Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2648 от 14.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2637/2025
Вид
Определение № 2648
Подписан
14.10.2025
Състав
Мария Яначкова, Петя Алексиева, Иванка Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2648 гр. София, 14.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „ОПТИМАКС ТУР“ АД срещу Определение № 10727/03.06.2025 г., постановено по гр.д. № 6102/2025 г. по описа на Софийски градски съд, І-4 състав, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на АССГ.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 12.06.2025 г., а частната жалба е подадена чрез куриер на 19.06.2025 г.), чрез процесуален представител адвокат К. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.92 от първоинстанционното дело.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 19.06.2025 г., представен с частната жалба.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима жалба.

Поддържа се неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че изложените доводи на съда в обжалваното определение са неправилни с твърдението, че всъщност предявените искове засягат гражданскоправни отношения.

Поддържа се, че СГС неправилно и незаконосъобразно изменя предмета на делото, посредством препращането му за разглеждане от АССГ, посочвайки неправилно, че предметът на обжалване е мълчалив отказ. Счита също така, че 1 ако първостепенният съд е приел, че главният иск е недопустим, то е следвало да прекрати производството само по него, а не и по евентуално предявения иск.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Макар и към момента по делото да няма конституирани ответници, отговор е подаден от Министерството на туризма, с който частната жалба се оспорва като неоснователна с твърдението, че е налице административен спор, който следва да бъде разгледан от административен съд.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията на жалбоподателя и становището на Министерство на туризма, както с приложеното гр.дело № 6102/2025 г. по описа на Софийски градски съд, І-4 състав, намира следното:

От фактическа страна:

Софийски градски съд е сезиран с евентуално съединени осъдителни искове срещу Министъра на туризма на Република България, в условията на евентуалност срещу Държавата представлявана от МФ за изплащане на парична помощ по „Програмата за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна“ на две основания: договор, евентуално неоснователно обогатяване.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество извършва туристическа дейност, притежава, стопанисва и управлява обект „Хотел Империал Резорт“ в к.к.Слънчев бряг. Твърди, че в периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. е бил настанил в хотела си 588 украинци, които са осъществили 11 122 нощувки, за което и по Програмата Министърът на туризма е следвало да изплати на ищеца помощ в общ размер на сумата от 486 183,60 лв., от която въз основа на Решение на МС № 334/27.05.2022 г., е изплатена сума в размер на 483 742 лв., т.е. останала е дължима сума в размер на 2 441,60 лв. Твърди, че в периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. в хотела са били настанени 884 украинци, които са осъществили 18 304 нощувки, за който период ищецът му дължи парична помощ в размер на сумата от 781 094 лв., от която към момента въз основа на Решение на МС № 334/25.07.2022 г. на ищеца са изплатени 709 241,20 лв., т.е. останала е дължима сума в размер на 71 852,80 2 лв. Твърди се, че въпреки многократните покани до ответника, остатъкът от дължимите суми не е изплатен, но не е постановен и отказ сумите да бъдат изплатени.

С първият предявен главен иск ищецът претендира ответникът Министъра на туризма да бъде осъден да заплати неизплатената част от дължимата помощ по Програмата, при условията на евентуалност предявява иск за неоснователно обогатяване срещу Министъра на туризма, при условията на евентуалност предявява осъдителните искове срещу Държавата чрез МФ.

При така изложените в исковата молба факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че не е компетентен да разгледа исковете, тъй като претендираните суми не са одобрени за изплащане от Министерството на туризма и впоследствие неизплатени, в който случай ще е налице неизпълнение на договорно задължение. Първостепенният съд е приел, че е налице мълчалив отказ за изплащане на помощта, поради което е налице административен спор, който подлежи на разглеждане от административните съдилища на основание чл.149 АПК.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е частично основателна.

Видно от изложените факти в исковата молба, ищецът претендира заплащането на суми за конкретно посочени периоди, които представляват хуманитарна помощ, предоставена по Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна, със срок на действие до 31.05.2022 г. и продължаващата я Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., изменена и допълнена с Решения № 535, 665, 856, 909, 963, 1038 на Министерския съвет от 2022 г. и Решения № 141, 212, 323, 454 и 660 на Министерския съвет от 2023 г.

Съгласно сочените програми хуманитарната помощ е предоставена за настаняване (подслон) и/или изхранване на бежанците от Украйна в места за 3 настаняване, вписани в Националния туристически регистър или в създадения за целите на изпълнението на програмата Регистър за места за подслон бежанците от Украйна. Независимо, че помощта е предоставена на тези лица, същата следва да бъде изплатена директно на ищцовото дружество в изпълнение на Програмите като насрещно плащане за извършените от него доставки на услуги по тяхното настаняване в стопанисвания от него хотел, който е регистриран в НТР.

Съобразно Решение № 145 от 10 март 2022 г. на Министерския съвет, с което е одобрена Програма за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна и Решение № 181 от 30 март 2022 г. на Министерският съвет, с което е изменена и допълнена Програмата, въз основа на протоколите на оценителните комисии Министърът на туризма подготвя акт на Министерския съвет за предоставяне на помощта на съответните крайни получатели, одобрени за финансиране по Програмата, като актът за получаване на помощта се връчва чрез СУНИ (Система за управление на националните инвестиции). Заповедта за отказ за предоставяне на средства по хуманитарната помощ също се връчва през СУНИ и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В конкретния случай и с оглед твърденията в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, безспорно се установява, че няма отказ за предоставяне на средства по хуманитарната помощ, но има две решения на Министерския съвет на Република България съответно № 334 от 27 май 2022 г., ведно със Списък № 3 неразделна част от него, както и решение № 502 от 21 юли 2022 г., ведно със Списък № 5 към него, с които всъщност отпуснатата помощ е по-ниска, отколкото претендираната, съответно исканата от ищеца.

В първия случай ищецът е поискал хуманитарна помощ за осъществени 11 122 нощувки на обща стойност 486 183,60 лв., като с Решение № 334 са верифицирани нощувки в размер на 11 095 броя и изплатена помощ в размер на 483 742 лв. с ДДС, а във вторият случай ищецът е поискал хуманитарна помощ за осъществени общо 18 304 нощувки на стойност 781 241,20 лв., но с Решение № 502 са верифицирани 16 267 нощувки и съответно изплатената хуманитарна помощ е в общ размер по-нисък от поискания, а именно 4

709 241,20 лв.

С оглед на горното въззивният съд намира, че редът за защита на ищеца е административен чрез обжалване на двете решения на МС на РБ, с които е отпусната помощ в по-нисък размер от претендирания.

Това е така, защото определянето на този, който има право да получи помощта и определянето на размера на самата помощ, носи всички белези на индивидуален административен акт. Административният орган определя получателите на помощта и размера на помощта. Това става с т. нар. „Решение за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна, приета с Решение № 145 от 2022 г., изменена и допълнена с Решения № 181, № 239, № 241 и № 298 на Министерския съвет от 2022 г.“, което по естеството си представлява набор от индивидуални административни актове, в които се определят лицата, които имат право на помощ и размера на помощта. Следователно правни субекти, упоменати в това решение, могат да го обжалват, защото отпуснатата помощ може да е по-ниска от исканата от тях, както е и в контретния казус.

Ето защо и по така изложените съображения, в тази част частната жалба е неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на исковете за неоснователно обогатяване. Безспорно е, че същите подлежат на разглеждане по гражданско правен ред, поради което неправилно първоинстанционният съд е прекратил изцяло производството по всички предявени искове

Ето защо и по отношение на исковете за неоснователно обогатяване, определението на първостепенния съд ще следва да бъде отменено и делото върнато на първата инстанция Софийски градски съд с указание за извършване на преценка, относно редовността на исковата молба по предявените искове.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна въззивна жалба на „ОПТИМАКС ТУР“ АД срещу Определение № 10727/03.06.2025 г., 5 постановено по гр.д. № 6102/2025 г. по описа на Софийски градски съд, І-4 състав, в частта, с която производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на АССГ по отношение предявените искове за осъждане на Министъра на туризма, при условията на евентуалност на Държавата чрез МФ да заплати на ищеца сумата от 2 441,60 лв., представляваща разликата над платената сума от 483 742 лв. с ДДС с Решение на Министерския съвет на Република България № 334 от 27 май 2022 г. и Списък № 3 неразделна част от него до прететндирата от ищеца сума от 486 183,60 лв., както да заплати и сумата от 71 852, 80 лв., представляваща разликата над платената сума от 709 241,20 лв. с Решение № 502 от 21 юли 2022 г. и Списък № 5 към него до претендираната от ищеца сума от 781 094 лв., ведно със законните лихви за забава за периода от 30.08.2022 г. до 28.05.2025 г.

В тази част определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от същото, при условията на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК (т.9 Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., т.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

ОТМЕНЯ Определение № 10727/03.06.2025 г., постановено по гр.д. № 6102/2025 г. по описа на Софийски градски съд, І-4 състав, в частта, с която производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на АССГ по отношение на горните суми, претендирани с твърдение за неоснователно обогатяване и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, І-4 състав за изпълнение на указанията дадени в мотивната част на настоящото определение.

В тази част определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6