Решение № 44 от 22.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Смолян, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20235400500466 по описа за 2023 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. *-273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. Е. чрез адв.Д.К. срещу Решение № 35/12.05.2023 г. по гр.дело №100/2022 г. по описа на Районен съд З., като решението е обжалвано изцяло . Отделно от това е постъпила и частна жалба от В.Е. срещу Определение № 130/26.06.2023 г. по гр.д.№ 100/2022 г. по описа на Районен съд З., с което е изменено Решение № 35/12.05.2023 г. по гр.дело №100/2022г. на PC З. в частта за разноските.

С обжалваното съдебно решение съдът уважил предявените искове от Б. М. и Е. Р. срещу ответниците , като признал за установено на осн. чл. 54, ал.2 ЗКИР, че ищците Б. Х. М. и Е. Х. Р. са собственици на около 40 кв.м. (42 кв.м.), намиращи се в северозападната част на имот с идентификатор ***, за който по регулационния план на гр. Н., одобрен със Заповед No РД23/12.01.1987 г„ представлява ПИ No *, кв.21, който участва в УПИ 1-*, кв.21 по ПУП на гр. Н. и в УПИ VIII-*, кв. 21 по ПУП на гр. Н., която реална част е погрешно заснета като част от имот на ответниците с идентификатор ПИ **, за който по регулационния план на Н. от 1987г представлява ПИ No *, кв.21, за който е отреден УПИ II-*, кв. 21, като е допусната техническа грешка в КК на гр.Н. при отразяване на собствения на ищците имот с идентификатор *** ,с която грешка от имота на ищците с площ от 42 кв.м неправилно е заснета като част от имота на ответниците с идентификатор **. по КК на гр.Н., одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД -18-75/19.11.2021г на ИД на АГКК, като приподписаната от съдия - докладчика скица на в.лице М.Т. на стр.186 по делото се счита за неразделна част от решението .

С посоченото решение ответниците са осъдени на основание чл. 108 от ЗС да предават владението на индивидуализирания имот с площ 42 кв.м. в 1 комбинираната скица, неразделна част от решението, като е признато правото им на собственост на спрямо тази част от имота. Уважен е и иска по чл. 109 от ЗС , като ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват обективното упражняване правото на собственост на ищците и същите са осъдени да премахнат изградената бетонова ограда, върху имот с идентификатор *** по КК и КР, която бетонна ограда е повдигната в сив цвят на двете комбинирани скици на вещото лице инж. М. Т..

С решението от 12.05.2023г ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноските по делото в размер на 1274,00 лева. С постановено определение по реда на чл. 247 от ГПК е изменено решението в частта за разноските, като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата Б.М. разноски в размер на 1274 лева , а в полза на Е. Р. са присъдени разноски в размер на 1200 лева.

В подадената от В. Е. въззивна жалба е посочено, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано . В жалбата са изложени доводи, че решението е недопустимо, като съдът се е произнесъл по недопустим иск, предявен при липса на активна процесуална легитимация на ищците, тъй като същите не са представили доказателства за собственост върху поземлен имот с идентификатор №***. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е изложил доводи за идентичността на лицата Ш.А.Р. и З.А.Р., респективно оспорено е право на собственост на ищците. Твърди се , че решението е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, предвид на това, че искът не е предявен от всички съсобственици/наследници на Ш.Р./ на поземлен имот с пл. № *, кв. 21, които имот участва в УПИ I - * и УПИ VIII - * кв. 21 по ПУП на гр. Н., които са задължителни другари съгласно чл.216, ал.2 от ГПК. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо.

В конкретната хипотеза естеството на спора налага участието на всички наследници на наследодателя Ш.Р., защото с решението се постига правна промяна, която засяга правата на всички тях (задължителни другари) като собственици на наследствения имот . Съдът признал за установено спрямо ответниците, че единствено ищците Б. Х. М. и Е. Х. Р. са собственици на около 40 кв.м. (42 кв.м.), като недопустимо се е намесил в правната сфера на останалите наследници. На следващо място и за трите обективно съединени иска е налице несъответсвие между фактическите твърдения и петитума.

Претендираната от ищците реална част от имот не е индивидуализирана по площ, граници и местонахождение, съгласно действащата кадастрална карта на гр.Н.. Възражението, че исковата молба е нередовна неправилно е игнорирано от съда. Решението е недопустимо по отношение на ответниците К. В. С., Т. В. Е. и М. С., тъй като същите не са надлежни страни в производството. От представения с исковата молба проект за изменение на КККР на гр.Н. за поземлени имоти идентификатор *** и **, ставало ясно , че собственици на ПИ ** са само В. В. Е., притежаващ 1/6 ид.част, К. А. Е., притежаваща 4/6 ид.части и М. В. Е., притежаващ 1/6 ид.част от имота.

Поради това К. В. С., Т. В. Е. и М. С. неправилно са конституирани като ответници в хода на производството. В исковата молба ищците твърдят , че спорният имот е около 40 кв.м. , като в диспозитива на решението съдът приел, че исковете са основателни и доказани за площ на имота от 42 кв.м., тониран в жълт цвят на комбинираната скица . При иска по чл. 109 ЗС ищците претендират да бъдат осъдени ответниците, да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват обективно упражняване правото им на собственост, като премахнат изградената бетонова ограда с дължина 14 метра и височина около 1,60 метра върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Н.. С диспозитива на решението съдът осъдил ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които 2 препятстват обективното упражняване правото на собственост на Б. Х. М. и Е.

Х. Р., като премахнат изградената бетонова ограда, върху имот с идентификатор *** по КК и КР. Така постановеното решение за премахване на цялата бетонова стена не е съобразено със заключението на вещото лице.

От направеното геодезическо заснемане и комбинирана скица инж. Т. ставало ясно , че изградена подпорна стена е с височина от 1,2 м. до 2,0 м. и дължина 24,65 м., като част от нея между точки 1, 2 и 3 на двете комбинирани скици не попада в спорния имот. Взето е становище, че неправилно съдът е изградил своите правни изводи по отношение предявения иск по чл. 54 ал.2 от ЗКИР , като не е съобразена задължителната съдебна практика на ВКС Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.

Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д.

№ 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. От заключението на вещото лице инж. Т. е установено, че за гр.

Н. има одобрени кадастрални и регулационни планове, като съдът е коментирал част от тези планове, като неправилно е прието , че регулацията по плановете от 1974 г. и 1987 г. не е приложена. В противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС не е даден отговор , дали и по кой план регулационните граници са се трансформирали в имотни, съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР. Не са обсъдени изобщо предвижданията на регулационния план от 1950 г. и неговото отчуждително действие спрямо спорния имот и не е отчетено, че границите на имот пл. №201 по плана от 1974 г. не съвпадат с границите на имот пл.№ * по плана от 1987 г. На следващо място не е обсъдено възражението, че имотната граница по КККР на гр.Н. е коректно заснета, съгласно материализираната от наследодателя на ищците граница на техния имот. По делото е установено, че имотната границата минава по северната фасада на сграда №2 в поземлен имот с идентификатор ***, като освен стената на сградата е изградена масивна ограда с бетонова основа и частично с дървени елементи. В т. 10 от заключението си в.л. инж.Т. категорично сочи, че северната граница на поземлен имот *** по КККР на гр.Н. съвпада с материализирана ограда от бетонова основа и дървена ограда, отразена на комбинираната скица с т.9, т.10, т .1 3 ,19 и 19’. По така материализираните на място граници са отразени имотните граници на ПИ с идентификатори *** и **, което е в съответствие с императивните разпоредби на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая границата между двата имота (*** и **) е отразена по съществуващите на място материализирани граници т.е по реда на б."б" на т. 5, ал. 1 на чл. 43 от ЗКИР, тъй като ищците са изпълнили задължението си по чл. 38 от ЗКИР.

Неправилно и в разрез със събраните гласни доказателства съдът е приел, че е недоказано твърдението на ответника В. Е., че е придобил по давност спорната част от имота. В разрез с твърденията на ответника и събраните по делото гласни доказателства съдът приел, че завладяването от ответника Е. на спорната пътека, чрез изграждане на бетонна стена е станало преди пет месеца и изтеклата придобивна давност под една година не е достатъчна, за да 3 стане той собственик. Процесният имот е част от съсобствен УПИ XIII - 201, кв. 20 по плана от 1974 г. и е придобит от бащата и майката на В. Е. на основание осъществявано от тях давностно владение в периода считано от 1974 г. до 2008 г., което продължава и след смъртта на бащата. Посочено е, че процесната част от имота е ползвана през годините като подход към имота на ответника, като неправилно е прието, че завладяването на спорната пътека е станало едва с изграждане на бетонна стена. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извода, че не е налице първата предпоставка на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, т.е. ищците не са владяли спорният имот и не са доказали правата си на собственост върху него. Не е налице е и другата предпоставка за уважаване на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - че по действащите КККР на гр. Н. процесната площ от 42 кв.м, е неправилно заснета като част от ПИ **, собственост на ответниците по делото. Тази граница е материализирана и съществува на място още преди приемане на плана на гр.Н. от 1974 г., одобрен със Заповед № 35/29.04.1974 г., поради което не е налице хипотезата на §1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ и искът с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР неправилно е уважен. В тази насока са и възраженията по отношение уважения иск по чл. 108 от ЗС.

Изложени са доводи, че ищците не са носители на вещни права върху спорния имота, като не е налице фактическия състав за уважаване на иска по чл.108 от ЗС. Без опора в доказателствата по делото съдът е приел, наследодателят на ищците се е съгласил спорния имот да се ползва точно за пътека, за да не пречи на движението. А направеното от съда тълкуване, че изградената в имота на ищците по-ниска стена до пътеката служи не за граница на техния имот, а за очертаване на пътеката е в разрез със заключението на вещото лице и показанията на разпитаните по делото свидетели. Коментирани са събрани гласни доказателства , като се твърди , че искът по чл.108 от ЗС неоснователно е уважен. Отделно от изложеното се твърди, че спорният имот не е идентифициран, като не са посочени неговите граници и е налице разминаване в текстовата част на диспозитива на решението и комбинираната скица, която е неразделна част от него. Постановеното решение според жалбоподателя е неясно и постановено при непрецизен петитум. По отношение уважения иск по чл. 109 от ЗС са изложени доводи , че не е доказано твърдението относно това изградената бетонова стена да създава пречки на ищците . Без наведени от ищците твърдения кои действия на ответниците, обективно създават пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищците, съдът е приел, че има такива пречки. На базата на предположения съдът приел, че стената пречи не само на ищците, а и на други хора да ползват пътеката, която минава през имота на ищците да преминават през нея, като не са представени доказателства за пречене, Неоснователно е прието, че след като от общината не са представени строителни книжа на вещото лице, то е доказан искът по чл. 109 ЗС. Бетонната ограда е изградена при спазване на строителните правила и съгласно чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ и не се изисква издаване на разрешение за строеж за подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти. Не са обсъдени гласните доказателства, установяващи, че ищците имат собствен отделен вход за имота и не ползват тази пътека .След като бетонната подпорна стена не е изградена в ПИ *** по КККР на гр. Н. не е осъществено неоснователно въздействие от страна на ответниците и не се създават за ищците пречки за използването на собствения им имот по-големи от обикновените. Предвид изложеното естеството на извършените от ответника действия, а именно изграждането на бетонна подпорна стена в собствен имот на ответниците и при спазване на строителните правила, не е налице неоснователно действие, което ограничава правото на собственост на ищците. Поради изложеното е поискана отмяна на решението в неговата цялост и отхвърляне на предявените три иска .