Решение № 417 от 22.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Шумен, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630101553 по описа за 2025 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:

***, действащ чрез проц. представител адв. Б. Б. от АК-Шумен, със съдебен адрес: г***, твърди, че на 18.06.2020 г., около 04:00 ч., пред дискотека „Азаро“ в гр. Шумен, ответникът М. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на долната челюст на две места - в областта на брадичката между централните резци (41 и 31 зъби), вертикално разкъсване на венеца между тях и в областта на левия долночелюстен ъгъл. Сочи се в молбата, че на 04.08.2021 г. по НОХД №1384/2021 г. по описа на Районен съд - Шумен, съдът е одобрил постигнатото споразумение за прекратяване на наказателното производство между страните по НОХД №1384 по описа на ШРС за 2021 година, в което се приемало за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемият М.

Д. М. на 18.06.2020 г. в гр. Шумен е причинил средна телесна повреда на М. Б.

Д. от гр. Шумен, изразяваща се в счупване на долната челюст на две места - в областта на брадичката между централните резци (41 и 31 зъби), вертикално разкъсване на венеца между тях и в областта на левия долно-челюстен ъгъл престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК, във вр. е чл. 129, ал. 1 от НК. Деянието 1 било извършено с пряк умисъл. За гореописаното деяние и на основание чл.

129, ал. 2 от НК, във вр. е чл. 129, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б."б" от НК, съдът му е наложил наказание "пробация". Ищецът признава, че при инцидента е отправил обидни реплики към ответника, като в този смисъл признава, че има известен принос за настъпване на вредите, който определя на 30%. След нанесения побой от ответника, на 18.06.2020 г., около 04:30 ч. ищецът постъпил за преглед в „Спешно отделение“ на „МБАЛ-Шумен“ АД.

При извършени прегледи и изследвания, ищецът бил насочен по спешност към лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „Света М.а“ ЕАД в гр. Варна с диагноза „счупване на долна челюст“. В посоченото болнично заведение му била извършена и операция, като му е поставена и шина. На 23.06.2020 г. и на 30.06.2020 г. ищецът е имал контролни прегледи в УМБАЛ „Света М.а“ ЕАД в гр. Варна. На 27.07.2020 г. в УМБАЛ „Света М.а“ в гр. Варна била извършена следваща оперативна намеса, изразяваща се в отстраняване на твърдата фиксация на челюстта. На тази дата била направена и ортопантомография.

Вследствие счупването на долната челюст се била променила захапката на ищеца, като зъбите на долната челюст се разместили, което довело до затруднено дъвчене и загрозяване. За периода от 18.06.2020 г. до 27.07.2020 г. ищецът е можело да се храни единствено с течна храна, със сламка, поради поставената твърда междучелюстна фиксация. През този период същият е изпитвал много силни болки и страдания от счупването на две места на долната челюст и оперативните интервенции. Телесното му тегло било намаляло с около 10 (десет) кг. След този период от около месец и половина, в продължение на около 3 месеца, на ищеца се налагало да пасира храната, която приема, поради отслабналата челюстна мускулатура и продължаващите болки при дъвчене. Времето за пълно заздравяване на счупената челюст било около 4 (четири) години, през който период от време не можело да се предприемат никакви действия за възстановяване на правилното съотношение между горна и долна челюст и възстановяване подредбата зъбите на ищеца.

Ищецът твърди, че осъщественото спрямо него от ответника физическо насилие било тежко травматично обстоятелство в живота му, което е нарушило за продължителен период от време психологичното му благополучие и е довело до промяна на усещането му за света и поведението му като цяло, с неблагоприятни последици за по-нататъшното му развитие като личност. Преживеният стрес от случилото се е станал причина за силен 2 емоционален шок, множество негативни емоции и често изпитване на безпокойство. Освен причинените неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, случилото довело до остра стресова реакция (остра кризисна реакция). Силните негативни изживявания, предизвикани от счупването на долната челюст продължавали и до датата на подаване на настоящата молба, доколкото събитието било оставило силен и траен отпечатък върху личността му. Инцидентът предизвикал нарушаване на социалното му функциониране, чувство на празнота и безнадеждност, нервно напрежение и отчужденост.

Преди инцидента ищецът бил спокоен, весел и общителен. След същото събитие, ищецът се затворил в себе си, не излизал с приятели, дори заминал да живее в друг град - гр. София. В следствие на причинената му средна телесна повреда, ищецът бил претърпял както имуществени вреди- направени пътни разходи, заплащане на прегледи, закупуване на специална течна храна и провеждане на лечение, така и неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни болки, страдания и силен стрес, болки в областта на челюстта и главата, водещи до безсъние. Това състояние налагало да се приемат обезболяващи медикаменти. Докато е имало твърда фиксация - до 27.07.2020 г., ищецът приемал само течна храна като „Фрезубин“ и други. Около два месеца след сваляна на твърдата фиксация при най-малката мимика, Д. изпитвал силни болки. През следващите около 3 месеца болките намалели, но не отшумели. През 2024 г., след консултация с д-р Росица Железова Енчева стоматолог и управител на "Амбулатория за първична дентална помощГрупова практика ЕНВИЗИЯ" ООД - гр. Шумен ищецът започнал ортодонтско лечение с фиксирана техника. Лечението стартирало месец юли 2024 г. и продължавало и към датата на подаване на настоящата молба. За това лечение ищецът платил сума от 3 000 лева, която не била окончателна. Целта на това лечение била възстановяване на правилното съотношение между горна и долна челюст (правилната захапка) и възстановяване подредбата на зъбите.

След счупване на челюстта, в негативна посока се променил и естетическият вид на ищеца - загрозяване на лицето.

В молбата се съдържат и правни доводи, обуславящи претенциите на ищеца.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: 8 400, 00 лева, представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени 3 вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на причинена средна телесна повреда - счупване на долната челюст на М. Б. Д. на две места, за което има влязла в сила присъда по НОХД №1384/2021 г. по описа на Районен съд - Шумен, ведно със законната лихва от датата на деянието - 18.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата; 2 664,90 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в следствие средна телесна повреда - счупване на долната челюст на М. Б. Д. на две места, за което има влязла в сила присъда по НОХД №1384/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, ведно със законната лихва от датата на деянието - 18.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира и разноски.

В хода на делото е допуснато изменение на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, като е изменено основанието на този иск и същият се счита предявен за периода от 18.06.2022 г. до окончателното плащане на главните задължения.

В останалата част, ищецът поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител депозира отговор, в който излага възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като се и позовава на изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът, от фактическа страна, установи следното:

Видно от приложеното НОХД №1384/2021 г. по описа на ШРС, се установи, че с Определение №101 от 09.08.2021 г., съдът е одобрил постигнатото между ответника, в качеството му на подсъдим, неговия защитник и ШРП споразумение, по силата на което първият е бил признат за виновен в това, че на 18.06.2020 г. в гр. Шумен е причинил средна телесна повреда на М. Б. Д. от гр. Шумен, изразяваща се в счупване на долната челюст на две места - в областта на брадичката между централните резци (41 и 31 зъби), вертикално разкъсване на венеца между тях и в областта на левия долно-челюстен ъгъл - престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК. Деянието е извършено с пряк умисъл. За гореописаното деяние и на основание чл. 129, ал. 2 от НК, във вр. е чл. 129, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б."б" от НК, съдът му е наложил наказание "пробация" с описани пробационни мерки. Този съдебен акт е влязъл в законна сила. От приетото 4 заключение по извършената СМЕ, се установи, че ищецът е получил следните травматични увреждания: две фрактури на долната челюст- между долните централни резци и в областта на левия долночелюстен ъгъл. От същото заключение, а и от представените към исковата молба доказателства, се установи, че на 18.06.2026 г., в следствие на деянието, на ищеца е извършена оперативна интервенция, за извършването на която същият е въведен под наркоза (упойка) и на 19.06.2020 г. са му поставени еластични фиксации между двете челюсти с цел „по-меко“ преодоляване на мускулното теглене и съпротивление на дъвкателните мускули. На 21.06.2020 г. ластиците са заменени окончателно с твърда шина между двете челюсти, като ищецът е изписан от болничното заведение за продължаване на лечението му в домашна среда. Проведени са два контролни прегледа. След период от около 40 дни металните шини са свалени и е започнал период на раздвижване и т.нар захранване. ВЛ посочва, че след получаване на гореописаната травма, храненето при ищеца е било невъзможно по естествен път (горното е в следствие естеството на травмата и силната болка). Единственият начин за хранене е бил чрез приемане, чрез сламка, на течно-кашава храна.

Допълнително ищецът е трябвало да приема и т.нар. „течна храна“, която повишава енергийните стойности на организма, с оглед необходимостта от допълнително захранване и подсилване. Приемът на тази течна храна е продължил 50-55 дена, до раздвижване на атрофиралите дъвкателни мускули и възстановяване на дъвченето. ВЛ сочи в заключението си, че обикновено възстановителният период за подобна на ищеца травма продължава 3-4, дори 6 месеца, като в този период се включва и т.нар. функционално зарастване на костта. При прегледа на ищеца, ВЛ е установило пълна консолидация на фрагментите на долната челюст- без прагове или неравности по долния ръб на мандибулата. Наблюдавало се нарушение на оклузията между горни и долни зъби и наклон на долните централни резци навътре към устната кухина, което било причина за липса на контакт между долните централни и платиналната повърхност на горните централни резци, което затруднява храненето (фазата на отхапване) и загрозява естетичния вид на ищеца. Към момента на прегледа отклонението било 2-3 мм. На 19.02.2026 г., след представяне и разчитане на ОПГ се виждала липсата на осми долен зъб в ляво, като по данни на ищеца този зъб (мъдрец) бил изваден на 06.01.2026 г. От документите по делото и заключението по СМЕ, става ясно, че през юли 2024 г. ищецът е започнал 5 ортодонтско лечение, което има за цел да възстанови правилното съотношение между горна и долна челюст, както и да възстанови подредбата на зъбите. При това лечение са поставени брекети на горна и долна челюст (на 03.04.2025 г.), с цел възстановяване на захапката, която ищецът е имал преди инцидента.

През 2026 г. на ищеца са поставени алайнери на горна и долна челюст, като лечението с алайнери, според ВЛ, следвало да продължи и занапред, предвид установеното между горните и долните централни зъби разстояние. ВЛ посочва, че към датата на изготвяне на заключението, лечението на ищеца не е приключило.