Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 348 от 29.10.2026, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
105/2026
Подписан
29.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Закон за собствеността
  • чл.68 · Закон за собствеността
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Костинброд, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Светослав Н. Н. при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Гражданско дело № 20261850100105 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Предявени са субективно съединени искове за собственост от страна на Б. В. Т., от гр. С., чрез адв. П. П.- САК, против община К. и К. С. К., от гр.

С., Л. Г. Г., от гр. К., Е. А. П., от гр. С., Х. А. Г., от гр. К., В. П. Т., от гр. С., Т.

С. Й., от с. Н., П. К. Т., от, гр. С., К. В. П., от с. М., К. К. П., от с. М., В. К.

П., от с. М., М. С. Т., от гр. С., З. Г. Т., от гр. С., С. Н. Г., от с. М., Н. Н. В., от гр. К., С. Н. Т., от с. Н., А. С. Н., от с. Н., П. С. Н., от с. Н., А. Д. Т., от с. М., Е. Д. Т., от с. М., Б. А. Г., от с. М., Г. А. П., от с. М., Ц. Г. С., от гр.

К./починала преди подаване на ИМ и спрямо което е прекратено производството по делото/, Г. П. С., от гр. К., Е. П. С., С., от гр. К., Б. Л.

Л., от гр. С., Ц. Л. Ч., от гр. С., С. В. В., от гр. К., С. М. М., от гр. К., В. Н.

Г., от гр. К., М. Н. С., от с. В., М.на И. М., от гр. С., Х. К. П., от гр. С., Н. Т.

Г., от гр. С., З. Т. К., от гр. С., Е. Г. Т., от гр. С., Л. Г. С., от гр. С., И. С. С., от гр. Б., К. Ц. С., от гр. С., С. Д. С., от гр. С., Л. Д. К., от гр. С., Г. Б. М., от гр. К., Ц. С. Д., от гр. С., Н. Ф. М., от гр. С., Д. К. Т., от гр. С., З. К. М., от гр. С.- с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., по силата на изтекла придобивна давност.

Ищецът навежда твърдения, че в период от повече от 10 години/преди завеждане на ИМ на 17.03.2026г./ владее недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., С. област. Сочи се, че бащата на ищецът В.

1

Т. К., е владял имота от 2005 г., но след неговата смърт ищецът изцяло, напълно и необезпокоявано е поел владението върху имота като свой. През всичките тези години имотът е използван за складова база за машини и материали. Сочи се, че от 2005г. до настоящия момент владението е явно, спокойно, непрекъснато и несмущавано, като имота се държи като собствен (animus domini).

Твърди се, че от направени от него справки е установил, че има издадена заповед №485/29.12.2002 г. на Кмета на община К., въз основа на която собствеността върху част от процесния имот е възстановена на наследници на И. С. К., н- ци на Г. М. В. и З. М.а Ц., н-ци на Л.Г.К. и н-ци на Я. Д. Г./останалите ответници по делото/, поради което предявява претенция спрямо същите.

Оспорва заповед №485/29.12.2002 на Кмета на община К., която счита за нищожна и не породила правен ефект.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – община К., представлявана от кмета- Т. М., чрез адв. М. оспорва предявените искове, като неоснователни.

Сочи, че претенцията е недопустима, доколкото посоченият в ИМ имот не е бил общинска собственост, както и това, че община К. не претендира право на собственост. По същество оспорва предявената претенция.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, останалите ответници по делото, всички действащи чрез адв. М., оспорват предявените спрямо тях претенции като неоснователни.

В о.с.з. процесуалния представител на ищците- адв. П., поддържа исковата молба, като отправя искане да бъдат уважени предявените претенции в цялост.

Ответниците чрез упълномощения от тяхна страна адвокат- Л. М., оспорват в цялост предявените претенции. Всички страни претендират разноски по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

-по отношение на предявената претенция спрямо община К., съдът намира, че не е налице пасивна процесуална легитимация у ответника, доколкото по делото не се установи общинската администрация да претендира или да е претендирала право на собственост върху процесния имот, както и да е извършвала действия, с който да се оспорва или смущава по някакъв начин претендираното право на собственост от страна на ищеца. С 2 оглед на това, съдът намира, че претенцията се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, като се прекрати производството в тази му част.

По отношение на предявените претенции спрямо наследниците на И. С.

К., н- ци на Г. М. В. и З. М.а Ц., н-ци на Л.Г.К. и н-ци на Я. Д. Г., а именно останалите ответници по делото съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът се явява син и единствен наследник по закон на Б. В. Т., който е починал на **** г., видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници, което е издадено от община К.. Последният от своя страна приживе/преди 2013г./, е установил явно фактическо владение върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ от 4209 кв.м., находящ се на улица „С.“, /при съседи ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, видно от скица на поземления имот/. След неговата смърт фактическото владение е продължило от неговият син- ищеца по делото, който в периода до завеждане на исковата молба в съда е ползвал имота като складова база, където е съхранявал различни движими вещи, в това число е бил поставен и преместваем фургон в него. В имота е била изградена трайна ограда, която е предпазвала имота от разруха или трети лица.

Владението е било непрекъснато и явно, като за същото е била ангажирана и охрана, единият от свидетелите по делото, който е полагал своя обичаен труд именно в имота.

Тези фактически изводи на съда се установяват от приобщените по делото гласни доказателствени средства, съдържащи се в показанията на двамата свидетели на ищеца- К. И. и Б. М.. Съдът намира, че показанията на двамата свидетели по своята същност се явяват достатъчно логични и последователни, поради което следва да се кредитират в цялост.

Съдът намира, че приобщените с отговорите на исковата молба документи, /с изключение на тези от които е видно, че процесният по делото имот е идентичен с този, който е бил възстановен от община К. на наследодателите на ответниците/, макар и да са относими към предмета на делото/доколкото касаят процесния имот/, то същите по своята същност в цялост касаят период от време преди спорния по делото, а именно преди 2005 г. При това положение, съдът намира, че същите не следва да се кредитират при постановяването на крайният окончателен съдебен акт, освен посочените по- горе документи.

Други доказателства по делото, които да се анализират не се приобщиха по делото.

Въз основа на горното, съдът прие следното от правна страна:

При предявяване на положителен установителен иск за собственост, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е 3 придобил собствеността по отношение на процесния недвижим имот, на соченото от него придобивно основание.

Ищецът излага доводи, че владее поС.но, необезпокоявано и с намерение да своят процесният недвижим имот като собствен, от неговия баща, а след това и от него, за периода от 2005 г. до подаване на ИМ в съда/17.03.2026 г./.

Съгласно чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.

Според чл.79 от ЗС правото на собственост по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.

Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.6 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото съС.ие на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.

В този смисъл е тълкувателно решение № 4/2012 на ОСГКВКС.

Във връзка с твърденията на ищеца за придобИ.е на процесния имот по давност са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които дават показания за упражнявана от него фактическа власт над имота за дълъг период от време, като свидетелстват, че имотът е владян от ищеца и неговия баща, като съседите, винаги са знаели/с оглед поставената ограда и фактически действия в него/, че именно ищецът е собственик на процесния имот, който владее необезпокоявано.

По делото се установи, че поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ от 4209 кв.м., находящ се на улица „С.“, /при съседи ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, е бил владян продължително, непрекъснато, явно повече от 10 години преди завеждане на исковата молба в съда от ищеца и неговият баща преди това, поради което съдът намира, че следва да се уважат предявените претенции в тази им част като основателни.

При този изход на спора ищецът има право на разноски, както и община К. по оставената без разглеждане претенция.

Ищецът не претендира разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

Община К., претендира сторени разноски за адвокат по делото, но не е 4 представен договор, друго доказателство в този смисъл или списък по чл.80 от ГПК, поради което не следва да и бъдат присъдени такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК, в отношенията между Б. В. Т., ЕГН**********, от гр. С., и - К. С. К., ЕГН**********, от гр. С.,

- Л. Г. Г.,ЕГН**********, от гр. К.;

- Е. А. П.,ЕГН**********, от гр. С.;

- Х. А. Г., ЕГН**********, от гр. К.;

- В. П. Т.,ЕГН**********, от гр. С.;

- Т. С. Й.,ЕГН**********, от с. Н.;

- П. К. Т.,ЕГН**********, от, гр. С.;

- К. В. П.,ЕГН**********, от с. М.;

- К. К. П.,ЕГН**********, от с. М.;

- В. К. П.,ЕГН**********, от с. М.;

- М. С. Т.,ЕГН**********, от гр. С.;