Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 16.11.2018, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
2359/2018
Подписан
16.11.2018
В сила
06.12.2018

Цитирани разпоредби

  • Чл.40 ал.1-4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл.40 ал.1-4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл.40 ал.1-4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл.40 ал.1-4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 16, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

16.11.2018 г. номер .................. град

ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенски районен съд на 18 октомври

Тринадесети наказателен състав година

2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2359 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Н.С.И., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 18-0938-003699 от 31.07.2018 г. на ***сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на основание 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 отЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложил на

Н.С.И. глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. ***от АК – Плевен. Молят съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаканосъобразно.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спорът по същество.

Атакуваното наказателно постановление № 18-0938-003699 от 31.07.2018 г. е издадено въз основа на Акт № 0724369 от 18.07.2018 г. за установяване на административно нарушение, в който е отразено, че:

На

18.07.2018 г. в 11:20 часа в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов, на паркинг до № 2, като водач и управлява лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, извършва следното:

1.При маневра на заден ход, не съобразява разположението на паркирания зад него лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, като го удря. Реализира ПТп с материални щети;

2.Като участник в ПТП не остава на място и не уведомява службата за контрол на МВР, без постигнатот съгласиие между страните.

3.Водачът установен в ***, обл. Плевен в 13:45 часа на

18.07.2018 г.

2. Не представя СУМПС

-Нарушение на чл. 40, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП;

-нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП

-чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя Д.А.Х. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Плевен, Сектор „ПП“.

Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя е издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 отЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.

1 от ЗДвП административно наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 10 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните правни изводи:

СЪДИЯ

КРАСИМИР ДИМИТРОВ категорично счита, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено !!!

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпнена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год, която е задължителна за съдилищата .

В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение или не .

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен също не ангажира никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП, респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.

Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно вината на жалбоподателя.

От свидетелските показания на актосъставителя Д.А.Х. се установява, че АУАН-а е съставен от неочевидец, и че вписания като свидетел по акта – свидетелят В.С.В., също не е очевидец на нарушението.

Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на нарушението и без да са разпитани свидетелите очевидци и да са им снети обяснения.

На зададен въпрос от страна на жалбоподателя към актосъставителя в съдебна зала „Как е разбрал, че демонстративно е напуснал ПТП-то?“, актосъставителят отговори “От жена, която случайно е преминавала покрай местопроизшествието, като същата беше видимо разстроена, като ни даде точно описание на водача на напусналия автомобил, както и на пътниците в него.“

По делото съдът констатира, че няма абсолютно никакви данни за свидетеля очевидец “….. жена, която случайно е преминавала покрай местопроизшествието…“ Нарушена е и разпоредбата на чл.40, т.9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението.

С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого и какви са те.

Съдът констатира, че грубо е нарушена процедурата по съставяне на АУАН за пореден път изцяло по вина на актосъставителя.

Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта.

Освен нарушителят /или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият случай.