29.06.2018 г., като отказът е мотивиран с липса на пълномощно, издадено от всички наследници на починалия акционер. Прави искане за отмяна на решенията на общото събрание като незаконосъобразни поради нарушение на процедурата по провеждане на събранието (чл. 220, ал. 1 от ТЗ) и на правото му на сведения (чл. 224 от ТЗ). Изразява съмнение, че събранието въобще не е било проведено, а протоколът е бил изготвен предварително, съответно – удостоверените от него факти са неверни.

В писмения отговор ответникът „Месокомбинат - Ловеч” АД е оспорил иска като недопустим поради липса на легитимация на ищеца. Договорът за продажба на наследство е нищожен и не е прехвърлил права върху акциите на наследодателя.

Праводателите на ищеца не притежават отделни акции от капитала на дружеството, а идеални части от всяка една наследена акция. Изложени са доводи за нищожност на договора за продажба на наследство поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона и привидност. Той не поражда действие, тъй като не е влязъл в сила. Договорът е относително недействителен спрямо дружеството. Оспорил иска и като неоснователен, тъй като не са налице сочените нарушения.

В допълнителната искова молба и в отговора на допълнителната искова молба страните са поддържали първоначално заявените твърдения и становища.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Не се спори по делото, че Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. са наследници на Б. Г. Н. – починал на 14.05.2014 год. Негови наследници още са Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н.

(Удостоверение за наследници от 19.05.2014 г. на Община Ловеч).

2

Наследниците са приели наследството по опис (Решение № 147/14.10.2014 год. на СРС по гр. д. № 39313/2014 год.). Част от наследството са притежаваните от наследодателя им 119 701 акции от капитала на „Месокомбинат - Ловеч” АД.

С Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 год. ищците чрез своя законен представител А. П. Д. са продали на „М.А.” ЕООД – гр. София наследството, оставено им от Б. Г. Н., подробно описано в акта за приемане по опис.

На 29.06.2018 г., в 9 ч. е проведено Общо събрание на акционерите на „Месокомбинат - Ловеч” АД, в гр. Ловеч, ул.”Бяло море” № 12, при изрично посочен дневен ред, по който са взети следните решения: 1/ Приет е Годишният доклад за дейността на дружеството за 2017 г.; 2/ Приет е ГФО за 2017 г. и доклада на одиторите;

3/. Избран е одитор; 4/ Взето е решение печалбата на дружеството за 2017 г. да не се разпределя като дивидент, а да се отчете към сч. см. „Печалби от минали години“ и 5/ Членовете на Съвета на директорите са освободени от отговорност за дейността им през 2017 г.

Видно от Протокол – акт № 69, том II, рег. № 4692/29.06.2018 г. на Св.

Караиванова - Помощник-нотариус при Нотариус А. Ц., упълномощеният от „М.А.” ЕООД с Пълномощно рег. № 3759/19.06.2018 г. адв. Ив. Ц., не е допуснат до участие в Общото събрание на 29.06.2018 год. поради липса на временно удостоверение за вписване в акционерната книга на дружеството и поради липса на изрично пълномощно от всички наследници.

С влязло в сила Решение № 385/27.02.2019 г. на СГС по т. д. № 176/2018 г.

Договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е прогласен за нищожен като привиден – прикриващ договор за продажба на акции, по иск на „Бони Холдинг“ АД – гр. София с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, предявен против страните по договора.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Ищецът „М.А.” ЕООД е предявил иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на ответника „Месокомбинат – Ловеч” АД, взети на общо събрание на акционерите, проведено на 29.06.2018 год.

Предявеният иск е недопустим.

Съгласно чл. 74 от ТЗ потестативното право да се иска отмяна на решенията на Общото събрание принадлежи само на съдружник или акционер в дружеството. Целта е защита на членствените права и/или контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание. Затова и в производството по чл. 74 ТЗ активната легитимация на ищеца – качеството му на съдружник или акционер в дружеството към датата на провеждане на Общото събрание, представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск и като такава подлежи на служебна проверка от съда.

3

В случая ищцовото дружество „М.А.” ЕООД не притежава качеството акционер в „Месокомбинат – Ловеч” АД, тъй като договорът, въз основа на който твърди да е придобило акциите, е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение.

Нищожността е абсолютна и изначална, действа по отношение на всички, поради което следва да бъда зачетена.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че независимо от прогласената нищожност, в случая, на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъдат приложени правилата на прикритата сделка, а именно – договор за продажба на акции, чрез който дружеството е станало акционер и като такъв има право на иск по чл. 74 от ТЗ.

Исковете по чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД имат различен предмет: първият – установяване нищожността на сделката поради нейната привидност, а вторият – разкриване на прикритата сделка и нейната обвързваща сила, понеже тя трябва да е действителна (Решение № 60281/21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г., IV г. о., ГК, възпроизведено в Определение № 880/29.03.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 681/2023 г.).

Видно от решението по т. д. № 176/2018 г., СГС се е произнесъл по предявен иск по чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД и като е уважил иска, е прогласил договора за продажба на наследство за нищожен поради неговата привидност. Обективните предели на силата на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 1 от ГПК) се простират върху това спорно материално право, но не и по отношение на прикритата сделка. Посочването й в диспозитива на съдебното решение обозначава, уточнява нейната симулативност, но не разкрива прикритата сделка, защото съдът не е бил сезиран с такова искане (по чл.

17, ал. 1 от ЗЗД). Затова и в съдебния акт няма произнасяне по действителността на прикрития договор и по неговата обвързваща страните сила.

Отделно от това, в случая не може да се направи извод за действителност на прикритото съглашение, разглеждано като договор за продажба на акции, доколкото не са събрани доказателства за спазена формата за прехвърлянето им – с джиро съгласно чл. 185, ал. 2 от ТЗ (няма и твърдения за такова).

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че в случая са прехвърлени членствени права по наследените акции, които няма как да бъдат прехвърлени с джиро съгласно чл. 185, ал. 2 от ТЗ. Акцията е ценна книга, част от капитала на дружеството и материализира правата, които акционерът има като член на акционерното дружество – имуществени и неимуществени. След като самата ценна книга материализира членствените права, прехвърлянето на тези права не може да се извърши отделно и независимо от самата ценна книга.

С оглед на всичко изложено по-горе, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустим иск – предявен от лице, което няма качеството на акционер с право на иск по чл. 74 от ТЗ, вместо което искът следва да 4 бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Решението в частта за присъдените в полза на ответника разноски следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред въззивната инстанция, в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 200 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна помощ от 22.03.2023 г. и фактура № 6976/22.03.2023 г.

Водим от горното и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260000/10.01.2023 год. на Окръжен съд – Ловеч по т. д. № 50/2018 год. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен предявения от „М. А.“ ЕООД – гр. София против „Месокомбинат-Ловеч“ АД иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на „Месокомбинат-Ловеч“ АД, проведено на 29.06.2018 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения от „М. А.“ ЕООД – гр. София, район Лозенец, бул. “Джеймс Баучер“ № 100, ЕИК 204308951 против „Месокомбинат-Ловеч“ АД – гр. Ловеч, ул.“Бяло море“ № 12, ЕИК 110035285, иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на „Месокомбинат-Ловеч“ АД, проведено на 29.06.2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „М. А.“ ЕООД – гр. София, район Лозенец, бул. “Джеймс Баучер“ № 100, ЕИК 204308951 да заплати на „Месокомбинат-Ловеч“ АД – гр. Ловеч, ул.“Бяло море“ № 12, ЕИК 110035285 сумата 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6