Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2644 от 25.09.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4764/2023
Вид
Определение № 2644
Подписан
25.09.2023
В сила
25.09.2023
Състав
Николай Младенов, Веселина Ставрева, Диана Василева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2644 гр. София, 20.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Диана Василева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20231100604764 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.243,ал.8 от НПК.

Постъпила е Жалба от адв.Д.С. ,в качеството й на повереник на пострадалия Б. Т. Л. по ДП№ 1002/2021 г.по описа на 06 РУ-СДВР,пр.пр.№ 19041/2021 г.по описа на СРП, срещу Определение на СРС,НО,136-ти състав по НЧД№ 2744/2023 г., с което е било потвърдено Постановлението на СГП от 31.05.2023 г. за частично прекратяване и спиране/в непрекратената част/ на наказателното производство по делото.Досъдебното производство е било образувано и водено с оглед извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК.Спрямо обвиняемия В.А.М. обаче е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК.

В Жалбата повереникът намира ,че постановения съдебен акт на СРС е неправилен, необоснован и незаконосъобразен,като счита че в Жалбата му до СРС не са били разгледани доводите по същество , а просто са възприети безкритично изводите на прокурора.Голяма част от използваните изразни средства в атакувания съд. акт били приложими към всяка друга фактология, без да е налице конкретика относима към настоящия случай.Единствените коментирани доказателствени материали са заключението на основната и допълнителната СМЕ.Поради липсата на коментар на отделните гласни доказателствени източници ,СРС не е обърнал внимание на заявеното от пострадалия ,че временно е загубил съзнание.Това обстоятелство обаче не част от фактическите изводи,не е коментиран доказателствения източник, в който се съдържа тази релевантна за процеса информация и не е ползвано при правните изводи.По този начин са били нарушени правните принципи на чл.13,14 и 107 от НПК,тъй като без да е проведено обективно ,всестранно и пълно разследване са формулирани изводи по основните въпроси на наказателното производство, а последното се явява съществено проц. нарушение.Повереникът изразява несъгласие с извода на СРС ,че показанията на свидетелите са непротиворечиви ,логични и взаимно кореспондиращи си.На следващо място, производството било водено за деяние по чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130 от НК , но в диспозитива се сочи ,че прекратяването е частично – за обвинението по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК.Тук се създава неяснота какво точно е прекратено, дали има отделно престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК/което да е още висящо/ или просто е допусната техническа грешка.Според съд. практика ,сътресението на мозъка представлява разстройство на здравето , временно опасно за живота, ако е имало такава опасност макар и за кратко време/ТППВС№ 3/1979г.ВКС/.В Заключението на допълнителната СМЕ се коментира нараняване, проникващо в черепната кухина, но не е ясно защо това не е било опасно за живота.Ако е било налице деяние по чл.131,ал.1,т.12 от НК не е конкретизирано в коя от трите законови хипотези се е изразило първото.Няма нищо по повод субективнта страна на деянието , а 1 при престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК това е съставомерен признак на състава, а в конкретния случай случаят е бил на публично място , а действията на извършителя са „непристойни“/според повереника/.Държавното обвинение не е мотивирало извода си за вида на конкретната телесна повреда , която е нанесена на пострадалия.Поради всички гореизложени доводи се иска от СГС да отмени Определението на СРС, като се върне делото на СРП с указания по приложението на закона.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице , разполагащо с право да обжалва Определението на СРС , доколкото има качеството на пострадал с оглед правната квалификация на деянието ,за което е водено наказ.производство ,както и според квалификацията ,по която е фактически повдигнатото обвинение.Разгледана по същество, Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА , макар и не изцяло по наведените в нея доводи.

ДП № 1002/2021 г. е било образувано по реда на чл.212,ал.3 от НПК за това че на 24.05.2021 г. около 14,00 ч. пред къща № 88 в жк.“София парк“ е нанесена лека телесна повреда ,без опасност за живота чрез удар с градинско гребло, на лицето Б. П. Т.-Л..Било посочено ,че разследването ще се води с оглед престъпление по чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130 от НК.В хода на разследването, на 31.05.2021 г. е преценено ,че са налице основанията на чл.219 от НПК и спрямо обв.В.А.М. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК/без посочено конкректно предложение от визираните от законодателя в тази норма/.Текстово е посочено обаче в диспозитива на обвинението ,че средната телесна повреда представлява „нараняване , което прониква в черепната кухина“ и е нанесено чрез удар с дървена дръжка на гребло по главата на Б. Л..В диспозитива на обвинението не е уточнено за какво гребло става въпрос/за градински инструмент или за гребло от плавателно средство/,но от разпитите на свидетелите става ясно ,че се касае за градински инструмент.Времето и мястото на извършване на деянието са посочени аналогично като в акта за образуване – 24.05.2021 г. ,около 14,00 ч. в жк.“София парк“ пред къща № 88, поради което следва да се приеме ,че органите на досъдебното производство са привлекли като обвиняем М. за същото деяние , за което е било образувано досъдебното производство,макар правната квалификация при образуването да е била различна.

В хода на разследването са разпитани редица свидетели/изброени в обжалваното Определение на СРС,без да са обсъждани показанията им конкретно и поотделно/, приложени са Заключения на две СМЕ-основна и допълнителна и въз основа на тези си констатации СРС приел ,че с категоричност можело да се приеме че на процесните време и място обв.М. нанесъл удар с дървената дръжка на градинско гребло удар по главата на постр.Б. Л..След това СРС се е задоволил да коментира изводите на двете СМЕ , без да посочи твърде съществените от фактическа страна обстоятелства , а именно - какво се е случило с пострадалия след удара/паднал ли е , останал ли е прав , губил ли е съзнание и въобще какви са били реакциите му на този удар до идването на екип на спешна помощ и привеждането му в болнично заведение за лечение.На следващо място , в атакуваното Определение СРС коментира първоначално Заключението на допълнителната СМЕ,където вещите лица приемат липса на проникване в черепната кухина/макар в основната СМЕ да е налице обратния извод,че такова проникване има/.В крайна сметка районният съд се съгласява с прокурора ,че въпреки значителната упражнена кинетична енергия и травмиращата сила на удара по главата на пострадалия /предвид доводите в допълн. СМЕ за липса на проникване в черепната кухина/ ,че на Л. му е причинена лека телесна повреда.Не е взето отношение касателно първоначалната правна квалификация – чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130 от НК/което е престъпление от общ характер , макар и при лека телесна повреда с разстройство на здравето/ и на практика СРС се е съгласил с всички изводи на държавното обвинение.В този смисъл районният съд безкритично е потвърдил Постановлението за частично прекратяване , както и в частта за спиране на наказателното производство въпреки очевидната им неяснота.

Обжалваното Определение на СРС е неправилно и незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна,заедно с Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.СРС само формално е изпълнил ролята си да извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на Постановлението за прекратяване.Съд.контрол на Постановлението за спиране на наказателното производство пък се реализира по съвсем различна процедура.

СРС ,като е потвърдил Постановлението за прекратяване, всъщност е „санирал“ една съществена неяснота от процесуална гледна точка – като е прекратено частично наказателното производство /за престъплението , за което е повдигнато обвинение – това по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от 2

НК,макар и непрецизно - без посочено цифрово предложение/ не става ясно коя е непрекратената част от това наказ. производство.Ако това е друго престъпление, кое е то.Вече стана ясно ,че повдигнатото обвинение е било по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК ,но за същото престъпление – инцидента от 24.05.2021 г./за което ДП е било образувано по чл.131,ал.1,т.12 от НК/.Неяснотата се засилва и от частта ,с която производството се спира-по отношение на кое деяние или престъпление производството е спряно,но би могло да се възобнови ? Ако престъплението е от частен характер както приема СРП , а СРС се съгласява с този извод, то наказателно производство „екс официо“ не може да има за престъпление от общ характер, тъй като при престъпление от частен характер,производството се възбужда по тъжба , тоест зависи от волята на пострадалия.Следователно , не може да има нито непрекратена част на това ДП , нито същото следва да се спира, ако изобщо няма престъпление от общ характер.На практика с тази неяснота се засягат не само правата на пострадалия/който обжалва прекратяването/ , но и на обвиняемия който следва да знае има ли срещу него някакво висящо производство и ако има-за какво престъпление.По този начин прокурорът е постановил едно неясно Постановление , което поставя редица открити въпроси относно висящността на това наказ. производство.СРС от своя страна не е осъществил нужния съдебен контрол.В резултат на всичко гореизложено са накърнени правата както на пострадалия , така и на обвиняемия.

На следващо място,основната СМЕ приема нараняване проникващо в черепната кухина,поради счупването на челната кост и нарушената стерилност на черепната кухина.Вещите лица в това Заключение ползват два оксиморонни израза/взаимно противоречащи си/,тъй като нал.2 ,предпоследен абзац отдолу-нагоре , заявяват следното "...„експертизата е запозната само с разчитане на проведеното КТ изследване и е приела данните за счупване на челната черепна кост вляво ... без разчитане на проведеното КТ изследване/???/.Следователно едновременно се твърди както разчитане , така и липса на разчитане , което е житейски и медицински абсурдно.Експертният състав,в който не участват нито невролог,нито неврохирург ,преценява само като извод/без никакво обсъждане/ ,че нямало опасност за живота на пострадалия.Няма обсъждане на данните за значителна кинетична сила на удара, не се коментират данните за артериална хипертония и отчетено високо кръвно налягане /РР 140/80/ по-късно , а вероятността то да е било още по-високо веднага след удара ,не е изследвана.Всички тези обстоятелства не са изобщо коментирани от вещите лица ,за да се обоснове направения извод за липса на опасност за живота на пострадалия Б. Л..Всичко гореизложено сочи на извод за необоснованост на депозираните СМЕ, което налага провеждането на повторна експертиза ,в която да вземат участие освен съд.лекар, също и неврохирург, както и кардиолог.Тези вещи лица следва да отговорят на въпроса имало ли е опасност за живота ,макар и за кратко време след инцидента, а така също и има ли данни за изпадане в безсъзнателно състояние/по смисъла на ТППВС№ 3 от 1979 г./.С оглед заключението на тази нова СМЕ следва да се прецени каква е телесната повреда по степен и вид.

На последно място , от гледна точка на събраните доказателства прави впечатление ,че разпитите на свидетелите са проведени повърхностно ,без да са задавани детайлни въпроси относно главния факт ,така че да стане ясна действителната фактическа ситуация.Процесното гребло е предадено с Протокол за доброволно предаване ,но не е било предмет на оглед като веществено доказателство.По този начин са останали неизяснени със средствата на процеса негови съществени външни характеристики.Греблото , освен че не е огледано , не е и фотографирано,отново в отклонение на изискванията по НПК.Свидетелите не са разпитани относно това как е държал обв. този инструмент преди нанасяне на удара.В случай ,че е вярно посоченото в обвинението обв. да е замахнал с него и удар да е нанесен по пострадалия с дървената му част , то следва свидетелите с допълнителен разпит да кажат дали греблото има метална част и за нея ли обвиняемия е държал греблото, за да удари Л..С една ръка или две ръце е държал обв. греблото , от какво разстояние,посока на замахване/отгоре-надолу или отляво надясно,респ. обратното и т.н.В случай ,че се съберат данни удар да е нанесен с металната част на греблото/в който случай при наличие на метални зъбци е твърде достоверно да има проникване в черепната кухина с оглед металния профил на инструмента и значителната кинетична енергия вложена при удара/следва да се поставят допълнителни въпроси на вещите лица в това отношение/, а касателно съдържанието на обвинението, прокуратурата следва да свърши по-професионално работата си като съобрази текста му със събраните конкретни доказателства.При всички случаи след изпълнение на горните указания по приложение на закона,държавното обвинение трябва да изясни по един ясен начин - когато внася делото в съда - по кой текст от особената част на НК внася съответния прокурорски акт,съответно-когато прекратява или спира производството - по кое 3 обвинение се прекратява/респ. спира/производството и ако има непрекратена част ,за кое престъпление и по коя правна квалификация продължава висящността на това наказателно производство.Това е нужно както за гарантиране правото на защита на пострадалия и обвиняемия , а така също и с оглед правната сигурност.