Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4263 от 08.11.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19189/2018
Вид
Решение № 4263
Подписан
08.11.2019
В сила
20.12.2019
Състав
АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 144 · Наказателен кодекс
  • чл. 382, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 383 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ №

4263 гр. Пловдив, 08.11.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 19189 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д.Р.З., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. С.И., против В.Х.Б., ЕГН **********, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и за заплащане на сумата от 255 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на стойността на счупен и неподлежащ на ремонт мобилен телефон „Леново 7000“, настъпили от престъпление, по което ответникът е признат за виновен с влязло в сила споразумение от 01.08.2019 г., одобрено по н.о.х.д. № 3895/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV наказателен състав.

Производството по делото е било първоначално образувано по искова претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 1 000 лв., вследствие от разкъртена врата на тераса и изпочупени мебели и посуда и счупен и неподлежащ на ремонт мобилен телефон „Леново 7000“. Производството е прекратено с влязло в сила Определение № 8477/29.07.2019 г., постановено по делото, в частта му по отношение на предявения от Д.Р.З. против В.Х.Б. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 745 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от разкъртена врата на тераса и изпочупени мебели и посуда – деяние, осъществено от ответника на 07.07.2017 г.

Следователно и предмет на разглеждане е претенцията за имуществени вреди от 255 лв. - равняващи се на стойността на счупен и неподлежащ на ремонт мобилен телефон „Леново 7000“.

Ищцата твърди, че била в приятелски отношения с ответника, които приключили през месец март 2017 г. На 06.07.2017 г. ответникът, ищцата и нейна приятелка излезли на вечеря. Тогава ответникът поискал да преспи в жилището на Д.З.. След като се прибрали в дома ѝ, заедно с ответника, ищцата отново излязла от жилището си. Докато била навън ответникът ѝ звънял по телефона и я заплашвал, че ако не се прибере ще я убие.

Ищцата сочи, че успяла да го склони да напусне жилището ѝ. На 07.07.2017 г. около 2:30 часа ответникът нахлул в жилището на ищцата, разбивайки вратата на терасата. Същият изпочупил мебели, посуда и мобилният ѝ телефон, отправяйки заплахи за убийство. Д.З. се опитала да избяга, но настигайки я ответникът я съборил на земята и я ударил. Посочва се, че с действията си ответникът нанесъл неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в силен стрес, страх от тъмните части на деня и панически атаки. Твърди, че всичко се е случило пред детето ѝ, вследствие на което същото трудно заспивало и се страхувало да остане само. За извършените деяния ответникът бил признат за виновен по образуваното и приключило със споразумение н.о.х.д. № 3895/2018 г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В.Х.Б., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че срещу него е било повдигнато обвинение, като същият бил признат за виновен по образуваното и приключило със споразумение н.о.х.д. № 3895/2018 г. Твърди, че изложеното в обвинителния акт не отговаря на обективната истината. Оспорва изцяло твърденията в исковата молба. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.

За да възникне за ответника извъндоговорна гражданска отговорност за непозволено увреждане, от обективна страна е необходимо безспорно да са осъществени в съвкупност следните материални предпоставки (юридически факти) – деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда – неблагоприятно засягане на имуществената и неимуществената сфера на пострадалото лице, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Последният юридически факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира обезщетение за причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл.

45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателен съд споразумение има последици на влязла в сила присъда, поради което ищецът не следва да установява в процеса на доказване осъщественото от дееца деяние, неговата противоправност и вината на дееца. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 115/11.11.2014 г. по т. д. № 2542/2013 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС. Съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които понятието „присъда”, употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 ГПК следва да се тълкува като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние.

От приложеното по делото н.о.х.д. № 3895/2018 г. на Районен съд – Пловдив се установява, че с влязло в сила споразумение от 01.08.2018 г. ответникът В.Х.Б. е признат за виновен в това, че е извършил виновно следните престъпления: 1. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК за това, че на 07.07.2017 г. в гр. Пловдив се е заканил на другиго – Д.Р.З., с престъпление против нейната личност – убийство и това би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му; 2. престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това, че на 07.07.2017 г., около 02:30 часа, в град

Пловдив е нахлул в чуждо жилище – това на Д.Р.З., като е употребил за това сила и ловкост, като деянието е извършено нощем.

Установена и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, подлежат на доказване от страната, която ги твърди.

Следователно в производството по делото е установено, че на 07.07.2017 г. ответникът се заканил с убийство на пострадалата, като заканата е могла да предизвика основателен страх от осъществяването й, като на същата дата последният противозаконно нахлул в дома й, като употребил за това сила и ловкост, и деянието било осъществено нощем. Поради това и в случая ищцата следва да установи, че от противоправното деяние на ответника, което е установено с влязло в сила споразумение на наказателния съд, е претърпял твърдените в исковата молба имуществени и неимущесвтени вреди, техния размер и наличието на причинно-следствена връзка между между противоправното деяние на ответника и причинените вреди.

Съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че описаното в обвинителния акт не отговаря на обективната истина. Следва да се посочи, че ответникът е признат за виновен в престъпления, за които е бил привлечен в процесуалното качество на подсъдим чрез внесения от страна на държавното обвинение обвинителен акт.

Именно и по отношение на установените за състовомерни от обективна и субективна страна в обвинителния акт деяния подсъдимият е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 383 НПК одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда. Ревизирането на този съдебен акт може да бъде постигнато само по реда на Глава ХХХІІІ НПК, в което производство може да бъде установявано споразумението противоречи ли на материалния и процесуален закон, за да се прецени дали е нарушена разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК. В това производство на преценка подлежи само обстоятелството нарушен ли е закона или не, т.е. нарушен ли е материалния закон и допуснати ли са съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на някоя от страните. Дали е спазен процесуалния ред при одобряване на споразумението е факт ирелевантен за настоящото производство, защото установяването му може да бъде извършено само по реда на НПК.

От показанията на свидетеля И. С. С., който живее на съпружески начала с ищцата, се установява, че след инцидента последната изпитвала страх и имала проблеми със съня. Свидетелят ходил да я чака след работа, тъй като тя се притеснявала.

Свидетелства, че не е присъствал на инцидента, но знаел, че ответникът В. нахлул в жилището й и последвал голям тормоз, съпроводен с физическо насилие, изразяващо се в нанасяне на шамари и юмруци, като за това са сигнализирани и полицейските органи. Съдът цени показанията на този свидетел на основание чл.

172, ал. 1 ГПК като безпротиворечиво дадени и житейски логични. Последните следва да бъдат кредитирани при постановяване на съдебния акт, доколкото изложеното от този свидетел, се подкрепя от събраните по делото доказателства, като не са налице обективни данни за конкретна негова заинтересованост.

Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага.

Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Съдът при съвкупния анализ на обстоятелствата по делото, включително и при преценка на гласните доказателствени средства, приобщени чрез показанията на свидетеля И. С., намира, че от процесните деяния, за които ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 2 НК, на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи в причинени болки и страдания. Установи се, че деянията породили у пострадалата страх от засягане на нейната телесна неприкосновеност, емоционален дискомфорт, възникнали проблеми със съня след осъществяване на деянието, невъзможност да се прибира сама в тъмните часове на денонощията, тъй като последната изпитвала страх да не се случи повторно подобен инцидент. При определяне на размера на заместващото обезщетение съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на ищцата са осъществени две деяния, едно насочено към личната й неимуществена сфера и другото – засягащо имуществената сфера на последната, но с пряко отражение върху неимуществената й сфера. Съдът съобрази, че при осъществяване на деянието по чл. 144, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК ответникът е отправил нееднократно закани с извършване на престъпление против живота на пострадалата. Заканите били съпроводени и с физическо насилие, в който смисъл са показанията на свидетеля С.. Съдът съобрази и начина на осъществяване на второто деяние, свързано с противозаконно проникване в жилището на ищцата, което е осъществено чрез употреба на сила, като деянието е извършено през нощта. При преценка на размера на обезщетението настоящия съдебен състав съобрази и обстоятелството, че за съставомерността на престъплението по чл. 144 НК е необходимо заканата да е с такъв характер – изречените думи и извършените действия да са такива, че да са от естество да възбудят основателен страх от осъществяване на заканата у пострадалата. Следователно и за да е налице такова деяние, следва деянието да е с такъв интензитет, че да е от естество да възбуди основателен страх, поради което и във всички случаи на осъществяване на такова деяние от последното като пряка и непосредствена последица възникват неимуществени вреди за пострадалото лице.